Василка Монева изгражда новата си живописна изложба с творби, представящи търсенията й в три посоки: диалог (с приятелите), натюрморт („вечното ми подреждане на съдове, маси и покривки“) и гарванът. Според авторката тази птица минава за най-умната между пернатите, предпочита човешката среда, понякога дори се учи да говори. „Много мъдра птица. В някои от работите ми тя е кацнала на пране откартини или е на статив, който по някакъв начин ми напомня на

кръста, който художникът носи цял живот.“

Изложбите на Василка Монева винаги носят усещане, че добрата живопис не е временна прищявка, че почитта към класическите теми и сюжети не е овехтяла и безсмислена. Може би защото авторката не самосъхранява и презарежда любовта си към изкуството, но и съумява да предаде на зрителите жизненото си любопитство и умението да се възхищава на живота.