откриване: 14 април, вторник, 18:00 часа

Проектът „Жорж Папазов и Стокхолм“ представя малко позната, но съществена част от творческата биография на Жорж Папазов – неговите активни и дългогодишни връзки с шведската художествена сцена през 1920 – 50-те години.

Папазов се установява в Париж през 1924 и бързо се включва в международните артистични среди. Сред професионалните му контакти особено интензивни и устойчиви се оказват тези с шведския колекционер и филантроп Ролф де Маре и с известния художник Нилс Дардел. Благодарение на тези взаимоотношения Папазов реализира няколко самостоятелни изложби в Стокхолм и участва в престижни групови представяния, документирани в каталози и критически отзиви.

Днес Музеят за модерно изкуство в Стокхолм съхранява 36 негови произведения – ясен знак за трайното му присъствие в културната памет на Швеция и за ролята му в контекста на европейския модернизъм.

Повод за настоящата изложба е картината

Сюрреалистична композиция, 20-те години на ХХ век, която през 2025 се появява на аукцион в Упсала, Швеция.

Проследяването на нейния произход разкрива впечатляваща биография: произведението е принадлежало на Нилс Дардел – близък приятел и съмишленик на Папазов. По наследство картината преминава към дъщеря му Ингрид фон Дардел, а впоследствие – към нейния син Хенри Унгер, също художник. Днес творбата е част от колекцията на Георги Василев. Нейното „завръщане“ се превръща в концептуален център на изложбата – отправна точка за разказ за приятелството, художествения обмен и движението на идеи и произведения между Париж и Стокхолм.

Експозицията проследява мрежата от взаимоотношения между Папазов, Дардел и де Маре. Включването на работи от Хенри Унгер добавя допълнителна перспектива – темата за наследството и паметта, за начина, по който художествените истории се съхраняват и предават през поколенията. Произведенията са представени като визуален диалог – паралелни, понякога пресичащи се художествени светове, обединени от духа на модернизма.

Така „стокхолмската“ линия в биографията на Папазов се откроява не като периферен епизод от биографията му, а като съществен елемент от неговото международно присъствие и от сложната карта на европейските авангардни връзки през ХХ век.

+++

За автора

Жорж Папазов (1894, Ямбол, България – 1972, Ванс, Франция) е сред първите български художници със значимо международно признание. След участието си в Балканската война (1912), той учи и твори в редица европейски културни столици – Прага, Виена, Мюнхен, Берлин. През 1924 се установява окончателно в Париж, където бързо се утвърждава като новатор в живописта и активен участник в парижката художествена сцена. Свързва се с галерия Вавен-Распай и създава близки отношения с Жул Паскин, Андре Дерен, Морис Вламинк и Пабло Пикасо. Участва в изложби редом с водещи модернисти като Макс Ернст, Миро, Арп и Масон. Представя творби в Салона на независимите, Париж, както и на международни форуми в Ню Йорк, Милано, Стокхолм, Прага, Загреб и София.
В средата на 1920-те години Папазов се свързва с шведския художник Нилс Дардел, с когото го обединяват интереси към сюрреалистичното, сценичното и колористичното начало в живописта. Приятелството им е не само лично, но и професионално – Дардел го въвежда в кръга на шведския меценат и колекционер Ролф де Маре, основател на Шведския балет и страстен привърженик на модерното изкуство.
Именно чрез тях Папазов намира значителна подкрепа в Швеция и участва в няколко изложби в Стокхолм, включително в Модерна музеет, където творбите му са представени наред с тези на водещи фигури от европейския авангард. През 1930-те и особено след Втората световна война Папазов поддържа трайни връзки със шведската сцена, а през 1950 има ретроспективна изложба в Стокхолм, която утвърждава името му в скандинавския контекст.
Папазов развива оригинална форма на сюрреализъм, която изпреварва самото течение. През 1924 – 1925 създава живописна „автоматична писменост“ още преди тя да бъде формулирана от Андре Бретон. Макар и съмишленик, Папазов избира да остане независим от официалната сюрреалистична група. Това решение води до частично изключване от канона на движението, но укрепва неговата индивидуалност. Артисти и критици като Жан-Пол Криспел, Гастон Дийл, Оскар Кокошка и Кирил Кръстев подчертават ролята му като визионер и стилов новатор.

+++

Изложбата се осъществява с любезното съдействие на Хенри Унгер, Георги Василев и Съюза на българските художници. Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.

графичен дизайн: Захари Димитров