„Бутам калта“ е втората изложба на Страхил Пенев, която галерия „Пунта“ представя, и е първата на художника в София – преглед на картините му от 2024 година.

Бутането на кал е в най-буквалния смисъл на думата това, което е живописта. Маслената боя е, малко или много, минерали, разтворени в масло – кал. Живописта въпреки цялата си тайнственост и предполагаем престиж в западния канон на изкуството в крайна сметка е просто преместване на кал със свински косъм. Картините на Пенев, характеризиращи се със

строга цветова палитра и двусмислени, почти криптирани образи,

преследват въпроса в сърцето на съвременната живопис: Какво точно трябва да бъде предмет на съвременната живопис? В тази нова серия могат да се открият препратки към класиката и барока, които обаче са рамкирани в пространства, които се противопоставят на тези конвенции. Маслената живопис се оказва в безкраен привиден канон, който дори Клемент Грийнбърг, „бягството“ на живописта в Америка и финансирането на изложби от ЦРУ не са в състояние да счупят. Дори обявяването на смъртта на живописта не постига нищо друго, освен да допълни наратива, отваряйки място за нейното завръщане.

Разговорът за живописта като че ли изисква ексхумация на тази история. Сега тя е медия, която, ако не друго, е на първо място на пазара – в пазарно ориентирани издания се пишат безкрайни статии за това дали сме оставили зомби формализма заради зомби фигуративността. Ефектът от този дискурс е най-вече да предизвиква тревожност у художниците в техните ателиета.

Каква трябва да бъде темата на живописта, когато изглежда, че преживяваме миналия век на висока резолюция?

Един от възможните отговори според изложбата на Страхил Пенев е, че картините се опитват да се преборят с капана, в който се намираме – този на носталгията. В творбите му откриваме плат, който покрива различни битови предмети – килимче с османска кожа, табуретка, сгъваем стол. На пръв поглед тази тъкан препраща към коприната на Ренесанса и Барока, но острите ѝ гънки разказват друга история. Всъщност платът е хастар, полиуретанова имитация на коприна, която обикновено се използва за подплата на костюми и палта.

Коприната някога е била символ на богатство и власт, а използването ѝ като подплата препраща към елегантността на отминалите времена. Сега имитациите ѝ като хастара са отделени от първоначалното си значение, неспособни да поддържат илюзиите за силата, която някога сме им придавали.

Тъй като времената, в които колективно сме си представяли възможни сценарии за бъдещето, са отминали, пейзажът на популярните чувства е задушен от миража на миналото. Ако историята е свършила, то и историята на изкуството трябва да е свършила. В нашето постоянно променящо се, но и сякаш безизходно време се появява културният феномен на ремикса – супермаркет от стилове. Най-лесният пример за това са fit check видеоклиповете в Tik-Tok – стилът вече не е във връзка със субкултурите и музиката по начина, по който тези неща са били референтни едно към друго съвсем доскоро. Не само че да се обличаш като пънкар не означава, че си пънкар (това винаги е било така), но и означава, че различни елементи от различни субкултури и отправни точки могат да бъдат ремиксирани заедно, без да се отчита предполагаемата символична или историческа стойност на който и да е от елементите.

Когато във fit-check видеоклиповете се пита за историческото значение на такива и такива части от облеклото, най-често хората отговарят, че са наясно с тях, но не се съобразяват с това. По този начин работят хастарът и коприната в картините на Страхил Пенев – те са там въпреки познанията на художника за културната им натовареност. Както и при дрехите, изглежда, че и в живописта сме свободни да вземем каквото си искаме. Според някои изследователи на изкуствот, най-интересното в картините на Караваджо например е светлината и много често в дискусиите за творчеството му сюжетът им е второстепенен. Именно тези полета от плат може би са най-приятната част за рисуване; класическата символика на коприната минава през ролките на пресата и от там излиза под формата на хастар. Той от своя страна пада върху предмети в тихи пространства, отделени от времето, докато основното действие се развива някъде другаде, извън кадъра.

Творбите на Пенев се опитват да разрешат въпроса за това какъв трябва да бъде предметът на съвременната живопис, въпреки че привидно изглеждат “класически”. В някакъв смисъл те следват логиката на ремикса. Символът на коприната, както се открива в хастара, е сянка на това, което някога е бил. Платът е там просто по причината, поради която художникът и художниците преди него са го рисували – защото е удоволствие да избутваш калта по този начин и в тези форми.

Аарон Рот

фотография: Михаил Новаков

+++

Адрес

галерия „Пунта“
София
зала на бул. „Стефан Стамболов“ 37