20 април – 5 юни 2022
СГХГ, галерия „Васка Емануилова“
Бутилирано време, домашно приготвено като малинов сок, оставен под лъчите на залеза. Такива са фотографиите на Яна Лозева, обединени под заглавието „Басейн Рай“. Всеки образ представлява капсула на времето, която тихо можем да съзерцаваме, наслаждавайки се на обикновения живот. Блаженството е в детайлите, в драпериите на пердетата, в някоя отворена врата, в натежало от плод дърво, в спонтанен жест или фигура, в простряното пране, в лицата на хората, в петната от слънчеви лъчи по олющени огради.
Във фотографиите на Яна Лозева долавяме тихи поетични разкази, малки истории, които сякаш сами доразказват себе си. Отделните „картини“ са погледи към
място, което е лично и значимо за авторката,
но те не принадлежат към него. Важна е не географията, нито пък биографията, а уловеното време. Мигове, наредени като буркани на слънце или като броеница от прозрачни мъниста, оглеждащи се във вечността, в Рая. Пред погледа ни е детски свят на игри, блаженство и безвремие. Но това не е просто територията на детството, а е времето на детето. Този свят присъства постоянно, той трае като част от човешкото съществуване и от живота сам по себе си.
Яна Лозева / от изложбата „Басейн Рай“
Работата на Яна Лозева е последователно и внимателно към детайлите създаване на визуални поеми. Авторката обича продълженията и преплитанията на образите, които често оформя в цялости, които са обеми от гледки и смисъл. „Басейн Рай“ е фотографска книга, превръщаща се в изложба. В пространството на галерия „Васка Емануилова“ тя влиза в нови разкази и преплитания измежду скулптурите, подчертавайки един позабравен сякаш аспект от творчеството на самата Васка Емануилова – скулптурните портрети на деца.
Владия Михайлова
куратор на изложбата
+++
Зорница Христова
Текст от каталога към изложбата „Басейн Рай“
Във всеки пейзаж се съдържа разказ за едно пътуване.
Точката, която привлича окото.
Тъмните места по пътя към нея.
Крайпътните дарове, които не можеш
да вземеш със себе си.
Въпросът: как ще изглежда светът, когато стигна там?
Как ще изглежда началото?
При портрета е същото.
Особено в портрета на любим човек.
Иска ти се да си станал достатъчно рано, да си тръгнал навреме, нищо да не си пропуснал.
Иска ти се да можеш да пътуваш и в двете посоки,
да подложиш брод през дълбоките води,
да поседиш под цъфналото дръвче,
чиито кисели плодове толкова ти се услаждат.
Търсиш следи от крехкостта, която си искал да запазиш.
Да я направиш непробиваема.
Виждам в лицето ти нетърпението да потеглиш
и разбирам, че съм тук.
+++
За авторката
Яна Лозева завършва НАТФИЗ, специалност „Фотография“, през 2014. Снима от дете, привлечена от природата, от лицата на приятелите си. Сега обективът ѝ е насочен към театралната сцена, снима улична фотография и портрети. Нейната първа фотографска книга „Дълго лято“ излиза през 2013. Следват няколко самостоятелни изложби, участия в съвместни проекти, във фестивала „Фотофабрика“. Издава списанието за култура „Свема“ (2017 – 2018). Втората ѝ фотографска книга „Басейн Рай“ излиза през 2021.
+++
Публикацията е от Бюлетин на СБХ, брой 02 / 2022, 54 с.
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук:
