Лични данни и образование
1958 - роден в Стара Загора
1977 - завършил Национална гимназия по пластични изкуства и дизайн в гр. Казанлък
1983 - дипломиране ВТУ „Кирил и Методий” - специалност „живопис“. Печели голямата награда на студентски конкурс „Етюд на голо тяло”. Оттогава участва в национални и регионални изложби.
1989 - Приет за член на СБХ /живопис/
Избрани самостоятелни изложби
1984 - Изложба живопис, гр. Стара Загора
1985 - Изложба живопис, гр. Гурково
1986 - Изложба живопис, гр. Павел Баня
1986 - Изложба рисунки и акварел в Дом на художника, гр. Стара Загора
1987 - Изложба рисунки, акварел, гр. Гурково
1992 - Изложба живопис, СБХ, гр. София
1994 - Изложба живопис, Люксембург
1996 - Изложба живопис в галерия „Сезони”, гр. София
1996 - Изложба живопис в музей „Земята и хората”, гр. София
1999 - Изложба рисунки и представяне на авторски албум с песни, Изложбена зала "Байер", гр. Стара Загора
2002 - Хепънинг по повод 50 години "Мини Марица-изток" ЕАД - изложба в рудникa с изпълнение на националния химн с електрическа китара и апаратура с мощност 7000W. Изнася концерт със свои авторски песни. Впоследствие е създаден документален филм по повод юбилея, в който са включени хепънинга, негова музика и идеи. Филмът печели награда за документално кино.
2002 - Изложба в галерия „Бургас”, гр. Бургас
2003 - По покана на галерия „Перспектив” в град Понт Авен /западна Франция/ представя своя изложба по повод 100 години от рождението на Пол Гоген.
2004 - Самостоятелна изложба по покана на галерия „Чакартеги Сирерол”, която работи с художници като Христо Явашев, Хуан Миро, Виктор Мира, Френсис Бейкън, Жуан Понс, Карлос Сансегундо и др, Палма де Майорка, Испания
2008 - Юбилейна изложба, ГХГ, гр. Стара Загора
2008 - Юбилейна изложба, СБХ, галерия „Шипка 6“, гр. София
2009 - Изложба „Чуй петела“ в галерия „Кръг +”, гр. София
2012 - Изложба „Зона еклектика“ в галерия „Ларго”, гр. Варна
2013 - Изложба „Зодия Петел“, СБХ, галерия „Шипка 6“, гр. София
2014 - Изложба „Чергило“ в галерия „Видима“, гр. Севлиево
2014 - Изложба „Еклектичен калейдоскоп“, Български културен институт, Братислава, Словакия
2014 - Изложба „Еклектичен калейдоскоп“, Български културен институт - “Дом Витгенщайн”, Виена, Австрия
2014 - Изложба в замъка на гр. Снина, Словакия представен от галерия „Андрей Смолак” като част от XХI-ят Международен художествен фестивал „СНИНА”
2017 - Изложба „Momenti ecletici“, Държавна Опера, гр. Стара Загора
2017 - Изложба живопис и скулптура „Дрънчило“, галерия „Бургас“, гр. Бургас
2017 - Изложба живопис „Под знака на кръста“, галерия „900“, гр. София
2018 - Юбилейна изложба „60 години животопис“, Изложбена зала "Байер", гр. Стара Загора
2018 - Юбилейна изложба „60 години животопис“, Изложбена зала "Райко Алексиев", гр. София
2019 - Изложба „IL SUONO DEL MONDO“, Държавна Опера, гр. Стара Загора
Избрани общи и колективни изложби
Участва в повечето регионални национални и секционни изложби на СБХ.
1986 - Международен конкурс за малък формат, Торонто, Канада
1987 -1988 - участва в международни изложби за рисунка в Испания и Белгия
1989 - Представя България, заедно със Станислав Памукчиев, на среща на художниците от бившите социалистически страни, под патронажа на канцлера на Австрия и фирма „Картие“, с последвала изложба и търг в къща Доротеум, Виена, Австрия
1991 - Представителна изложба във Виена, Австрия
2004 - Балканско квадринале на живописта „Митовете и легендите на моя народ“, гр. Стара Загора
2005 - Международен конкурс на колажа, Вилнюс, Литва
2005 - Есенен Салон (Salon d'Automne), Париж, Франция
2008 - Балканско квадринале на живописта „Митовете и легендите на моя народ“, гр. Стара Загора
2010 - Регионална изложба на „Национален конкурс за големите награди на Алианц България“, гр. Стара Загора
2010 - Участие в заключителния етап на „Национален конкурс за големите награди на Алианц България“, СБХ, гр. София
2011 - Участие в първия Салон на СБХ, гр. София
2011 - Национална изложба на секция „Текстил“, СБХ, гр. София
2012 - Регионална изложба на „Национален конкурс за големите награди на Алианц България“, гр. Пловдив
2012 - Балканско квадринале на живописта „Митовете и легендите на моя народ“, гр. Стара Загора
2012 - Национална изложба на секция „Текстил“, СБХ, гр. София
2012 - Участие в заключителния етап на „Национален конкурс за големите награди на Алианц България“, СБХ, гр. София
2013 - „Национална изложба Колаж“, гр. Пловдив
2013 - Есенен Салон (Salon d'Automne), Париж, Франция
2013 - Национална изложба на секция „Текстил“, СБХ, гр. София
2014 - Регионална изложба на „Национален конкурс за големите награди на Алианц България“, гр. Стара Загора
2014 - Есенен Салон (Salon d'Automne), Париж, Франция
2014 - Национална изложба на секция „Текстил“, СБХ, гр. София
2014 - Участие в заключителния етап на „Национален конкурс за големите награди на Алианц България“, СБХ, гр. София
2015 - Международно Биенале на Хумора и Сатирата, гр. Габрово
2015 - „Национална изложба Колаж“, гр. Пловдив
2015 - Международно биенале "Изкуството на миниатюрата", гр. Русе
2015 - Национално биенале на рисунката, гр. Велико Търново
2015 - Участие в Национална изложба на секция „Текстил“, СБХ, гр. София
2015 - Национална изложба „Скулптура”, СБХ, гр. София
2015 - Фестивал Натурел, Истанбул, Турция
2015 - Есенен Салон (Salon d'Automne), Париж, Франция
2015 - „Нещо се случи“ - изложба на Секция „Живопис“, СБХ, гр. София
2016 - Регионална изложба на „Национален конкурс за големите награди на Алианц България“, гр. Пловдив
2016 - Окръжна изложба „Рисунка“, гр. Стара Загора
2016 - Есенен Салон, гр. Стара Загора
2016 - Есенен Салон (Salon d'Automne) с живопис и скулптура, Париж, Франция
2016 - „Национална изложба Натюрморт“ на Секция „Живопис“, СБХ, гр. София
2016 - „Национална изложба Рисунка“, СБХ, гр. София
2016 - Окръжна изложба „Рисунка“, СБХ, гр. Стара Загора
2016 - Участие в заключителния етап на „Национален конкурс за големите награди на Алианц България“, СБХ, гр. София
2016 - Национална изложба на секция „Текстил“, СБХ, София Прес, гр. София
2016 - Балканско квадринале на живописта „Митовете и легендите на моя народ“, гр. Стара Загора
2017 - „Графичен форум“, Изложбена зала "Байер", гр. Стара Загора
2017 - Колективна изложба „Рисунка“, Изложбена зала "Байер", гр. Стара Загора
2017 - Изложба „Рисунка и малка пластика“, Изложбена зала "Байер", гр. Стара Загора
2017 - Есенен Салон (Salon d'Automne) с живопис и скулптура, Париж, Франция
2017 - Изложба на съвременна българска живопис и скулптура „Спорът за реалността“, СБХ, гр. София
2018 - Колективна изложба в Опера Стара Загора
2018 - Изложба „Рисунка и малка пластика“, зала „Байер“, гр. Стара Загора
2018 - регионална изложба на „Национален конкурс за големите награди на Алианц България“, гр. Стара Загора
2018 - Колективна изложба в гр. Казанлък
2018 - Колективна изложба „Еротиката в изобразителното изкуство“, гр. Стара Загора
2018 - Есенен Салон, гр. Стара Загора
2018 - Есенен Салон (Salon d'Automne) с живопис, Париж, Франция
2019 - Международен пленер по живопис Дружба, гр. Стара Загора
2019 - Трети графичен форум, гр. Стара Загора
2019 - Рисунка и малка пластика, гр. Стара Загора
2019 - Есенен Салон, гр. Стара Загора
2019 - Есенен Салон (Salon d'Automne) с живопис, Париж, Франция
2019 - Коледна изложба, гр. Стара Загора
2019 - Коледна изложба Арт галерия Стойчев, гр. Ямбол
2020 - Колективна изложба на страрозагорски художници в художествена галерия „Георги Данчов – Зографина“ в гр. Чирпан
2020 - Есенен Салон, гр. Стара Загора
2020 - Есенен Салон (Salon d'Automne) с живопис, Париж, Франция
2020 - Кураторска изложба-среща на поколенията „Слънце и звезди“, гр. Разград
2020 - Национална изложба „Портрет“ - СБХ Шипка 6, гр. София
2020 - Национална изложба, гр. Сливен
2020 - Международно квадринале на живописта „Митовете и легендите на моя народ“, гр. Стара Загора
2021 - Окръжна изложба „Рисунка и млака пластика“ гр. Стара Загора
2021 - Национална изложба - гр. Разград, с живопис
2021 - Есенен салон - гр. Стара Загора
2021 - Есенен Салон (Salon d'Automne) с живопис, Париж, Франция
2022 - Кураторска изложба-среща на поколенията „Слънце и звезди 2“, гр. Разград
2022 - Биографично „Места на преживяното“ - СБХ „Шипка“ 6 гр. София
2022 - Национален графичен форум гр. Стара Загора
2022 - Есенен салон - гр. Стара Загора
2022 - Коледна изложба, гр. Стара Загора
Пленери
Участва в национални пленери в Раднево, Гълъбово и Казанлък
Участва в международни пленери в:
o гр. Легница, Полша
o гр. Земплинска ширава, Словакия
o с. Боженци, България
o гр. Мъглиж, България
o гр. Велико Търново, България
o гр. Стара Загора, България
През 2018 рисува портрет на Българския патриарх Неофит и Руския патриарх Кирил по повод „140 от боевете на Шипка".
2017 - 2019 като част от колектив изографисва купола и 1/3 част от стенописите в новопостроения храм „Св. Игнатий Старозагорски“.
Произведенията на автора се намират в
Негови творби има и в Националната художествена галерия и Софийска градска галерия. Също така в градските художествени галерии на Стара Загора, Добрич, Плевен, Силистра, Габрово, „Видима“ Севлиево, Пловдив, Гурково, Раднево, Павел баня, Окръжна библиотека Стара Загора, Старозагорска опера, Административен съд Стара Загора, Окръжен съд Стара Загора, Дом Литературна Стара Загора, Мини Марица Изток, Мъглиж, Музей Национален парк Шипка.
Частни колекции в Канада, Испания, Белгия, САЩ, Полша, Чехия, Германия, Австрия, Русия, Гърция, Турция, Люксембург, Словакия, Франция, Холандия, Швеция, Норвегия, Япония, Англия, Палма де Майорка.
Професионален статус
художник
Критика
ЖИВОПИСНАТА ВСЕЛЕНА НА ВАЛЕНТИН ДОНЧЕВСКИ
Поколението, към което принадлежи Валентин Дончевски, култивира своята ар-тистична рефлексия във време, в което българската живопис трескаво търсеше нови пътища, освобождаваше се от изобра-зителни клишета, усвоявайки идиоматичния език на формалните, абстрактно пластич-ни стойности - големият, упойващ проект на модернизма.
По това време /началото на 80-те г./, Валентин бе част от една студентска и артистична общност, която преживя с колективен патос своето откриване към изкуството. Спомням си безкрайните разходки в среднощно Търново /те - напористи и талантливи студенти, аз - неопитен асистент/, с безкрайните разговори, в които заплитахме неумело интуитивните си докосвания, до могъщата пластическа и духовна сила на старите майстори от Холандската и Испанската школи, или субективирането и абсолю-тизирането на пластическия жест при Пикасо и Матис.
В тази среда, Валентин Дончевски бе един от най продуктивните, надарени с мощен усет за пластика, за плътност на цвят и тон, фактура и структурност. Рисунката му бе активна, с освободена реакция, с компресия на психична и духовна енергия. Но, най важното - носеше неочакваното, до парадоксалност различно виждане на реалността. Стотиците рисунки, акварели и маслени платна, от най незначителните , до най претенциозните, бяха наситени с усещането за случване, за събитие, и независимо от различните подходи и техники, носеха белега на лично преживяното, на индивидуално психичното, на Аза. В стихията на своето екстазно рисуване, Валентин преминаваше, нару-шаваше определеността на стилови граници, и с лекота и артистичност се изразяваше в различни изобразителни системи - от груб, натурен реализъм, през сюрреалистични трансформации, до крайно експресивни жестове.
Споделям тези рано проявени хара-ктеристики, защото те предопределят оригиналността на изведения авторски, емоционално и духовно озарен, пластично - поетичен свят на Валентин Дончевски. Свят, който събира и изразява в своята еклектична многоликост, стилистични белези, знаци и артикулации от експреси-онизъм, сюрреализъм, наивизъм, магически реализъм, неомитологизъм.
От определящо значение за фор-мирането на автора, е духовното любопитство и ранното докосване до ученията на Рудолф Щайнер и Петър Дънов. Това активно, екзалтирано откриване към трансреалното, магичното, езотеричното, потърси своите очертания през емоци-оналната и духовна сила на пластични и семантични кодове - извиращи от дълбините на родовата памет, традицията на фол-клора, езическата обредност, символи-ката на ранното християнство и среднове-ковен мистицизъм.
В пластическия космос на художника - черги, плетове и дувари, гърнета и кратунки, шевици, великденски яйца, лица - маски, обкови и ореоли взривяват своята конкретност, излизат от опре-делеността на своето историческо битие, за да преодолеят границите на линейното време и постигнат онзи миг Вечност, в който минало и бъдеще, начало и край, се завъртат в безкрая на Голямото Митологично Време. Худо-жникът се изправя пред чудото на Сътворението, пред неговите тайни и не-обяснимост, със суеверния страх на езичника, с транса на шамана, с духовната откритост и упование на християнина. Изправя се на прага на реалността и неговото екзалтирано въображение ражда фантазни, свръхреални образи, обвити в искряща светлина - илюзорни и бленувани. Дончевски ни превежда през многомер-ността на своите пластически простра-нства, води ни по закрити, мистични мос-тове към една духовна вселена.
Сътворението, пред неговите тайни и не-обяснимост, със суеверния страх на езичника, с транса на шамана, с духовната откритост и упование на християнина. Изправя се на прага на реалността и неговото екзалтирано въображение ражда фантазни, свръхреални образи, обвити в искряща светлина - илюзорни и бленувани. Дончевски ни превежда през многомер-ността на своите пластически простра-нства, води ни по закрити, мистични мос-тове към една духовна вселена.
Смесването на времена и прос-транства, подобно космогонията на Шагал и Казаков, парадоксалното събиране на елементи от различен логически порядък, натрупването на знаци и символи от различни епохи и култури, оплитат сложна пластическа и смислова канава, в която търсещото съзнание открива своите духовни и културни проекции. Валентин Дончевски създава експресивна, енер-гетична, витална живопис. Цветни и бели сияния обвиват фигури, заливат прост-ранства. Нажежени светлинни магистрали разсичат картината, свързват и разделят светове. Цветът е изведен от своята живописно - колористична стойност и търси феномена на своя духовен абсолют. Безтегловността, дематериализирането, фрагментирането и наслагването на пространства, енергийното уплътняване, цветните експлозии, атомизирането до субстанциално единство - търсят непо-силният хоризонт на мистична отвъдност и духовно измерение. Сблъсъка между профанно - свещено, известно - неизвестно, реално - абсурдно, тукашно - отвъдно, намира своите пластически решения през опозициите: хроматично - ахроматично; пластично - декоративно, активно - пасивно, плътно - прозрачно.
Поемащ сила от корените, Дончевски съпреживяно носи културата на една духовна традиция, търси упование и вдъхновение от големи имена за българското изкуство, като Иван Милев, Николай Райнов или Димитър Казаков - така съдбовно свързали живота си с тази култура.
Творческите усилия на Валентин Дончевски, независимо от уникално личната стилистика, се свързват с търсенията на редица съвременни автори, които определят активността на теза за живопис, формират фронт на неофолклорни и неомитологични идеи. Актуална теза, във времето на глобализация, която събира сила, намира основание и вдъхновение в тради-цията, във феномена на народностния дух, която оживява духовния порив, събужда митологичните нагласи, дълбоко кодирани в човека и съхраняващи основните, дълбинни енергии на живота и сътворението. Позиция, в която завръщането към корена, към паметта на рода, слизането в културните напластявания, е не само носталгия по за-губено качество и ценност, а събиране на духовен опит, опора и надежда за ново начало.
която оживява духовния порив, събужда митологичните нагласи, дълбоко кодирани в човека и съхраняващи основните, дълбинни енергии на живота и сътворението. Позиция, в която завръщането към корена, към паметта на рода, слизането в културните напластявания, е не само носталгия по за-губено качество и ценност, а събиране на духовен опит, опора и надежда за ново начало.
Патосът на тази теза намерих в реплика на големия български художник Димитър Казаков - Нерон:
”...Какво трябва да дам на Европейския дом? - само и единствено онова, с което мога да спасявам Америка - уникалната си даденост на рядък за света човек; силата и чистотата на емоциите си; културата на сърцето и готовността на ръцете да се подчиняват на подсъзнателната верига в лабиринта на генетичното ми Аз на грани-цата на Европа и Азия, всред Гърция и Рим, под нозете ми в археология; ясно-видствата ми от праотците като нежност на духа и силата на слънчевите ми енергии в тялото...”
Ноември, 2006 проф. Станислав ПАМУКЧИЕВ
През вече далечната 1992 година, тук в залите на Шипка 6, Валентин Дончевски показа изложба, която веднага ме грабна, очарова и изкуси. Очарованието се дължеше на факта, че изложбата попълни в съзнанието ми една липса, която тогава очевидно ме е тормозила. А този дискомфорт без съмнение, както тогава, така и сега, винаги е плод на една неприятна рутинност, която за съжаление се проявява и споделя и от авторите, и от гледащото око на критика. Но тогавашната изложба на Валентин за мен представляваше отклонение, при това рязко, от каналите на професионалното, и заедно с това монотонно представяне на пореден автор с поредна изложба. С други думи - тя (изложбата) беше нещо различно. Естестве-ното продължение на очарованието - изкушението - е едно по-трайно изживяване, защото е придружено от рефлективни въпроси, които се опитват да обяснят причините за мигновеното очарование - в случая свежестта и непринудеността на живописния изказ. Четири години по-късно, това изкушение се отля в текст, писан за неговия обемен каталог, в който текст се опитах да направя една рекапитулация на на онова, което ми се струва неговата художническа идентичност. Парадоксално но очевидно, Валентин Дончески разбива представите ни за стилистична закованост и я заменя с нейната противоположност - многоликост и разнообразие в акцентите на пластическите изяви. Днес, на тази изложба, без да си вменявам ролята на прорицател, искам да споделя, че голямата част от тези констатации продължават да валидни. Заедно с това са налице нови и при това съществени моменти, които следва да бъдат споменати и причината за това е много значима: това е изложба, която има характер на рекапитулация на изминал и твърде интензивен откъм авнторови търсения път.
Ще започна с това, че отново и пак Валентин Дончевски ни среща с грабващата окото пъстрота и цветност, калейдоскопична вихрушка от форми и цветове, антропомор-фни и геометрични фигури, които преливат и създават нови комбинации от оптични ефекти. Преливания, засичания, контрасти или меки цветови преходи, линии, сенки, контури или вальорни преливания, равномер-на възбуденост на цялата живописна повърхност - това е първото усещане, което грабва и неудържимо привлича окото. Техническото изпълнение е също така смайващо разнообразно - колажи, асамблажи, инкрустации, натрупвания и наслагване на класическа живописна тъкан или цветовите ефекти от употреба на мъниста, елементи от бита, фотография... В следващият момент започва да прозира структурата и организацията на този неудържим водопад на въображението: вселенската материя се подрежда от волята на художника. Тази воля е неговия вътрешен свят изпълнен със съдбовни питания, свръхреални образи, желание да обедини непримирими категории като познаваемо и непознаваемо, тленност и вечност, протяжност и прекъснатост, сакрално и профанно. Очевидно това е свръхзадача, но тази свръхзадача е може би най-близо до основната функция на изкус-твото: да пронизва битието като пулсира и търсещо трепти отвеждайки ни пред неговите основни въпроси, драматизи-ра привидната му неподвижност, говори ни за любовта, смъртта, хармонията и неизброд-ността на вътрешното и външното...
Едва ли в момента има художник, който така ”яростно” се опитва да обедини и съгради една художествена аналогия на вселената, така както прави в своите работи Валентин Дончевски. Но ще бъде неточно, ако твърдим, че този авторов копнеж и градеж на едно битие подобно на вселенското обхваща единствено светът, което ни заобикаля. По-скоро обратното - авторът си дава сметка, че той също е една вселена и в този смисъл се опитва равнопоставено да ситуира себе си, както спрямо външното, така и спрямо вътрешното... Затова настоящата издложба има повече или по-малко характера на авторова изповед тя е акорд приключващ изминат път, но и проглас към поредно следващо усилие. Тя респектира, не само защото е много лична, ярка и запомняща се, а защото в нея е вградена и звучи моща на демиурга. Малко хора търсят и се вслушват в този глас, още по-малко могат да изведат неговото звучене до сетивата и душите ни, но Валентин е един от тях. Затова трябва да му благодарим!
София, 06.03.1013 г Доц. Борис ДАНАИЛОВ
Избрани каталожни издания към изложби
Издава два албума с авторски песни по свои стихове и на български поети. Записал е химн на комплекс Мини Марица Изток и химн на с. Змейово.
Сътрудничи на различни медии по въпроси на изкуството.
Издава два луксозни автобиографични албума с репродукции и статии проследяващи пътя му на художник.
През годините е илюстрирал и оформил кориците на над 150 книги, предимно на български писатели в сътрудничество с издателство Христо Ботев, Захари Стоянов и др.
Издава два албума с авторски песни по свои стихове и на български поети. Записал е химн на комплекс Мини Марица Изток и химн на с. Змейово.
Сътрудничи на различни медии по въпроси на изкуството.
Издава два луксозни автобиографични албума с репродукции и статии проследяващи пътя му на художник.
Прави множество проекти за плакати, запазен знак, емблеми, дизайн на календари, постери и др. Занимава се с художествена актова фотография. Прави архитектурно пространствено проектиране на интериор и екстериор на различни обществени сгради.
Създава в колектив био енергийно изкуство.
Основната му дейност е създаване на живописни творби. Стиловете, в които има пластични търсения, са от магически реализъм през наивизъм, сюрреализъм, елементи от експресионизъм до крайна абстракция, а така също фолклор, маниеризъм, еклектизъм и енергийно изкуство.
Допълнителни дейности са графика, приложни изкуства и медийни изкуства.
Хобитата му са музика и фотография.
Живее и работи в Стара Загора.
Текстове на автора са публикувани в
Издава следните книги със своя поезия, сентенции и есета:
1993 - „Въпреки всичко” - и.к. Христо Ботев
1999 - „Стълба с криле” - и.к. Захари Стоянов
1999 - „Улици в небето“ - книга със сентенции
2002 - „44 пъти в бялото” - и.к. Захари Стоянов
2018 - „Извън ритъм“ - и.к. Светулка 44 АТЕНЕЙ
2018 - „Каменна сянка“ - и.к. Светулка 44 АТЕНЕЙ
2018 - „Хоровод 666/999“ - и.к. Светулка 44 АТЕНЕЙ
2019 - “Фолклорит” - и.к. Дъга плюс
2020 - „Силно мълчание“ - и.к. Литера принт
2022 - „Отлагам вечността“ - и.к. Дъга плюс
От автора
Черга и чергило
Чергата е път от напречни пътища
Нейния път още не е извървян
Посланията на чергата са от нашия към отвъдния и от отвъдния към нашия свят
В чергата е вплетена мисъл и чувство
Чергата е символ
Чергата е безкрайна, тя е само видимата част от пътя на човечеството
Когато чергата стане невидима, невидимият свят ще е вече видим
Езикът на чергата е универсален
В чергата няма лъжа а само истина
Чергата е самостоятелен жанр в изкуството
Тя е стил
Чергата е етап
Чергата е свещен текст
Тя е висш синтез от емоции и история
Чергата е жива
Тя е млада и стара
Чергата е холограма
Чергата е дискета с информация
Чергата е диаграма на нашата съвест и родолюбие
Чергата е древна
Чергата е закодирана банка с чувства и послания
Чергата е крило към небето
Чергата е пътека и стълба едновременно
Чергата е черта между небето и земята
Чергата е сбор от милиони хоризонти
Чергата е моята сила
Както и селския плет
Велика алегория на народната сила
В чергата са втъкани сълзите на нашия народ с чевръстите пръсти на вечните българки
Жената тъчаща черга е светицата на българския дух
Всичко е закодирано с код. Кодът е здравия дух.
Чергата е шарена съдба от много съдби
На чергата са зачевали
Под чергата са зачевали
Под чергата са умирали
В чергата чергарите са пренасяли златото на фолклора
Продължение на чергата е националното знаме
Символа на чергата е символа на космоса, развитие по хоризонтал и по вертикал без пресечна точка
Отворена за всеки теорема
Чергата не е индулгенция
Чергата е богата със своята бедност
Чергата не е прикритие за псевдопрофесори по народна философия
Чергата е най-реалната абстракция
Чергата е мост към самоуважението на българина
Чергата е богатство
Чергата свети
Чергата грее
Чергата ни говори безмълвно-в нея има достойнство на изпълнена мисия
В черги са повивали дедите ни
В черги са пренасяли тела на загинали
В черното на чергата са угаснали, като в угари нашите съвести
Чергата е ракета към чужди галактики
Чергата е истинска плътна и тежка като двуостър меч. Можеш да порежеш съвестта си
Нека българите не забравяме от къде сме тръгнали... Всеки път е велик, само целите са различни
Чергата е ниша
Чергата не е отрицание
Чергата е пазител
Тя е прагматична и фантастична едновременно
Тя е част от съзиданието
Чергата е разорана нива
Чергата е необятно поле
В чергата има музика
Чергата е весела и тъжна като народна песен
До тук всичко е вярно
Да така е
А чергилото!?
То е...продължение
То е детето на голямата черга
То е охрана, бранител
Знаме обръщащо посоката на ветровете, вкоренено в твърдостта на прастарата ни същност, реещо се в синевата и покриващо раните на земята
Чергило фантастично и обикновено до съвършенство неизменно и неповторимо
Като изгрев на слънцето
Като стон от раждане
Като етап от живота
Като вик в тъмното
Като вик срещу сивото
Като име на изложба
Като нещо което ще продължи...
Като втория живот на чергите от чеиза на Тона Бинева от с. Раздел, от където започна всичко за мен в изкуството и продължава и до сега.
Мир на праха и. И вечна памет на всички които са ги тъкали.
Февруари 2014 год. Валентин ДОНЧЕВСКИ
Да победиш Звяра значи ли, че си победил Звяра?
Всеки от Нас иска неистово нещо да осъществи.
Къде е линията между амбициите и дълга ти на човек със съзнание на Вечното.
Какавидата става на пеперуда.
Ефекта на пеперудата е магически. Как и защо не са въпроси.Това са отговори, отговорност за духът изпуснат от бутилката на времето.
А Времето какво е?
А Живота?
А Смъртта?
Никой не е дал пълен отговор.
Всеки говори с цитати или препратки. Но всеки е убеден,но е неубедителен. Страдай приятелю и се надявай. Надеждата наистина умира последна.
Вечните въпроси Кой е Господарят и Кой е Робът?
Диалектика и невежество, неосведомена неосветеност. Придвижване на тълпи от крадци в тъмното.
Алени алегории по врата на Агнеца, въртопи от квантова последователност. Защо - е въпрос който виси във въздуха и контурите му се менят в различни символи.
Кой ни събира?
Има ли изход?
Какво е утре?
Все тежки въпроси. Питам като дете в тъмното.Топлина и Светлина дали се покриват с Любов. Одеялото на насъщния обгръща всички вселенски сърца.
Преди стигнах до извода, че дори и Времето е тленно. Сега се забавлявам с остатъците от детството.
Намирам утеха в добротата на тия, които познавах и са вече в Отвъдното - мир на праха им.
Мир иска същноста.
Последния вагон на последния влак, на последната гара, в последния миг е всъщност завръщане и все пак спасение.
P.S.
Художникът е наказан с това, че заради дуалистичната си природа на човек и на човек правещ изкуство е длъжен да казва истината. А като художник е движен от личното си его. Именно това страдание е единственото,което му остава и..няколкото секунди слава.
20.02.2013 г. В.ДОНЧЕВСКИ
Накъсаните спомени са достатъчен материал за конструиране на огромни духовни пространства. Даже и манипулирана, същността ни може да излъчва любовна градивност в протуберанските на Космоса.
Човешката същност е границата или точката, отделяща ни или приближаваща две огромни морета, изявена иреалност в плоскостта на екран, в който се самоонагледява и самоизгражда като парадигма.
Човекът -
уникален,
фантастичен,
звярът с три шестици,
любимото дете,
играчка,
продължение,
ученик в карантинна реалност ,
отражение,
животно с душа,
променлива вселена,
жалко подобие на абсолюта,
велико бъдещо проявление,
лъжа,
истина и лъжеистина,
роб и Бог,
божествен,
блуден,
бавен,
банален,
безкраен,
безподобен,
белязан,
безмерен и много още...
Оплетен с много Гордиеви възли. Три от тях -
кои сме,
къде сме и
къде отиваме?
Никога няма да разберем. Защото ако разберем, филмът ще се свлече от прожекционния екран като змийска кожа и трансмутацията, станала явност ще се превърне в малко черно джудже, засмукало в черната си дупка светлина с плътността на ядрена бомба с горящ фитил, граничещ изригването на ново начало.
Това се опитах да изразя като художник, чрез смесване на фотодокументалистика и колажи от български черги в моите разнопосочни пластични експерименти през годините.
2018 Валентин ДОНЧЕВСКИ
Черга = всичко
Започвам
да изкачвам
съзнанието си
към безкрая
на България.
Зелено - раждане
Кафяво - нация
Синьо - стремеж
Червено - кръв
Жълто - идване
Бяло - център.
Следва инволюция
до изначално
зелено.
Следва:
Черно - черно
Черно - криза
Черно - война
Период в Нищото.
И отново Зелено
И отново България
равна над всичко.
2018 Валентин ДОНЧЕВСКИ
Накъсаните спомени са достатъчен материал за конструиране на огромни духовни пространства. Даже и манипулирана, същността ни може да излъчва любовна градивност в протуберанските на Космоса.
Човешката същност е границата или точката, отделяща ни или приближаваща две огромни морета, изявена иреалност в плоскостта на екран, в който се самоонагледява и самоизгражда като парадигма.
Човекът - уникален, фантастичен, звярът с три шестици, любимото дете, играчка, продължение, ученик в карантинна реалност , отражение, животно с душа, променлива вселена, жалко подобие на абсолюта, велико бъдещо проявление, лъжа, истина и лъжеистина, роб и Бог, божествен, блуден, бавен, банален, безкраен, безподобен, белязан, безмерен и много още...
Оплетен с много Гордиеви възли. Три от тях - кои сме, къде сме и къде отиваме?
Никога няма да разберем. Защото ако разберем, филмът ще се свлече от прожекционния екран като змийска кожа и трансмутацията, станала явност ще се превърне в малко черно джудже, засмукало в черната си дупка светлина с плътността на ядрена бомба с горящ фитил, граничещ изригването на ново начало.
Това се опитах да изразя като художник, чрез смесване на фотодокументалистика и колажи от български черги в моите разнопосочни пластични експерименти през годините.
В. ДОНЧЕВСКИ
