откриване – 6 април 2022, 18:00

Надежда Кутева и родена в София. През 1971 завършва ВИИИ „Николай Павлович” (НХА) в София, специалност„Стенопис”. През 1981 специализира в Corcoran school of Art – Вашингтон, САЩ. Първата й самостоятелна изложба е през 1975 в София. Следват многобройни участия в международни биеналета на живописта и над 20 самостоятелни изложби в България и в чужбина, в това число и в залите на СБХ – Шипка 6 и „Райко Алексиев“, в Полша, Словакия, Париж, Виетнам, Япония, Нидерландия, Северна Македония, Сърбия, Германия.

През 1990 получава Националната награда за живопис „Владимир Димитров – Майстора“.

През 2021 получава Голямата награда на балканското квадриенале по живопис „Митовете и легендите на моя народ“ за произведението си „Страшният съд“.

+++

Надежда Кутева за изложбата си:

В „Небесни образи“ включвам теми, предшестващи Страшния съд, както и събития и действащи лица, появили се в историята на християнството в следващите векове. Започвам със св. Йоан Кръстител и стигам до св. Георги и св. Никола.

Образите на тези светии са илюстрирани в иконографията в множество миниатюри, които обрамчват светията с изображения на неговото битие и чудесата, които е извършил. От тези житийни сцени се опитах да създам отделни кавалетни картини, придържайки се към строгата стилистика на иконографията, но изграждайки фигурите в обемно-пространствена среда. Що се отнася до пейзажа, там използвам рисунки на скалите около Погановския манастир, така възхитено обрисувани от Алеко Константинов в пътеписа „Швейцария ли?“.

А към традиционните, улегнали във вековете сцени прибавих нов нюанс – мъжкото хоро, което се играе на Богоявление в Калофер. Така действието се прехвърля от река Йордан към река Тунджа.

Музиката в моя плейлист включва Гречанинов, Добри Христов, Рихард Щраус. Така стигнах до „Танцът на смъртта“. Не кокетирам с темата. Заимствам заглавието от произведение на Камий Сен-Санс. А то е просто валс…

В изложбата включвам и рисунки на значими фигури от днешно време: Негово светейшество патриарх Неофит, когото рисувах в деня на ръкополагането му. Красив глас, благородно лице и осанка на водител – той носи всичко, от което се нуждаем в днешно време.

И накрая, прибавям и няколко картини от 90-те години – етимологията на всичко, което правя в следващите десетилетия.

Признавам, в периода на работа върху изложбата все повече ме вълнуваше образът на Дявола. Той е един в литературата, друг в операта, а в иконографията като че ли е по-слабо застъпен. Всеки е изпитал зловонните му действия, а като че ли всеки носи в себе си по нещо дяволско… Това дава свободата да го интерпретираш без ограничения, посвоему.