Художник с дългогодишен творчески път, Петър Чуклев е докоснал с илюстрациите си всеки съвременен българин, отварял книга. Eдин от най-големите български графици и илюстратори.

Той е роден през 1936 в София. Завършва Художествената академия през 1960 със специалност „Графика” при проф. Евтим Томов, специализира илюстрация при проф. Веселин Стайков. От 1969 е преподавател, а по-късно и професор в Академията. Работи в областта на рисунката, илюстрацията и кавалетната графика. Сред книгите, които е илюстрирал, са „Приказки“ от Вилхелм Хауф (1966), „Зайчето и момичето“ от Кина Къдрева (1966), „Тримта шишковци“ от Юрий Олеша (1967), „Хобит: Билбо Бегинс или Дотам и обратно“ от Дж. Р. Р. Толкин (1975), „Алиса в страната на чудесата“ от Луис Карол (1989), „Приказки“ от Шарл Перо (1990).

Творбите му са оценени с множество награди, сред които Награда на СБХ за графика (1979), Награда на СБХ за рисунка (1980), Специалната награда за цялостен принос в областта на книжната графика на Първото международно биенале за екслибрис в България (2003).

Поклон пред паметта му!

+++

„Импровизационният момент, свободният полет на въображението и строежът на композицията по законите на музиката, включването на всеки нов образ и моментна инвенция в общия графичен ритъм, характерни за рисунката на този художник, са свойствени и на неговата графика, и на илюстрацията му, към които „видове“ се колебаем да го причислим категорично именно поради характеристиката му на „рисувач“. (Петър Чуховски)

„Една реална поетика, сурова и странно красива, невидима и неуловима, минава през нас като видения от друг свят, с други измерения във времето и пространството - преди и след сътворението - една вселена, в която фантастичното и иреалното са приземени чрез брилянтна графична култура.“ (Светлин Русев)

„Насищане на мрака и измъкване на светлината, съновидения, сложност, трепет, загадки и още - любопитство, забава, игра... жизнена перфектност без претенции за съвършенство... все неща, които те карат да забравиш понятия като "логика” и "задължителност”... Графиките и рисунките на Петър Чуклев са всичко това и още много неща. Неща, които всеки преживява посвоему и за които му е трудно да говори, защото са отвъд думите.“ (Десислава Минчева)