...Човек трябва да внимава да не сведе творчеството си до една демонстрация на умение да владее средствата, това нещо е много близко до занаята, но много далеч от изкуството. В нашата област средствата и умението трябва да бъдат овладяни, но не за самите тях, а за да дадат плът и кръв на една творческа мисъл.
Иван Фунев

Тази година се навършват 125 години от рождението на скулптора Иван Фунев, един от творците новатори от 30-те години на ХХ в., заемащ важно място в историята на българското изкуство.

Роден на 24 юли 1900 г. в с. Горна Бешовица, Врачанско, той израства в деветчленното семейство на „бедни и стари селяни“, по собствените му думи. Докато следва в Художествената академия, в класа на Жеко Спиридонов, се сближава с Мара Георгиева, Васка Емануилова, Вера Лукова и Драган Лозенски и става един от основателите на Дружеството на Новите художници. Творчеството му обхваща творби в областта на кавалетната и на монументалната скулптура, в която човекът в неговите исторически, социални и психологически превъплъщения е главната, основна тема.

Първата му изложба, съвместно със Стоян Венев, е открита в мазето на „Аксаков“ и „6 септември“ в галерията „Шест стъпала под земята“ през 1932, обсъждана разгорещено от тогавашната критика, която нарича художниците „двамата от дъното“. Иван Фунев вече е част от артистичните среди и интелигенцията, скулптор със силно присъствие и авторитет.

от ляво на дясно: Ламар, Стоян Венев, неразпознат, Иван Фунев

Две години след завършването на Художествената академия Фунев създава двуфигурната композиция „Рабкори“ (работнически кореспонденти, работещи на доброволни начала, за да осигурят бърза, точна, достоверна информация за левия печат). Тя е с характерната за периода трудова тематика и идеологическа натовареност, но в нея се проявява онова, което го отличава като присъствие в българската скулптура, Работата впечатлява с пластическите си качества при третирането на формата – мащабна, изчистена, със силно монументално въздействие, с акцент върху лицата на портретуваните, и новаторството в използвания материал – железобетон, един все още нов за 30-те години строителен материал, който помага на художника да подчертае и да подсили смислово усещането за силата на работническата класа.

Иван Фунев / Мара Цончева, 1931

Характерна черта в творчеството на Иван Фунев е съсредоточаването върху психологическата характеристика. Всеки образ е строго индивидуализиран. Неслучайно Фунев предпочита да му позират модели, за да може максимално да предаде същността на индивида и социалната му принадлежност, умело вплитайки специфичен жест на ръката, сложен вътрешен и външен ритъм при движението на фигурата. В композиционното решение водещи са експресията, ясно изведената форма и като структура, и като пространствено овладяване на обема. „Аз съм за новия художествен реализъм в изкуството, който рисува живота такъв, какъвто си е, с известно пречистване и обобщение, което избягва натурализма. Стремя се на образите, които творя, да се даде една жива реалност, винаги придружена с едно художествено тълкуване (намек) за тяхното бъдещо развитие“, казва скулпторът. Често е повтарял, че неговото изкуство е плакатно, агитационно, и такова изкуство не се търси и харесва.

След завръщането си от продължително пътуване из Италия и Франция, където се докосва до творчеството на шедьоврите на световното изкуство на майстори като Роден, и Деспио, Фунев задълбочава своя интерес към голото тяло. От този период са произведенията „Гола фигура“, „Момиче“, „Ева“, „Момиче от Бояна“, „Седнало момиче“.

Иван Фунев / Майка, 1936

Важна тема, която разработва Иван Фунев в творчеството си, е темата за майчинството. И тук авторът остава верен на себе си. Сред творбите му няма да срещнем нежната, крехка жена, даваща живот. Фунев претворява в образа на майката българската работеща жена – силна, непоклатима, излъчваща твърдост и достолепие. Сред най-запомнящите се е монументалната композиция „Майка“ (1938) пред сградата на Здравния институт в София (днес Център по заразни болести и паразитология). За нея в интервю пред редакцията на вестник „Вечерни новини“ Фунев казва: „За да изгледа една многодетна майка много деца, тя трябва да е физически здрава и морално здрава. Моята майка е отгледала девет деца, тя беше яка, силна жена. С този образ искам да разкрия здравата красота и нравствена сила на българката, искам образът й да събужда оптимизъм“. Това не е единствената монументална творба на Фунев през 30-те и началото на 40-те години. Като паметник е замислена и реализирана триметровата „Жетварка“ от 1937 г., която изработва за българския павилион на Световното изложение в Париж. Автор е на монументалната композиция „Три сестри“ на гроба на поета Николай Ракитин и др.

Портретната галерия, изваяна от Иван Фунев, е много разнообразна. Тя включва глави, бюстове, портрети, решени като полуфигури, маски, релефи (Христо Смирненски, арх. Берберов, Вера Лукова, Мара Цончева, Асен Злататов, Зорка Йорданова, Николай Хрелков и др.). Някои от тях са в гипс, други в чугун, железобетон или теракота. Точната изразителна характеристика и изчистената обобщена форма характеризират портретното творчество на скулптора.

Фунев се изявява и в областта на литературата – публикува свои стихове във вестниците „Релеф“ и „Щит“, книгоиздателство „Нов Свят“ издава стихосбирката му „Червени трактори“ (1932), а Младен Исаев включва негови произведения в сборника „Кормило“.

Иван Фунев не изневерява на своите естетически възгледи за изкуството до края на живота си. За това свидетелстват не само многобройните му произведения, но и неговите изказвания, мисли и статии за изкуството. От 1945 той е преподавател по фигурална композиция, ръководител на катедра, доцент, а в периода от 1946 до 1962 – професор по скулптура в Художествената академия, София. Председател на СБХ (1956 – 1957). През същата година във Враца е открита художествена галерия на негово име, със сбирка от над 1500 художествени творби.

Наташа Ноева