Градска художествена галерия – Варна
oткриване: 16 декември, петък, от 18:00 часа

Знаковата за българските визуални изкуства варненска артистична двойка Мария Зафиркова и Димитър Трайчев открива внушителна изложба в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна. Мария Зафиркова е високо уважаван художник, майстор в живописта и експериментатор с нетрадиционни съчетания на текстил и реди мейд елементи. Димитър Трайчев от години е със статута на легендарен артист в графичния дизайн и графиката, една от фигурите с масивно въздействие върху поколения български дизайнери и художници, търсещи предизвикателството. Двамата са заедно в ателието и в живота от 70-те години на ХХ век, обединени от общи ценности в изкуството, подхранващи взаимно талантите си в творчески схватки на противоположности, в които

има размах, дълбочини, смел артистичен жест и много джаз.

За тази изложба – опит за ретроспектива – ЗАФТРА – съчетание от фамилиите на двамата, са събрали от галерии и колекционери забележителни творби - от най-ранни платна, през запомнени фестивални участия до остро съвременни работи от последното десетилетие.

Мария Зафиркова  / Писмо-песен, 2000 – 2022, 50 х 70, акрил, картон, колаж

Обобщавайки мислите на двамата, Димитър Трайчев споделя пред Нина Локмаджиева идеята на изложбата:„Цялата година за мен премина в кошмар, идеята за изложбата е отпреди миналата Коледа, подхвърлена уж небрежно от куратора – изкуствоведа Румен Серафимов, който ме накара да правя дълги планове, нехарактерни за тази възраст. Цяла година нищо не можах да свърша, само въртях телефони и правех опити да си подредя складовете и чекмеджетата – и виртуални, и физически.

Димитър Трайчев / Етюд, 1981, 100 х 100, м.б., платно

Оказа се, че паметта за творчеството ни от 70-те и 80-те години е изтрита – защото през 1991,

когато напускахме „Вулкан“, ние изоставихме декларативно там цялото си творчество до този момент.

Заради това нямаме спомен за тези неща. И когато тръгнах да въртя телефоните, хората почнаха да ми пращат репродукции, заснети с телефон, и аз частица по частица започнах да възстановявам паметта за нашите работи – беше като терапия за възвръщане на паметта – така излизах от амнезията за онези години. Една такава работа е например „Понеделник сутрин“ от 1979 – 1980, представлява средната част на един „Икарус“ – сдвоен автобус от онова време. Той имаше и картинка близнак, но за съжаление не можахме да я открием. Мария намери свой автопортрет от 1979, който интерпретира периода 10 години преди това.

В една от залите сме разположили „Меки пейзажи“ от 2010 на Мария и проекта й „Second hand“ от изложбата на М-тел във Варна през 2008 - това са пердета, който сега си попаднаха на прозорците за пръв път. От 90-те години на ХХ век пък е една силова моя серия, собственост на СГХГ, в която съм изразил радостта и дистанцирането от дигиталното – това са едни кашони със странни заглавия. Например „Пътят на циана“ е 1994 и всъщност е опаковката на монитора, на който за пръв път видях циан. Дотогава мониторите бяха ужасно примитивни, а това е свързано с типографията. Друга работа е „91 стъпки на прехода“ – това е обожествяване – самите произведения стоят като тотеми – на един принтер на „Apple“ който имаше 91 нива на сивото – Laserwriter 6300. 2700 долара струваше – чудовищни пари за онова време.

Димитър Трайчев / поглед в изложбата

Най-новите ни работи са в Зала 4 – те са резюме на целия ни ХХІ век, докато основната част на изложбата коментира нашето творчество до началото на този век.

Ние се изживяваме като художници на ХХ век.

В новото време след 2000 година се включихме с всякакви проекти, разгърнахме се – друг мащаб се появи с насищането след старта на дигиталната епоха. То е вид умора, но тъй като сме хора от ХХ век, чакаме да свърши постмодерното. Като „Дядо Йоцо гледа“ – на не „Иде ли?“, а „Ще си отиде ли, ще си отиде ли?“. Преди 10 години казаха – край на постмодерна – той умира, умира. Обаче „всеобщата любов към арта“ няма край, тя избуява все повече и повече и особено сега с AI – изкуствения интелект. Затова тази изложба за нас е като поздрава на римските гладиатори, отиващи на смърт:

„Ave Caesar, morituri te salutant!“

Нина Локмаджиева
Пресинфо

+++

Авторски тур с Димитър Трайчев и Мария Зафиркова на изложбата “ЗАФТРА“ в Градската художествена галерия – Варна. Димитър Трайчев е подбрал над 200 изображения, които ще могат да се видят на екран. Истории за създаването на различни експонати очакват посетителите на 17 декември 2022 от 11:30 на ул. „Л. Каравелов“ 1. Научете повече тук:

+++

Мария Зафиркова

Родена в Батак през 1951. До 1970 учи в Художествена гимназия, София. До 1978 учи във Висше художествено-промишлено училище, Прага; От 1981 Член е на СБХ, секция живопис; От 1986 до 1989 е график дизайнер в списание Морски Свят; От 1993 до 1996 е график дизайнер в списание Мойра; От 1997 до 2016 е илюстратор в Сталкер Студио.

Индивидуални изложби: 2021 MEZZO+ – Mесо+Варна; 2020 Second Skin – Варна, Pibooks; 2019 The Hielans – Варна, Галерия 8; 2018 Code 3-2-2 – Варна, Дом – музей Георги Велчев; 2016 Музикални сувенири – Варна, Галерия 8; 2014 5 х 5 – Варна, Галерия 8; 2013 NaturMezzo – Варна, Галерия 8; 2012 Голям, среден, малък – Варна, Галерия 8; 2011 Helvetika Again – Варна, Галерия Буларт; 2010 The New Saints 2 – Варна, Галерия 8;2008 The New Saints – библиотека Тампере, Финландия; 2006 The New Saints – Варна, Русе, Пловдив, Хасково

Групови изложби: 2022 Изкуството като противодействие – Варна; 2021 Академия Вулкан – Варна, галерия Графит; 2020 Изкуство зад маска – Варна; 2018 Дигитална Странджа, но не съвсем – Малко Търново; 2018 Дракони до дупка – Варна, София; 2017 Денят ня петела – Варна, галерия Графит; 2016 ZafTra – Добрич, Художествена галерия; 2015 Print.Bg – София, Национална Библиотека; 2014 The new Saints – Нишвил Джаз Фестивал; 2009 М-Тел. Награди за съвременно изкуство; 2008 Jazz Icons, постери – СГХГ; 2008 Диаметрични дименсии – Велико Търново; 2006 Важно съобщение – СГХГ; 2005 Wind Art Festival – Сеул, Република Корея; 2004 Multiplication – СГХГ; Варна, Градска галерия; 2004 Jazz Gallery – Будапеща, Унгария; 2003 Материя и дух – София, СБХ, Шипка 6; 2002-2016 Неохраняема зона; 2001 Solitary Pursuits – Elisabeth Foundation, NYC; 2000-2021 Годишни изложби в музей Георги Велчев – Варна; 2000-2014 Биенале Август в изкуството – Варна

+++

Димитър Трайчев

Роден през 1952 в Шумен; През 1971 завършва Художествена гимназия, София. 1976 завършва пространствен дизайн в Строгановското Висше Московско Художествено – Промишлено училище. От 1991 е арт директор в Сталкер график дизайн студио. През 1994 Основател на бюлетина за служебно ползване А3. През 2002 – основател и куратор на проекта Неохраняема зона. 2020 – автор на сборника А3 и другите

Персонални проекти: 2022 Първо чуй, после виж; 2022 Трайчев – плакат, Галерия Академия; 2021 Monocle – wet edition; 2020 А3 и другите, Монокъл; 2017 DИГИТАЛНА СТРАНDЖА но не съвсем; 2016 Digital передвижник 2; 2002-2016 Неохраняема зона; 2008-2016 Трапезария за обмен на знания; 2012 Digital передвижник, Titanic Band 100; 2009 Дишай; 2008 Пребродено; 2006 The New Saints; 2005-2014 My Jazz Icons; 2000/2002 Фестивален плакат от Варна; 1997 King Size; 1996 Употребени лица; 1993 Охлюв; 1991 Катаб; 1990 Цели и средства; 1987 Без свидетели.

Участия в групови проекти: 2022 Art as Opposition; 2020 Изкуство зад маска; 2019 Нова Българска Типография II, Биенале на хумора и сатирата – Габрово; 2017 Persons, Heroes, Inspirators – Plakat Kombinat; 2015 Обичам този филм – Plakat Kombinat, Print.BG; 2014 Golden Bee – Moscow, Nisville Jazz festival, One design Week; 2013 Sofia Design Week, Нова Българска Типография; 1996-2019 Триенале на сценичния плакат; 2011 Cоntempo Art Weekend; 2000-2014 Биенале Август в изкуството; 2010 Cоntempo Lab; 2009 Награди за Съвременно изкуство М-Тел; 2008 Фестивал Аполония, Jazz Icons – СГХГ; 2007 Нов Ангеларий Москва; 2006 Важно съобщение – СГХГ; 2004 Multiplication, СГХГ, Jazz Gallery – Будапеща; 2003 10 години списание Art in Bulgaria – СГХГ; 2001 Solitary Pursuits, Elisabeth Found. – NYC

Кураторски проекти: 2021 MECO+; 2018 Дракони до дупка, Станчеви – заедно за първи път; 2017 Денят на петела, Претоплена супа; 2016 Blueprints, Hände Hoch, Jazzsketch, Очевидци; 2002-2016 Неохраняема зона; 2008-2016 Трапезария за обмен на знания.

1996-2019 Член на селекционното жури на Триенале на сценичния плакат, София; 2014 Член на международното жури, раздел плакат на Биенале Карикатурум 7 – Сургут, Русия; 2016 Член на селекционното жури за туристическо лого на България;

Активен участник в множество инициативи, свързани с визуалните и музикални изкуства. Автор на книгата А3 и другите. През миналия век е участвал в множество колективни изложби в Холандия, Германия, Финландия, Швейцария, Испания, Русия, Швеция, Норвегия и др.

Автор на графични концeпции, плакати, оформление на книги, логотипи, дизайн за TV и социални мрежи, интериори и сценични пространства.

Автор на графични концепции за международни фестивали. Варненско лято – Музикален 1987, 1990, 1996-2000, 2002, 2003-2004; 2005-2010; 2011-2016; 2017-2019; Джаз 1991 -2026; Театрален 1996, 2002 -2004, 2005 -2007 Фолклорен 2019; Майски хоров конкурс 2005; Европейски музикален 2005-2013; Мартенски музикални дни 2000-2021; Конкурс Панчо Владигеров 1995 – 2002; Пиеро – куклен театър за възрастни 2021-2023

+++

Адрес

Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна
ул. „Л. Каравелов“ 1

Точната локация можете да видите

тук