Настоящата изложба има за цел да представи подбрани творби на Цвета Явашева от периода на последните две десетилетия. Тя проследява нейното развитие от стенния килим до съвременните й разработки, насочени към тъкачната и плетачната практика. Работите, създадени по-рано, показват експериментите й в областта на ръчната хартия чрез заливане на тъкани от хартиен канап, изобразяващи основни тъкачни сплитки. В тях се смесват технологията за направа на ръчна хартия с тъкачната техника. По-късните произведения показват

смесването отново на тъкачния процес с ръчна хартия,

но чрез заливане с латекс и участие както на плетачните техники, така и на техниката пачуърк. Подобно на предходната изложба "Автопортрет" и тази показва търсенията на художничката в сферата на експерименталния текстил. Но докато в предишната се акцентираше на художествения образ, съвместно с тъкачната технология, тук насоката е изцяло към текстилната структура. Чрез тези експериментални творби авторката заявява своите търсения в областта на съвременното текстилно изкуство, където традиционните техники посредством нестандартните за текстила материали придобиват нова визия. Разнообразието на текстилните техники, успоредно със съвременните материали и дигиталните технологии, са един отворен процес за всеки автор в търсенето на иновации в нишковото изкуство.

За авторката:
Цвета Стефанова Явашева-Иванова е родена в София.

Завършва средното си образование в ССХУ за приложни изкуства, София, специалност „Текстил” (1985).
Между 1986 и 1991 получава висшето си образование във ВИИИ „Николай Павлович“, специалност „Текстил, облекло и принадлежности на облеклото” (в курса на проф. Васил Овчаров).
През 2017 защитава докторска степен в НХА на тема „Текстилните материали и тяхната роля за създаването на съвременно текстилно изкуство (1990 – 2010)“.
През 2009, след обявен конкурс става преподавател в НХА по дисциплината „Текстилни техники и технологии” в катедра „Текстил”, където преподава и до момента.

Цвета Явашева работи в областта на текстила.
В периода между 2020 и 1993 участва в множество групови изложби у нас и в чужбина. Творбите й са изложени на третото издание на Международно триенале за текстилното изкуство, Турне, Белгия (1993), в Есенния салон в Париж, Франция (1993), на VIII Международно триенале на текстилното изкуство, Лодз, Полша (1995) и на Национална ретроспективна изложба „Изкуството на текстила в България”, СБХ, София (2001). Участва в съвместни изложби като „Текстилни метаморфози” на Националната художествена академия и Китайската художествена академия, Ханджоу, в СГХГ, София (2010) и „Културни следи на китайското и българското нишково изкуство“ в Ханджоу, Китай (2017). Също и в други съвместни изложби в чужбина като „Традиция – Новаторство – Индивидуалност“ на преподаватели и студенти от специалност „Текстил – изкуство и дизайн“, организирана от НХА в Българския културен институт – Варшава, Полша (2018) и българско-унгарска изложба в залите на Съюза на унгарските художници, Будапеща, Унгария (2020). Нейни творби участват в пътуващата изложба „Съвременни тенденции в текстилното изкуство“ в памет на Марин Върбанов в Оряхово, Враца и Ботевград (2013), в изложба на преподавателите“ по случай 120 години НХА, СБХ, София (2016) и изложба „Мини текстил“ (с международно участие) в залата на София прес, СБХ, София (2019). През 2021 г. представя самостоятелна изложба „Автопортрет“ в изложбеното пространство на Culture Bench, София.

Тя е член на СБХ, секция „Текстил ”(1997) и „Група 91”.
Съучредител е на фондация „Група 91” и ко-съставител на каталога „Изкуството на текстила в България” (заедно с Дима Недялкова-Каприева и Лилия Радичкова-Дочева) издаден през 2002 г.

Част от работите й са притежание на частни колекции в Норвегия, на Фондацията на Жорж Екли във Франция, в Германия, Италия и САЩ.

Работи в областта на стенния килим и ръчната хартия, където прилага традиционните тъкачни и други текстилни техники с нетрадиционни материали.
Изнася множество лекции и уъркшопи, свързани с традиционните техники в България и чужбина.