Лични данни и образование

Емилия Панайотова е един от доайените на българския силикатен дизайн. Изделията по нейни проекти са широко разпространени, има ги в почти всеки дом.

Родена е в плевенското село Махалата, сега град Искър, през 1932. След неуспешно кандидатстване в Художествената академия завършва двегодишен курс в техникум по керамика и това бележи житейския ѝ път, който винаги е бил свързан с промишлеността.
След осемгодишен трудов стаж е приета в Художествената академия, специалност „Керамика“. Завършва през 1966 при легендарния проф. Венко Колев и проф. Георги Коларов. Работи в завод „Изида“, град Елин Пелин, завод „Китка“, град Нови пазар, и завод „Диамант“, град Разград, където се пенсионира. Работила е и в Обединение по стъкло и фина керамика, Институт по стъкло и фина керамика, в асортиментна база „Нови изделия“. В заводите има условия успоредно с работата си по асортимента, който заводът произвежда, да реализира и своите идеи за уникална керамика.

Избрани самостоятелни изложби

1979, 1986, 1987, 1993, 2002 и 2011 – в София.


Награди:
Получава Наградата на СБХ за дизайн през 1973 и през 1979.
Наградата на СБХ за цялостно творчество през 2011.
Награда за дизайн от Валенсия с колектив през 1979.
Награда от Сливен през 1978, 1981 и 1983.
Носител на орден „Кирил и Методий – втора степен“ от 1982.
Член на СБХ от 1972 година.

Избрани общи и колективни изложби

Участвала е във всички национални изложби за приложно изкуство и керамика и в международни изложби и конкурси: 1973 – Гданск, Полша.
1974, 1979, 1980 – Валенсия, Испания.
1976 – Фаенца, Италия.
1977 – Любляна, Югославия.
1982 – Варшава, Полша.
1983 – Бърно, Чехословакия.
1986 – Ерфурт, Германия.
1988 – Прага, Чехословакия.
1988 – Москва, СССР.