Преименуването на част от комиксите в „графична новела“ ги разграничава от супергероите, от историите на ужасите, но и от нежелано подреждане до детските и юношеските комикси от всякакъв вид. Графичната новела достига до нови публики, в течение на няколко поколения възпитава читатели, автори, издатели, в резултат от което формира и пазар за реализация, колекциониране, съществуване на автори и публика. Младите читатели поискаха своите по-сложни истории, своите графични новели, свързани с видео игрите, със съвременните проблеми на еманципираните семейства, eманципираните деца, еманципираните общества.
И все пак, опитът да се разграничи графичната новела от комикса, за да се възприема „на сериозно“ като част от високата култура, в началото на XXI век се претопява в огромните количества комикс произведения с различни качества, добре написани, добре нарисувани, отпечатани в специални издания, рекламирани адекватно по всички канали на популярните и елитарни медии.
Да се отсеят истински значимите нарисувани разкази става все по-сложно.
Изборът ми на няколко автори на графични новели за „София комикс експо“ се ръководи от няколко критерия. На първо място, това е първа международна изложба на комикси в България, на която исках да покажа различни почерци, стилистики, начини за водене на разказ.
В същото време, тази селекция съседства с много силни представители на класическия комикс от цял свят. Тя има за намерение и да съпостави различни отправни точки, и правото на творческо съществуване на двата подхода. Но най-важното за мен беше да покажа силни творчески индивидуалности, автори, които лично ме привличат и вълнуват.
В паната на всеки автор се постарах да избера най-ключовите моменти от техните разкази, да ги оставя в тяхната естествена последователност, за да покажа майсторството в техниката на разказване на всеки един от тях.
1.
Райнхард Клайст се появява в българските книжарници през 2014 с „Боксьорът“, но моите предпочитания бяха към неговия разказ за Джони Кеш (Johnny Cash: I See a Darkness), албумът, който изстреля още през 2006.
немския автор в световните класации и го доведe до звездна кариера. Свободна и смела рисунка, безупречно воден разказ, използване на черно-сиво-бяло за градация на пластически и емоционални състояния отличават тази книга.
2.
Графичната новела на Сотир Гелев „Патент 64246“ не познава аналог в западни издания, а в съвременната българска среда е съвсем самотна. Предстои излизането ѝ като част от албума „Над дъгата 2“ в края на 2014. Алегоричен език, герои с маски, които носят против желанието си, антиутопичен разказ, който рисува съвременна България, но и съвременната държава изобщо, стилизиран графичен изказ, в който декори, костюми, изкуствени театрални осветления маркират изграждането на няколко героя с нееднозначни характери. Моите надежди са тази новела да предизвика повече български автори да търсят силни сценарии, да търсят собствен графичен стил, да работят повече!
3.
Имах щастието да се започная с Антонио Алтариба на фестивала в Белград. Поканих го с пълната увереност, че личната история, която той разказва заедно с художника Ким в „Изкуството да летиш“ (El Arte de volar), е универсална и значима, независимо от конкретния исторически контекст. Бащата на автора живее трагично и дълго в Испания, разказът за живота му – след гражданската война и до годините след възстановяване на демокрацията в Испания – е история на Европа, история на личното отчаяние, желание за живот, борба за място под слънцето, независимо от мъчителната лична и обществена съдба. Статичният стил в рисунката на Ким на пръв поглед контрастира с трагичния разказ, но това създава още по-абсурдна комикс-ужасна-реалистична атмосфера в тази многократно награждавана и превеждана книга.
4.
Следя швейцарския художник Томас От от годините, в които той започваше с участие на фестивала Fumetto в Люцерн. Изключителното му чувство за самота и ужас напълно се покриват с откритията на необичайната му техника – изчегъртани негативно силуети, предмети, интериори, които придобиват особена сила и значимост от това „вглеждане-изработване“, което изисква време, умения, концентрация, несъпоставими с друг автор днес. Неговата графична новела, посветена на едно „щастливо“ число, присъства еднакво добре и като история в книга, и като експонат в галерия за класическа изящна графика.
5.
Художникът Хенрик Ким-Рер е прочут комикс автор в родната си Дания с комични стрипове, но Ню Йорк е градът, който става негов истински дом, и мястото, на което се раждат графичните му новели, в които описва личния си поглед от драматичните събития на 11. септември. След успешната самостоятелна изложба от негови табла в Националната библиотека в София през лятото на 2014, на София комикс експо се концентрирах върху представянето на неговата новела, посветена на събитие със стогодишна давност.
„Гаврило Принцип – човекът, който промени света“ е преведена едновременно на пет езика и панелите на София комикс експо представят най-важните драматургични възли от тази книга от цели 200 страници, в която се разказва за раждането на един терорист, за бедността, разрушаващите се империи, за ролята на няколко подредили се случайности. Хенрик Рер разказва ефективно, без излишно пластично самохвалство, стилът на „Гаврило“ е повлиян от експресионистичната гравюра от началото на XX век, от съвременните фотографии, драматичното черно, което обгръща албума, се стапя на места в умели забавяния, концентриране върху детайли, метафорично богатство и цялостност на тази книга, която тепърва очаква своите премиери в няколко страни на Европа и света.
обратно към София комикс експо
