галерия „Българи“, София
вернисаж: 16 януари, 17 – 19 часа

Аксиния Джурова за изложбата:

Изложбата на Стилияна Узунова в Галерия „Българи“ представя младата художничка с търсенията ѝ през последните години. Не случайно тя е подбрана по този начин. Експозицията потвърждава познатата истина, че пътят на изкуството е труден и дълъг и до успеха стигат не само талантливите, а тези, които са своеобразна мембрана на времето, в което живеем, усещат го със сетивата си, прекарват го през мрежата на спомените и съпоставяйки ги с тях го преосмислят в драматизма на вечния и неизбежен диалог на „преди“ и „днес“ с визията за „отвъд“.

Картините в изложбата на Стилияна Узунова предлагат точно такъв дълбок наратив, подкрепен чрез умело композирани,

разновременни и разнопространствени епизоди, чрез „машината на времето“,

т.е. прекрачвайки времена и светове. Те са многослойни като смисъл и варират в разширената рамка от абстрактна до фигуративна живопис. Тази сложна семантична и композиционна структура е подкрепена и от избора на техниката: от акрил, пастел, маслени бои и въглен до принт. Така художничката конкретизира разказа, влизайки в рисунъчен детайл и едновременно с това, чрез ефекта на цветните петна с въздействието на акварелни разливки, завоалира изплуващите като през мъгла отрязъци от реалността.“

Из текста „Реещият се човек и таймерът на времето“ по повод изложбата на Стилияна Узунова в галерия „Българи“

Стилияна Узунова / от изложбата

Стилияна Узунова за своите картини:

 „Фигурите в моите композиции са метафора на мислите, стремежите, разочарованията, слабостите и всичко, което ме вълнува. Има едни хора, които искат да спасят други хора - има едни смисли, които могат да освободят други мисли, чувства и действия.

Малките човечета (както ги наричам), които разрушават оковите на времето, или просто го наблюдават, са нашите ценности и откровени желания. А тичащите хора на пътеките сме ние, в „матрицата“. Днес, гонейки един уж по-добър живот, тичаме уморени, копнеейки за нашите места, там където сме били или искаме да бъдем.

В платната ми има и трети фигури, които просто седят или гледат, или правят нещо свързано с бита. Появиха се в картините ми преди двайсетина години, без лица, забулени с дълги тоги. Но съвсем скоро разбрах, че това са моите светии, хората на вярата. Те носят в себе си доброто, спокойствието и мира.

Из интервю на Галина Лардева със Стилияна Узунова, 2021

+++

Репортаж от изложбата можете да гледате

тук