Лични данни и образование

Ангел Ахрянов е роден на 8 декември 1927 в София. Професионалното му обучение преминава последователно през Политехническия университет в Белград – специалност „архитектура“ (1949) и Софийската политехника, където специализира през следващите две години.

За една година прави опит да се впише в строителната професия като технически ръководител. В годините между 1952 и 1954 работи в полето на инвеститорския контрол, а през 1956 е назначен за проектант в Заводпроект, работа, на която ще се посвети през следващите пет години. Междувременно ще започне да упражнява и преподавателска дейност като лектор по сградостроителство.

Всичко приключва през 1964, когато, уморен от инженерните и архитектурните занимания, се насочва към изкуството на сценографията, за да му се отдаде всецяло до сетния си дъх. В тази своя отдаденост, както отбелязва театроведът Никола Вандов, „мереше всичко с друга, неделнична, по-духовна и висока мяра. Мереше го спрямо себе си“.

Критика

През 1964 Ангел Ахрянов е назначен за сценограф в Хасковския театър, а по-късно ще го видим да се изявява със свои сценични решения в Младежкия театър, в Театъра на поезията и естрадата, в Театър „София“. Тъкмо на сцената на последния ще се срещне с Леон Даниел, за да създадат паметните „Малки трагедии“ от Пушкин, „Съдебно дирене“ от Петер Вайс, „Еснафи“ от Горки. Най-дълго ще свърже сценографските си търсения със сцената на театър „Сълза и смях“, където ще работи до 1990 г. За тези почти 30 години работа в театър той ще създаде сценографските решения за над 120 постановки, ще работи и като художник-постановчик за СИФ „Бояна“ в 15 филмови продукции, създаадени между 1968 и 1990 г. Сред тях са „Записки по българските въстания“, „Мъжки времена“, „Бай Ганьо тръгва из Европа“ и др.

Автор е и на драматизации по Стайнбек и Капоти. Прави и редица преводи на Брехт, Дейл Васерман и Петрушевска. Автор е на книгите „Страници от камък и дърво“ в съавторство с Олга Кръстева и „За театъра, киното и още нещо преди и след Рубикона“.