СБХ :: Време за разпад. Изложба на Павлин Радевски

Куратор: Бояна Джикова

+359 gallery, Водна кула, София

В рамките на изложбата „Време за разпад“ Павлин Радевски представя серия от солни копия на прототип, преминаващи през трансформация. Първообразът, подлежащ на отпечатване, е изчезнал, той принадлежи другаде, на друго време, към което обектите ни препращат.

Отправна точка на изложбата е изначалното противоречие на идеята за запазване и тази за загубване. Художникът, своеобразен агент на хаоса, произвежда копия, но вместо да се стреми към обхващането на възможно най-много запис, той предизвиква разруха. В края на този симулативен и преднамерен процес, формата изчезва, а зрителят се озовава в пространство на бялата светлина – информационен тотал.

Павлин Радевски / Време за разпад, от изложбата

Реконструкцията на матрицата се оказва невъзможна, или поне в рамките на света на материята, може би защото самата тя не е от тук, или защото вселенският импулс към ентропия (eнтропията в информационното поле (Ентропия на Шанън) е липсата на структурирана информация, предадена от събитие или предмет, на фона на всички възможни резултати в това информационно поле) надмогва и в крайна сметка побеждава структурите в информационното поле.

Скулптурите са изградени от органични материали, като в основата си съдържат сол – едно от първите средства за консервация, познато на човешката цивилизация.

Павлин Радевски разглежда

живота на копието като функция на оригинала f(o),

а не като негово безкрайно, безентропийно продължение. Отпечатъкът се превръща в единствена цел, а веществото за запазване йерархически надминава своя модел. Солта, която носи в себе си живота и смъртта, в човешкото тяло служи за предаване на нервните импулси, свиване и отпускане на мускулите, но в прекалено голямо количество става отрова, разяжда тъкани, прави водата мъртва.

Изложбата се движи успоредно по няколко опозиционни оси (телесно/нетелесно, вечно/ефимерно, присъствие/отсъствие), които обаче не са радикално противопоставени, а мислени като процес на преобразуване, вливане и разливане, от едно в друго.

Изложбата „Време за разпад“ на Павлин Радевски / посетители

„Време за разпад“ следва линията на раждане и умиране. Първоначално зародиши в стените на галерията, творбите излизат, обособени като самостоятелни форми, и, подобно на пътя на живото в природата, се разпадат, преди обаче да успеят да се репродуцират. Под купола образът се разтваря – сол по кожата на кулата – връщайки се обратно в нейното тяло, обратно в информационния океан.

В процеса на разглеждане на изложбата, зрителят събира делтите в информационното поле – разликите в начините, по които копията са се възпроизвели. В края, той добавя липсващата визуална информация в своето въображение, доизграждайки образа, така създавайки едно съвършено, нематериално копие – абсолютната, всъщност, цел.

Бояна Джикова

+++

За автора

Павлин Радевски (1975) завършва специалност скулптура в Художествената академия в София през 2001 в курса на проф. Ангел Станев. Автор е на няколко самостоятелни изложби, както и е сред организаторите на програмната изложба „Без дистанция“, представяща работата на 21 съвременни млади скулптори в галерия „Райко Алексиев“ през 2015. Съ-основател е на организацията ДЕПО СКУЛПТУРА, с която реализира различни публични прояви в областта, сред които е и изложбата „Скулптурата сега“ през 2018. Павлин Радевски е носител на Първа награда за скулптура на Фондация „Св. св. Кирил и Методий“ през 2003. Живее и работи в София, България.

+++