откриване: 2 септември, сряда, 18:00 часа

Секция „Комикс“ към Съюз на българските художници има удоволствието да представи ретроспективна изложба на големия български илюстратор Владимир Коновалов (1941 – 2024), посветена на 85 години от рождението му.

Куратор: Александър Въчков

+++

Владимир Коновалов е художник с характерен и лесно разпознаваем стил, оставил богато творческо наследство в областта на графиката, илюстрацията и комикса. В продължение на повече от шест десетилетия Коновалов работи неуморно, създавайки стотици илюстрации за водещите издателства в България. Освен с безспорния си талант на рисувач той ще бъде запомнен и със своята изключителна скромност и деликатност.

Владимир Коновалов е роден на 13 септември 1941 в белгийския град Лувен, в семейство на руски емигранти. Година след раждането му семейството се премества в България, където бъдещият художник получава своето образование. Талантът му на художник се изявява от най-ранна възраст и преминава през обичайните за тогавашните деца етапи на обучение. В ранните ученически години той посещава кръжок по рисуване в тогавашния Дворец на пионерите. Преминава през школовката на Художествената гимназия в София, която завършва през 1960 година. След отбиване на военната си служба Коновалов постъпва в тогавашния Институт за изобразителни изкуства, където завършва със специалност „Илюстрация“ през 1968 при проф. Борислав Стоев и доц. Петър Чуклев. От втората половина на 1960-те години активно работи в областта на книжната илюстрация и оформлението на книги, създава многобройни проекти за корици, експериментира с различни техники в графиката. Участва в редица общи художествени изложби в страната и чужбина.

Още в една от първите книги, които илюстрира – повестта „Тарас Булба“ на Николай Гогол, Владимир Коновалов демонстрира станалия негова запазена марка стил, наподобяващ гравюра на дърво. Публикуваната през 1968 от издателство „Народна младеж“ книга поставя началото на едно дългогодишно и ползотворно сътрудничество между автора и издателството. Двете десетилетия между 1970 и 1990 са изключително плодотворни в творчеството на художника.

Коновалов илюстрира десетки книги за водещите издателства в България.

С охота художникът приема да илюстрира и български автори. Ползотворна е работата му по произведения на Стефан Дичев, Захарий Стоянов, Теодосий Анастасов и други. Безспорна творческа сполука за автора са илюстрациите, които създава по одата на Иван Вазов – „Опълченците на Шипка“. Ефектната динамика на композициите, смелото боравене с различни ракурси и умелото използване на перспективата са представени по един изключителен начин. Изборът на смесена техника при оцветяването допълнително подсилва ефекта и въздейства много убедително на читателя. За тези негови творби може с увереност да се твърди, че са сред най-добрите образци в българската историческа илюстрация.

Наред с многобройните си илюстрации Коновалов успешно експериментира и в областта на деветото изкуство – комикса. Той е сред първите художници, поканени в създаденото през 1979 списание „Дъга“. Още в първия брой на изданието художникът представя „Неуловимият“ по сценарий на Стефан Дичев, един изключително зрял като композиция и графичен стил комикс, посветен на Васил Левски. Изграденият от него образ на Апостола на свободата е сред най-добрите в родното изобразително изкуство. В същия брой на списанието има още един негов разказ в картини, рисуван по разказите и спомените на Славчо Трънски, който по конюнктурни причини е подписан с името на съпругата му Елена Стоилова. Успехът на тези първи опити закономерно води до следващата му работа в „Дъга“. В брой 2-ри на списанието Коновалов рисува „Спартак“ по сценарий на Любомир Манолов. И този комикс се нарежда сред образците на деветото изкуство в България. През 1982 на страниците на вестник „Септемврийче“ излиза „Непобедните“, посветен на живота на Георги Димитров. За съжаление на многобройните почитатели на неговия талант това е последният комикс на Владимир Коновалов за дълъг период от време.

След повече от 30 годишно прекъсване, вече прехвърлил 70-годишна възраст, художникът отново се завръща в света на деветото изкуство. По покана на своите колеги от списание „Дъга“ той се включва в няколко проекта, отново на историческа тема. През 2014 рисува комикса „Кларнет и шапка“ за проекта „Фортисимо“ на братя Ескенази. Във втория албум „Над дъгата“ е публикуван „Краят на Бенковски“ по „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов. В творческите планове на художника присъства продължението на започнатия през 1979 комикс за Левски, пресъздаващ героичната гибел на Ангел Кънчев. Животът, делото и смъртта на Ботев също го вълнуват. Уви, тези проекти остават неосъществени.

Независимо от наситения на ангажименти творчески ритъм в областта на книжната илюстрация, Коновалов активно сътрудничи и на много периодични издания. Негови илюстрации редовно се появяват на страниците на списанията „Дружинка“, „Патриот“, „Отечество“, както и във вестниците „Другарче“, „Септемврийче“ и много други. Експериментирайки във всяка своя работа с различни графични и живописни техники и предлагайки оригинален подход към композицията, той неизменно поддържа високото ниво на своето изкуство.

Коновалов е неспирно търсещ нови предизвикателства експериментатор. Опитва своето перо и при запазените знаци, създавайки редица впечатляващи проекти. Част от тях се появяват на плакати, покани и грамоти. Стилът му е изчистен и изключително прецизен, доближаващ се до най-добрите образци в приложната графика.

Впечатляващи са и опитите му при една сравнително слабо застъпена в творчеството на неговите съвременници област от изобразителното изкуство – екслибриса. Владимир Коновалов създава поредица от графични знаци, изключително изящни в своя замисъл и изработка. Тази малко позната посока на неговите творчески търсения предстои да бъде представена за първи път на широката публика.

Дългогодишен е интересът му и към възрожденските щампи и литографии.

Изучавайки задълбочено техните характерни особености, той създава голяма поредица от свои композиции, посветени на българските манастири, рисува и икони. Използвайки предимно дърворез и линогравюра, Коновалов успява да изгради свой разпознаваем стил, близък до познатия от неговите илюстрации, но ясно правещ паралел с първообразите им.

През годините на активния си творчески път той се отдава и на преподавателска дейност. Две учебни години преподава рисуване в Средното художествено училище „Илия Петров“ в София. От 1993 до 2010 година е учител в Средното училище за приложни изкуства в София. Няколко поколения бъдещи творци дължат на него своето развитие и изграждане на индивидуален усет за красотата в изкуството.

Владимир Коновалов оставя ярка следа в Българското изобразително изкуство – с цялото си многообразно творчество, с изключителните си художествени умения и характерния си графичен стил. Неговото богато творческо наследство отдавна е част от съкровищницата на родната илюстрация. Предстоящата изложба е една възможност да се види по-обхватно цялото разнообразие от стилистични търсения, композиционни експерименти и неизменно висок професионализъм във всяка област на изобразителното изкуство, в която е работил.

Александър Въчков, доктор по изкуствознание

+++

За автора

Владимир Коновалов е роден през 1941 в белгийския град Лувен. Семейството му се премества в България през 1942 година. През 1960 завършва Художествената гимназия в София. Постъпва в тогавашния Институт за изобразителни изкуства, където завършва със специалност „Илюстрация“ през 1968 при проф. Борислав Стоев и доцент Петър Чуклев. От втората половина на 1960-те години активно работи в областта на книжната илюстрация, оформлението на книги, създава многобройни проекти за корици, експериментира в областта на комикса и с различни техники в графиката. Той е сред първите художници, поканени в създаденото през 1979 списание „Дъга“ и в годините активно сътрудничи на много периодични издания. Негови илюстрации редовно се появяват на страниците на списанията „Дружинка“, „Патриот“, „Отечество“, във вестниците „Другарче“, „Септемврийче“ и много други. През годините илюстрира десетки книги за водещите издателства в България. Коновалов създава поредица от екслибриси, графични знаци и пощенски марки. Дългогодишен интерес има и към възрожденските щампи и литографии, като създава голяма поредица от свои композиции с религиозни сюжети в дърворез и линогравюра, посветени на българските манастири. Художникът участва в редица общи художествени изложби в страната и чужбина.
Владимир Коновалов се посвещава и на преподавателска дейност. Две учебни години преподава рисуване в Средното художествено училище „Илия Петров“ в София. От 1993 до 2010 година е учител в Средното училище за приложни изкуства в София. Живее и работи в София до кончината си през 2024 година.