откриване: 5 октомври, сряда, 18:00 часа

Марио Николов за изложбата си:

Улиците винаги са били мястото, където се пресичат линиите на живота. Те са и символ - огледален образ на обществото. През последните две години станахме свидетели на феномен: улиците по света опустяха... Парадоксално, но мнозина сякаш не осъзнаха, че нещо се е случило и случва. Ала улицата беше жестоко наранена: нейните дух и тяло бяха инквизирани, а белезите несъмнено ще останат незаличими.

Виждали сме празни улици, но беше различно...

Абсурдна пиеса, film noir, антиутопия...

Питаха властно: „Накъде си тръгнал?“, а мислещият човек, недоумяващ, се чудеше: „Къде отиваш, разумни човеко?“ И вече идва време, когато трябва да бъдат изследвани всички аспекти на този драматичен парадокс...

Марио Николов / поглед в изложбата „Quo vadis, Homo sapiens?“

Освен свои творби, интерпретации на класики от Брьогел Стария, Татлин, Ешер, а и на филми антиутопии, като „Метрополис“ (1927) на Фриц Ланг и „Алфавил“ (1965) на Жан-Люк Годар, показвам и оригинали на френския график Робер Белц (1900 –1981) – „Корабът на глупците“ (1977), на австрийците Лудвиг Хесхаймер (1872 – 1956 ) с „Шeсбург“ (1927), Херта Чьорниг-Гобанц (1886 – 1970) – „Виена. Албертина“, и др.

Марио Николов / поглед в изложбата „Quo vadis, Homo sapiens?“

Ще завърша с думите, които написах за Биеналето „Изкуството на миниатюрата“ – Русе 2021: „От почти две години живеем във „време на преформатиране. Кой, кога, къде, как, с каква цел е решил да промени света: спорни, трудни въпроси, чийто отговор е като лабиринт; нееднозначен, но едно нещо е много важно: човешката цивилизация не трябва да допуска да бъдат „преформатирани“ Истината, Вярата, Надеждата, Любовта.  Защото случи ли се това, то тогава не само всеки от нас, но и животът ни ще бъде превърнат в евтин банален артикул, маркиран за по-сигурно с вездесъщия кюар-код (OR-code)...“

+++

Фотографии от изложбата:
Ани Петрова

+++

За автора

Марио Николов е роден през 1964 в София. Завършил е училището по художествена обработка на камъка в с. Кунино, Врачанско. В периода 1992 – 1993 учи графичен дизайн и реклама в Журналистическия колеж към СУ „Св. Климент Охридски”. Работи в областта на живописта и графичния дизайн. През 1997 излиза стихосбирката му „МузиМузеиМухи” (изд. „Хермес”), а през 2002 – „Джаз слушат мечтите ми” (изд. „Фама”). От 1992 до 2008 работи в различни вестници. От 2011 до 2018 издава сайта за изкуство и култура artnovini.com. Марио Николов е автор и редактор на повече от 3000 текста в областта на изкуството и културата. Представя своето творчество в самостоятелни и общи изложби в страната и чужбина. От септември 2013 живее и работи във Виена, Австрия.