Димитър Тасев е първата икона на българския плакат. Участвал е в най-авторитетните специализирани международни форуми. Получил е множество награди. Работил е във всички области на графичния дизайн. Възпитал е поколения български дизайнери. За него е писано много. Защото Тасев винаги е разпознаваем.
В гимназията имах два маршрута за прибиране от училище. Обичайният – по Графа към Съдебната палата. По тази ос бяха разположени повечето киносалони и всеки понеделник се кефех на току-що монтираните и още неизсъхнали фасадни плакати за новата програма. Те бяха големи и рисувани на ръка. Мечтаех да стана художник на кино.
Димитър Тасев / Театрални плакати
Вторият маршрут беше по-тържествен – по Толбухин до Музикалния и след това от Дондуков към крайната цел - Младежкия театър. Там висяха плакатите на Тасев – ярки и категорични.
Те ме привличаха с неприкритата си мощ,
независимо от характера на пиесата. Тогова не съзнавах, че това е среща с характера на художника, поел отговорността за своите решения. Не съзнавах и това, колко е важна веригата за адекватно транслиране на постановъчните идеи. Просто се възхищавах на черния фон, атрактивната типография, якия контур и много, много цвят. Печатът беше груб и отпечатъкът притежаваше физическа дебелина. От всеки прясно разлепен плакат /от редакцията на Труд до Министерския съвет имаше няколко афишни тумби/ по булеварда се носеше острият мирис на печатарско мастило Това бяха моите първи срещи с плакатното изкуство.
Димитър Тасев / Театрални плакати
През 1960-те, даже в балканска София се усеща вкуса на необратимата промяна. Властта е загърбила сталинските пропагандни стандарти и през разхлабената хватка се промъкват, ако не нови идеи, то поне право на индивидуален маниер. Художниците –приложници (ужасяващо определение) реагират първи. Те са втора ръка и контролът е занижен. Срамежливата соцреклама няма търговски смисъл, но затова пък е натоварена с представителни функции. Това е
добро време за българския графичен дизайн.
Всеки стартиращ автор има известно време за размисъл, какъв микс от познания, умения и фантазии да експонира пред публиката. За художника, който се занимава с плакат и работи за улицата този срок е драстично орязан. Като ученик на Александър Поплилов, Тасев наследява стандартите на българското графично мислене – странен композит от византийски канон и германски експресионизъм. Но времената са вече други, даже от нашата страна на стената. От Чехословакия, Унгария и най-вече от Полша получаваме недвусмислени сигнали за преосмисляне на позицията, която художникът плакатист заема в културния процес. В общественото съзнание театралният плакат се припознава ката флагман на новото, частично независимо изкуство.
Усвоил уроците на поп-арта, Тасев умело композира фрагментираните изображения в духа на Push Pin Studios (близки до житийните икони от самоковските щампи) и
подкрепен от мощно шрифтово присъствие,
създава незабравима празнична атмосфера. Той се промъква през жанровите рамки и даже в доказана трагедия намира място за усмивка и позитивно внушение. Като добавим и балканското отношение към цвета, рецептата на Тасев е готова за дълготрайна употреба. Тази рецепта е валидна и днес.
Димитър Трайчев
Текст от откриването на изложбата на Димитър Тасев в галерия Contemporary Space, Варна, януари 2016
+++
Изображенията на всички постери в публикацията ни предоставиха нашите колеги Никола Михов и Валери Гюров от архива socmus.com. Цялата колекция можете да разгледате
+++
Разговора на Валери Гюров с Димитър Тасев от 2012 година можете да прочете тук:
