На 2 август 2022 годинa ни напуснa големият български скулптор Величко Минеков. Отдаден на изкуството талантлив творец, чиито забележителни постижения му отреждат влияние, което се простира върху цялата съвременна българска визуална култура.

Негови скулптурни произведения като фигурата на Майстора пред СБХ (1972); „Конница“ и „Клетва“ от скулптурния мемориал на Априлското въстание в Панагюрище (1973 – 1976); паметникът „Спартак“ в Сандански (1978); „Майка“ от Ротондата пред Централна гара в София (1976); „Хан Аспарух“ в Добрич (1981); скулптурните фигури „Лъвове“ пред входа на Съдебната палата в София (1985); паметника на Съединението в Пловдив (1985) и още десетки други, отдавна са се превърнали в символи, които формират естетически и духовни ценности за поредица поколения; в знаци – неотделима част от българската култура.

Завършил специалност „Скулптура“ в Националната художествена академия при професорите Андрей Николов, Марко Марков и Любомир Далчев, самият той отдава повече от две десетилетия като преподавател, професор и ректор на НХА, а след това и като почетен професор във Великотърновския университет, допринасяйки за професионалното израстване на редица български творци, формирали лицето на съвременната ни скулптура.

Величко Минеков е от личностите, издигнали авторитета на колегиалната общност като заместник председател на Съюза на българските художници и негов член от 1955 година.

През своя дълъг творчески път Величко Минеков създава стотици произведения, голяма част от които се намират в художествени галерии в страната и в чужбина, в колекциите на Световната организация по изхранването в Женева, Кенеди Център във Вашингтон, кметството на Антверпен, колекциите на Юго Вутен в Белгия, на Петер Лудвиг в Кьолн и др., както и в ХГ „Станислав Доспевски“ в Пазарджик, където се съхранява най-богатата сбирка от негови творби – над 150 рисунки, 100 малки пластики и 19 монументални творби, експонирани на открито в централна градска част.

Величко Минеков е четирикратен лауреат на наградата на СБХ за скулптура „Иван Лазаров“ в периода от 1973 до 1985 година. Носител е на множество големи отличия, сред които орден „Стара планина“ – I степен, за цялостен принос към изкуството; титлата Доктор хонорис кауза на НХА; Националната награда „Константин Величков“ за цялостен принос за развитието на гр. Пазарджик; награда „Златен век“ – огърлие и други.

Поклон пред светлата памет и таланта на нашия уважаван колега!
 
+++

Опелото ще се състои на 5 август, петък, от 12:00 часа в храм „Св. Седмочисленици“, София.