Членове

В секция живопис членуват 754 художници (2022 година). Членовете под 35-годишна възраст са 35 (2022 година). Можете да разгледате в категория „Членове“, част от художниците вече имат портфолио, в процес на изграждане на съдържанието и за останалите членове. Повече

тук

За секцията

Настоящо ръководство

Членове на ръководството
Николай  Майсторов, Долорес Дилова, Деля Чаушева, Динко Стоев, Елена Панайотова, Донка Павлова, Красимир Русев, Иво Бистрички, Ралица Игнатова, Слав Недев, Анжела Терзиева.

Представяне

Основна цел и задача на секцията е създаването на условия за художествена активност: национални и секционни общи изложби; групови и индивидуални кураторски проекти, самостоятелни изложби.

Активно участие във формирането на изложбения план, решаване на актуални задачи, изготвяне на експертни  мнения по професионални теми, свързани с награди, номинации, селекции за международни представяния, пленери, предложения за социалната програма на СБХ. Участие в национални и международни активности.

+++

Събития, които формират днешното лице на секцията

Изложби като „Граници на живописта“ (1999), „ЖивописНО“ (2001), „Автор/формат“ (2002), „Ахрома“ (2002), „Картината“, „Цветът“, „Фигуралната картина“ (2003) изследваха развитието, разширяващите се граници, трансформациите на образа в новата българска живопис. Цикъл от общи изложби проблематизира новата жизненост на традиционните жанрове: „Пейзаж“ (2017), „Голо тяло“, „Интериор и натюрморт“, „Портрет“ (2020). Изложбите в програмата на секция „Живопис“, които следваха появата на нова социална чувствителност – „Социална/поетична реалност“ (2004), „Трафик“ (2007), „Близка дистанция“ (2008), „Зона URBAN“ (2011), прозвучаха проблемно, откриха дискусия. Изложбата „Лични митологии“ (2005) тематизира вътрешния дискурс на творческия процес и уникалността на артистичната индивидуалност. Трите издания на изложбата „10 х 5 х 3“ (2003, 2007, 2011) утвърдиха ролята на куратора и дадоха възможност на 30 изкуствоведи да представят свои гледни точки към проблемни зони в новата българска живопис. Развитие на тези политики, с обръщане към младите теоретици и куратори, бе изложбата „7 х 5 х 3“, (2021).

+++

Секцията активно е подпомагала и подпомага групови и индивидуални кураторски проекти

„Алегория сакра“, (2021), куратор Красимир Русев;  „Минимализъм“, (2020), куратори Румен Жеков и  Красимир Русев; „Спорът за реалността”, (2019) с куратори Петер Цанев, Кирил Василев и Станислав Памукчиев;  „Неразказаната абстракция”, (2014), куратори Петер Цанев и Станислав Памукчиев; „Формално/Неформално“, куратори Димитър Грозданов и Борис Климентиев; „Невидимото“, (2020), куратори Петер Цанев и Станислав Памукчиев; „Острови по течението”, (2015), куратор Илиян Лалев; „Гонене на зли духове”, (2018), куратори Елена Панайотова, Ирина Дакова и Йово Панчев; участие с кураторски екипи в мащабния проект „Идея за дом“, куратор Мария Василева; предстоящата „Седем извън трафика”.

+++

Международна дейност

Значими в историята на секцията са Международно триенале на реалистичната живопис, Международния конкурс за млади живописци, Първото триенале на живописта – София през 1996. Престиж и остойностяване на българското изкуство е голямата изложба „Актуална художествена сцена в България“, показана в музей „Лудвиг“ (2008, Кобленц, Германия), която представя голяма част от колекцията българско изкуство на д-р Петер Лудвиг. Важна за осмислянето на процесите в живописта и за нейното представяне зад граница е изложбата „Пластично/концептуално“ (2006 – 2007), показана във Варшава, Вроцлав, Утрехт, Трир, Братислава, Виена.

Издания

За немалка част от споменатите изложби  са издадени каталози:  „7 х 5 х 3“ (2021), „Спорът за реалността“ (2019), „Неразказаната абстракция“ (2014), „Пластично/концептуално“ (2006), а всяка изложба има своя плакат.

Посоки и перспективи за развитие

• Утвърждаване на водещата позиция при формиране на актуалните художествени процеси;
• Разширяване на дейността, търсене на нови територии и взаимодействия: междувидови, интердисциплинарни, мултижанрови;
• Проучване на възможности за възобновяване на Международното триенале на живописта; създаване на Балканско биенале, Международен Арт фестивал, международни младежки изложби и конкурси, кураторски обмен на проекти.

+++

Партньори, съмишленици и съвместни инициативи

• Фондация „Поддържане на изкуството в България“
• Столична програма „Култура“
• Национален фонд „Култура“
• издателство „Сиела“ и други

Идентифициране на проблеми и дефицити на микро- и макрониво

Основните дефицити са свързани с материалното обезпечаване като форма за подкрепа и стимул за високо качество. Тяхното решаване може да има различни измерения:

• учредяване и присъждане на награди за високи творчески постижения и експериментални форми
• участие във формиране на актуални художествени критерии
• утвърждаване на политики на плурализъм и толерантност в многомерността на многоликата творческа ситуация
• активно следване на актуални посоки в развитието на живописта и провокиране на художестените процеси
• организиране на публични обсъждания и теоретични дискусии по актуални художествени проблеми
• активни взаимоотношения с другите институции за култура
• подобрена комуникация с обществеността, социализация на художествения резултат и насърчаване на колекционерството.