9 – 29 март 2021
галерия „Culture Bench“, София

От години Цвета Явашева работи с хартия, този най-близък до текстила материал, получен от растителни нишки, напоени с вода и след това пресовани. И винаги е стъпила с единия крак в хартията, с другия – в текстила, специалността ѝ от Академията. Цвета прави серии от малки пластични текстилни разработки, отлети в ръчна хартия, като древни фосили, белязали стъпките на цивилизацията ни; тъче черги по най-стара технология, но от канапи, велпапе, цветни хартии...

„Автопортрет“ е наречена най-новата ù изложба и там те са няколко – различно обработени графично и в цвят, допълнени с рисунка фотоси-автопортрети. Потопени са в растер – също така разнообразен по ритъм, релеф и материалност. Този растер, както и играта на светлосянката върху повърхността са получени чрез преплитане по различен начин (наречен сплитка в текстила) и играят съпътстваща роля – деликатно съпровождащи рисунката. Тук техниката – претъканите хартиени ленти с предварително отпечатан върху тях образ, е начин на изразяване на художник, съчетал тясната си специалност с артистичната идея точно като солиращ музикален инструмент на фона на перкусията, без която танцът също не става!
Допълнителен пространствен акцент в изложбата са малки пластики, изпълнени в поредния вариант на описаната техника, кацнали върху цветни метални постаменти, хармонична част от цялата работа. Нещо интересно в работата на съвременния художник (в случая тек-
стилец) е постоянното отдалечаване и отново приближаване до техническите средства на основната специалност – живописецът бяга от живописта, но все пак мисли чрез нея, керамикът отива в скулптурата и т.н.

Колкото до текстила, това е материал, който съпътства живота ни и е познат всекиму, но в същото време крие смисли и дава богати възможности за разказ и внушаване на идеи. Всичко това е причина текстилът във всичките му форми безапелационно да навлиза в съвременното изкуство. Дали подобни работи в крайна сметка са изящни или приложни, кой може да ми отговори?!