Винаги са ме привличали старите карти и като изображение, и като носители на познание за съответната епоха. Разбира се, картографията се появява по практически причини – търговия, пътуване, икономика, опознаване или завземане на нови територии. По картите на света на Ератостен, Страбо или Хекатос си даваме сметка, че в тогавашните представи светът е свършвал някъде до Карпатите, не по на юг от изворите на Нил и на Изток до средна Азия. През вековете познанията се разширяват, разбира се. Забележителна с точността си е картата на света на Мартин Валдзеемюлер, направена след откриването на Америка. Но сега в нашето дигитално време на Google maps и сателитите, които виждат всичко, ми изглежда невероятно с каква акуратност линиите на старите карти следват брегове, реки, планини и местоположение на селища.

От моята гледна точка това са и първи абстрактни изображения, пренасящи реалността в съвсем нереално измерение. За мен от години е удоволствие да интерпретирам стари карти, работейки с туш и мастила на хартия, да пътувам мислено из непознати земи и да следвам пътищата, преминати от древните картографи и изследователи. Дълбоко в клетките ни лежат заспали описания на местности, отминали битки и любови. Защото сме родени в южни земи, населявани от дълбока древност. Люлката на европейската цивилизация.

• Повече за авторката :

Елена Панайотова е родена на 9 октомври 1964 г. в София. Завършва Художествена академия, специалност живопис в класа на проф. Д. Добрев през 1989 г. Има 25 самостоятелни изложби в България, Австрия, Германия, Македония, Франция и други страни, както и многобройни участия в групови изложби и проекти. Нейните интереси са в областта на рисунката, обекта, инсталацията, живописта, фотографията.