СБХ :: Зиятин Нуриев. Бялата светлина

скулптура, рисунки

галерия „Арте“
вернисаж: 12 октомври, четвъртък, 17:30 – 19:30

Красимир Илиев за творчеството на Зиятин Нуриев:

Изминаха 40 години от първата пластика, наречена от Зиятин Нуриев „Бяла светлина“ (ХГ – Кърджали). Предишната година е направил „Сън“ (Национална галерия), следващата година прави „Безмълвие“ (Национална галерия). Следват десетки творби, най-често наречени „Маска“, в които той чрез лика изследва състояния, простиращи се между стаената скръб, медитативното вглъбяване и херметичното игнориране на околния свят.

Сега в галерия „Арте“ имаме възможността да се докоснем до неговите последни чувствания на силата на мълчанието като средство за общуване,

като стаен вопъл, като зов за съпричастност, като умъртвяване на времето,

като стих отвъд словото, като звук от плясъка на една длан.

„Както бялата светлина съдържа в себе си всички цветове, така и безизразната маска, каквито на вид са моите маски, съдържа в себе си всички изрази и състояния на човека“ – казва Зиятин. (Ще приема, ако става дума за лишения от злоба, завист, гняв и самомнителност Човек).

Подозирам, че, къртейки сивия базалт през далечната 1983, в появилата се женска глава е усетил деликатните трептения на притихналото, смълчано, лишено от устни, безмълвно, криещо чувствата си и поради това излъчващо светлина – човешко същество, от което струи святост.

Маските на Зиятин Нуриев.

Изваяни с несравнима нежност, ТЕ ни предизвикват да ги докоснем, за да се убедим в тяхното мистериозно присъствие, в тяхната реална нереалност. Направени от различни материали – базалт, бронз, теракота, ТЕ ни убеждават в призрачността на материята, в привидната истинност на теориите, в недоловимостта на дълбоките чувства, в крехкостта на копнежите, в несломимостта на духа.

+++

За автора

Зиятин Нуриев е роден през 1955 в с.Мост, Кърджалийски окръг.
През 1974 завършва Художествената гимназия в Казанлък, а 1982 Художествената академия в София.
Първата му професионална изява е веднага, една седмица след дипломирането от Академията е участие с две работи в Национална Младежка Изложба в София където и двете му работи се откупуват от Градска Художествена Галерия – Варна и от Софийска Градска Художествена Галерия. Веднага същата година спечелва конкурса за участие в много авторитетния за времето си „Международен Симпозиум по Скулптура“ в Отманли /парк Росенец/, Бургас, където спечелва Голямата Награда. До 1992 работи на свободна практика в България. През 1991 отива за пръв път като турист в Истанбул. Лято е и всички галерии са затворени. На един булевард минавайки покрай един търговски център придружаващия го приятел казва , че май тука има една галерия. На фасадата има надпис “VAKKO” . Вътре всичко е бляскаво и пищно. След като разглеждат изложбата на втория етаж се предстаят на уредничката и й подават мижавата черно-бяла диплянка която е носена предвидливо за подобни случаи. След прехвърлени 3 – 4 страници веднага идва предложение за изложба. Оказва се че това е най-популярната и авторитетна галерия в Турция. Още същата година открива първата си изложба във “Vakko”, Анкара / тогава “Vakko” имат верига от три галерии/. Вследсвие на тази изложба Зиятин Нуриев получава покана да преподава „Скулптура“ във Факултета по изящни изкуства към Университета МАРМАРА В Истанбул Където още е преподавател.

+++

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.

+++

Пресинфо и снимки: галерия „Арте“

+++