Представените от Красимир Русев творби са размисъл върху съвременната култура.

 „Изложбата на Красимир Русев (1964), озаглавена „Америка, но след 100 години“, е провокирана от романа на Франц Кафка „Америка“. За Кафка е характерно съчетанието на свръхреализъм и гротесковост. Точно върху тях стъпва и художникът, за да представи 100 години след Кафка емоция, отвела го до възклицанието „Това не е Америка“. Естествено, когато става въпрос за тази страна, няма как да подминем и монографията на Жан Бодрияр „Америка“, публикувана 1986 година.   

Представените от Красимир Русев творби са размисъл върху съвременната култура. Подложени на критика са както западната система, така и Изтокът. Художникът „играе“ върху двузначността и многозначността, върху разбирането, отгатването, интелектуалния натиск, упражняван върху зрителя. Основни акценти в отделните цикли са урбанистичният пейзаж и срещата на Изтока със Запада, представена чрез контрасти в мегаполиса. Срещата Изток – Запад е интерпретирана не в полето на политическото, а в полето на културата.“

 Откъс от рецензията на доц. д-р Лора Попова

+++

Репортаж от изложбата за БНТ – Денят започва с култура можете да гледате

тук