Лични данни и образование

Емилия Очкова-Димитрова е визуален артист, изследовател и главен асистент в катедра „Инженерен дизайн“ към Техническия университет – София.
В центъра на художествената ѝ практика стои преобразуването на поетичния език в пространствено преживяване. Работи с керамика, хартия, метал, плексиглас, светлина и слово, изследвайки взаимовръзките между езика, материята и присъствието.
През 1999 г. завършва специалност „Керамика“ в Националната художествена академия – София. През 2016 г. защитава докторска дисертация в Техническия университет – София на тема „Колажът в дизайна. Формообразуване през призмата на колажа“. От 2002 г. преподава дисциплините „Формообразуване“ и „Структури в дизайна“, където художествената практика и академичното изследване се развиват в непрекъснат диалог.
Работата ѝ се развива на границата между скулптурата, пространствената инсталация, обекта и поезията. За нея поезията не е отделен литературен жанр, а начин на мислене и отправна точка на всяка нова творба. Проекти като „Архитектура на думите“, „Отражение“ и „Залюляване“ не са самостоятелни произведения, а части от едно продължаващо художествено изследване за това как езикът може да се превърне в архитектура, как материята съхранява паметта и как пространството може да съхрани тишината, оставяйки място за личното преживяване на зрителя.
Паралелно с художествената си практика Емилия Очкова-Димитрова развива научни изследвания в областта на формообразуването, материалността, спекулативния дизайн и въплътеното възприятие. Участва активно в изложби, научни конференции и интердисциплинарни проекти, посветени на взаимодействието между изкуството, дизайна и човешкото преживяване.
От 2013 г. е член на Сдружение „Група Цвят – България“, национален представител на Международната асоциация по цвета (AIC), както и на Научно-техническия съюз по машиностроене – секция „Ергономия и промишлен дизайн“. От 2026 г. е редовен член на Съюза на българските художници.
Настоящите ѝ художествени търсения са насочени към превръщането на поетичния език в пространствени структури, в които думите престават да бъдат само прочетени и започват да бъдат преживени чрез материята, светлината и пространството, превръщайки зрителя в активен участник в творбата.