image

  • Секция: Скулптура
Лични данни и образование

Роден на 28 май 1948 в Горски Горен Тръмбеш, Великотърновско.
Завършва Художествена академия, София, специалност Скулптура в класа на професор Величко Минеков, през 1973 година.
Работи в областта на монументалната, портретна и кавалетна скулптура. Член на СБХ от 1979 година.

Избрани самостоятелни изложби

1988 Самостоятелна изложба – Скулптура, Галерия на СБХ „Шипка” 6, София, България
1995 София, галерия "Витоша"
1995 Анкара, Турция (галерия "Артиум")
1997 Анкара, Турция (галерия "Артиум")
1999 София, (галерия "Витоша")
Истанбул, Турция (галерия "Бахария")
Санта Мария ди Фейра, Португалия
Варна, галерия КЖА
София, галерия „Минерва"
София, галерия „Минерва"
София, галерия „Минерва"
София, галерия „Минерва"
2008 София, галерия „Средец”, Министерство на културата
София, галерия „Минерва"
София, галерия „Минерва"
София, Галерия „Минерва”, Гранд хотел София
2012 София, Зала „България”
2018 София, Галерия „Нюанс”, юбилейна

Избрани общи и колективни изложби

1976 Котбус, Германия
1978 Санкт Петербург, Русия
1991 Рим, Италия
1997 Равена, Италия
2002 Истанбул, Турция, XXII Международен панаир на изкуствата
Истанбул, Международен симпозиум по скулптура в мрамор
Пловдив, Артпанаир „Импресия"

2013 София, Галерия „Лик”
2015 София, Галерия „Лик”
2017 София, Галерия „Лик”

Редовно участие в годишните общи изложби на СБХ, секция Скулптура.

Произведенията на автора се намират в

НХГ, София; ХГ “Никола Маринов”, Търговище; Софийска градска галерия; частни колекции в Турция, Испания, Португалия, Норвегия, Англия, Австрия и др.

Професионален статус

Скулптор

От автора

Винаги емоцията ме води. Най-напред рисувам. Рисувам много. Рисувам мигновено, всичко и всякак. Рисувам за мен, като за пред себе си: откровено, импулсивно. Нарисуваното не показвам почти на никого. Рисувам, за да съхраня емоционалността си на мига – мигът отлита безвъзвратно. Рисунките ме зареждат всеки миг.

Скулптрирам продължително, в течение на много дни. Пластиките си работя бавно, за да се наслаждавам по-дълго (като на дългата целувка). Материята ме слуша и ме обича: общуваме. Искам направеното от мен да излъчва енергията, с която го правя.

Женската красота и любовта са моят извор. Сънищата са моето откровение. Аз съм лиричен експресионист. Търся в пластиката спотаената емоция, без външен експлозив. Търся човешко присъствие, еротична тръпка, интелигентни препратки и провокиране, изискана линия и хармоничност. Така поне бих искал да бъде. И изложбите си правя, за да се уверя, че е така. Накратко, моят идеал е: емоция, експресия, еротика, естетика, експозиция. Обичам всичката красота на този свят, сътворена от първосъздателя, а впоследствие и от хората на нашата цивилизация. Искам да съм част от този път от древността до днес.

От младостта си досега се уча от майсторите на XX век: Бранкузи, Цадкин, Габо, Калдер, Мур.... И все повече обичам древните. Искам никой с нищо да не обърква скулптурите ми, когато ги види или ако намери парченце от тях след векове. Скулптури, направени от човек, живял на планетата Земя в края на XX век и началото на XXI век. Обичам чистия пластичен изказ на формите в цялото им богатство: нежността на овалите, “всмукването” на негативните реплики, просвета на ажурите, изяществото на срезовете, играта на светлината по богатата фактура, сигурността на баланса и тектоничността. Обичам хармонията. Обичам фантастичното и нереалното от съня ми да кристализира в моите скулптури. Моите обичани теми: жената, любовта, античните препратки, музиката, храмовете, космическия хаос и .... портретите. Обичам бронза. Той ме връща в началото на света, когато всичко е втечнен огън, когато хаосът заема причудливите, но желани от създателя форми - трайно и почти завинаги. Търся силуетното емоционално внушение за дадена идея, а не конкретното изображение. Искам да съм различен, но разбираем. Глобализацията, тази най-нова любов на човечеството. Обичам я и не я обиичам. Чудесна е: общуваме и се опознаваме бързо и се обичаме по-лесно. Притеснява ме, че “глобализирани” ще се обезличим, че ще се прелеем толкова, че ще си станем безразлично безлични. Мразя агресивността в отношенията. Мразя унижението в живота. Мразя плагиатството в изкуството. Обичам да се затварям в ателието си. Изкуството за мене е самота в хармония със себе си. Изложбите са празник за всички ни. И суета понякога. Концептуалните и неконвенционални направления от края на миналия век: приемам ги като интелигентна ровокация, като възможност за всеки човек да направи нещо “art” в този вече рамкиран свят. Всеки човек е художник. Аз също. Просто опитай! Опитвам! Обичам професионализма. Обичам всички класически и съвременни трайни материали и техники. Искам творбите ми да се самосъхраняват, да оцеляват, като пирамидите и Партенона. Иначе как биха останали част от нашата цивилизация...