15 – 23 август 2020
Трявна

В Международния симпозиум „Форма“ 2020 участваха Цветан Колев, Ненчо Ненчев, Зоран Мише, Орфей Миндов, Филип Битраков, Диана Бонева, Ива Димитрова, Румен Рачков, Добрин Атанасов, Галина Динева, Ива Съйкова, Деян Боев и Никифор Апостолов. За работен терен бе използвана творческата база на НГПИ „Тревненска школа“. Представителната изложба със завършените творби бе открита в двора на прочутата „Даскалова къща“ – музей на резбарското изкуство в Трявна.

В това издание шестваха опитът и младостта, експериментът и утвърдените начини на художествено мислене и изразяване. Всяка художествена форма, извикана за живот от своя автор, е продукт на неговата чувствителност, на неговото отношение към света, изкуството и живота. Дълбочината на погледа, проникването в същността на пространството, заявеното място в него – това е формата. Това са конвенциите, с които си служи изкуството, за да създаде свят, мост, път, за да превърне срещата между хората в диалог, в събрание, в общност. Скромното и ненатрапчиво присъствие на авторите стои като еталон за поведение и духовност, различно от повърхностното живеене в свят, доминиран от лъжата, фалшивите новини и политиката. Искреността трогва. Тя създава пространства за енергията, за мисълта. Отваря прозорците на душата, изважда светлите ѝ пространства. Искреност, подкрепена от отговорност и труд. Изкуство.

Творбите на художниците бяха подредени в двора на музея в една лапидарна импровизирана галерия, сред алеите от чемшир, градините с плодни дръвчета, под могъщата сянка на един дълголетен орех. Там бяха виденията на Цветан Колев, неговият прочит на света, с цялата му удивителна воля за смисъл. Прозорецът на Ненчо Ненчев, през който авторът съзерцава света, но и през който светът наднича в душата на резбаря. Смелите решения на Зоран Мише, кръстопътищата на живота на Ива Димитрова, Галина Динева, Диана Бонева. Ритъмът на звуците и тишината на успокоения дух на Румен Рачков, пластичните решения на Орфей Миндов, които отприщват полето на въображението в една игра с красивата женска същност; оживелите пространства на Ива Съйкова, в които се вижда намесата на човешка ръка, ръка, която полага грижа, която реди и създава обитаван свят, ред и хармония; скулптурните композиции на Деян Боев, който не престава да изследва и измисля човека. Там, в този кръстопът, се ражда надеждата на Добрин Атанасов, там възкръсва надеждата за бъдеще.

И този път симпозиумът „Форма“ затвърди впечатлението, че представлява един висок и престижен форум, където духът на твореца е оставен на свобода, оставен е да говори, да разказва, да съзерцава. Да изразява. Да превръща материала във форма, от която струи живот.