Лични данни и образование

Роден в Испания в семейство на художник пейзажист, младежките си години прекарва в Лондон, рисувайки от малък. По време на престоя си там се среща и общува с различни художници, сред които са английският импресионист Уолтър Сикърт и Пабло Пикасо. Завръщайки се в Испания през 1923, Хосе Санча започва да посещава Училището по керамика в Мадрид, а след спечелването на стипендия през 1931 продължава образованието си в Париж. Първата си самостоятелна изложба реализира в Мадрид през 1930, а втората – три години по-късно в Лондон.

След края на Гражданската война в Испания заминава за Москва, където среща бъдещата си съпруга Анелия Стоянова – дъщеря на българския писател Людмил Стоянов. Установявайки се в България, Хосе Санча става важна част от родния художествен живот през 50-те години. Познат на публиката предимно като театрал, той създава и редица илюстрации на детски книжки и плакати за Международния пловдивски панаир. Испанският художник е съучредител и художествен директор на Сатиричния театър „Алеко Константинов“, работи за българското кино, Народния театър и Сатиричния театър в София. За сцената на НТ „Иван Вазов“ създава декори и костюми за пиесата „Щастие” от Пьотър А. Павленко, постановка на Николай О. Масалитинов.

През 1959 Хосе Санча заминава за Берлин, ГДР, за да оглави катедра в Художественото училище. Последните години от живота си прекарва в родината – Испания, където през 1973 прави последната си самостоятелна изложба.

Критика

Вероятно част от нас биха разпознали кукерчето с камшика – запазен знак на Сатиричния театър, други пък са разглеждали илюстрациите по страниците на детските книжки на Джани Родари, а трети – любители на киното, със сигурност не са пропуснали филмите „Земя“ (1957) и „Звезди“ (1959). А общото между тях е фигурата на творец с разностранни интереси, богат културен опит и любопитни решения на художествените си търсения – Хосе Мария де Санча Падрос.