10 октомври – 2 ноември 2018
„A&G Art Meeting“

През лятото, когато духът се е поотпуснал отпускарски, вдишвайки от свободата, светлината, топлите вечери и горещите нощи, зареждайки се енергетично от всичко, активиран от свежото утро, златните лъчи на изгряващото слънце, животът е моментен мираж на безкрайни възможности.

След лятото чадърите се спускат, сенките са дълги, топлината отстъпва на студения вятър, дали ще има циганско лято? Животът е в ново, по-бавно темпо, надделяват меланхолията, моментите на размисъл и очакването на следващото лято.

„След лятото“ са наречени картините на Долорес Дилова, които са поетичен разказ, картини-елегия на човешките настроения. Чадърите на плажа са спуснати, стоят като самотни хора в една прекрасна обстановка. Възможно ли е да сме най-самотни, когато около нас е най-красиво, или именно това понякога засилва самотата?!

Привидно безгрижните красота и хармония крият дълбоки, есенциални човешки теми.

Понякога картините са като театрална сцена: завесата се отваря, за да ни покаже един организиран мизансцен на емоция и размисъл.
Сенките и светлосенките са като житейски избор, светлината има винаги своето присъствие, но, акцентирана различно, дава и различно решение, различен край.

Пейзажите на Долорес Дилова са повече пейзажи на човешката душевност, нарисувани с много фина чувствителност и разбиране на нюансите на човешката психология и мечти.
А те според мен са свързани с желанието да сме в хармония със себе си и света.

Море, къщи, завеси, затворени чадъри – безкрайност, сигурност, граница

на допустимото желано, индивидуалност.

Погледнато през тази призма, се обяснява сложността на материята, с която Долорес Дилова работи, невероятният цветови избор като изразно средство и майсторското им разрешение – пасторално, елегично, поетично.