28 февруари – 14 март 2023
СБХ – Шипка 6, зала 1С

Бяхме състуденти в Ателие 50 и помня много от лаконичните му, здрави фигури, плътни като форма и цвят – едни стабилни построения, но всъщност дълбоко преживени човешки образи. До ден днешен си го представям с омазаната му с бои престилка, с вечната му цигара, губеща се в едрите му пръсти... толкова спомени имаме с него! Сега него го няма, но картините му са тук и те са неговият истински портрет. Поетични, но с мярка, породена от почтеността му спрямо натурата, тихи, запомнящи се отрязъци от природата, наситени с неговата емоция и талант, едни живописни състояния – хем обективни, хем имагинерни, но винаги уравновесени, деликатно и задълбочено изградени и въздействащи. При него нямаше желание да смае света, да провокира някого, освен себе си. Той си имаше път и вървеше спокойно и неотстъпно по него. Никога не се хвалеше и на никого не завиждаше. Беше наивен в някаква степен, но в същото време и твърд. Имаше цел.

Имаше и очи да вижда красотата и упоритост да я преследва.

Димитър Витков притежаваше невидима за външни хора емоционалност и топлота. Това остави следа върху нас, неговите приятели, но най-вече върху платната, част от които можем да видим в залата на „Шипка“ 6. Върху тях се чете и един позабравен напоследък художнически морал. Имам предвид неподвластността на модата, независимостта от чуждото мнение и постоянството. Както и уважението към тия преди нас. Димитър рисува стърнищата във вихъра на огъването им, клоните – като живи същества, старите къщи – като лица от миналото... Небето често е напрегнато синьо, слънчогледи, въздух и земя се сплитат в тонална тъкан, морето се появява като живописен контрапункт на златните поля... Чрез безспорните си умения на рисувач и колорист Димитър успя в нещо много трудно, а именно да предаде чрез състоянията на природата собствените си усещания и своята същност.
Благодарение на съпругата му, която пази много от неговите картини, ние си спомняме днес не само за него, а и за времето с установените ценности на нашата младост.

Десислава Минчева

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 02/ 2023, с. 31
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук: