СБХ :: Станислав Памукчиев. Процесия / Арт център Плевен

живопис

Арт център Плевен
откриване: 19 септември, вторник, 17:30 часа

Част от словото на Десислава Минчева при откриване на изложбата

Някак неусетно Станислав Памукчиев стана на 70... Би могло да бъде леко тъжно (или носталгично), би могло да изглежда, че сега го отупваме от прахта на годините някак по задължение, малко скучно и предвидимо... Но не! Нищо от това не е вярно. Защото не се отнася до обикновен човек и до обикновен художник. Всяка негова изложба е изненада и откритие. Това, което само тази година той направи в залите на СБХ и галерия „Арте“, ми говори, че макар да изглеждат като равносметка, тези експозиции са просто преход към нещо друго, към нещо, което не му дава мира и към което той се стреми, нещо, което е изключително силно и красиво в своята непостижимост. Може би заради невъзможността да бъде обхванато и лесно овладяно (звучи претенциозно, но става наистина дума за духа на човека), това го подтиква да търси хем още по-нагоре, хем по-навътре, там, където на смъртните е сложено преграждение, но някои все пак упорито не вярват в това. И Станислав е един от тях. Завиждам на стоицизма и енергията му! В нашия занаят се иска зрялост, но и нестихващо вдъхновение. Иска се стремеж не толкова към съвършенство (знае ли някой какво е това?!), а към дълбочина на преживяването. Необходими са съмнения, но и категоричност. Трябва постоянно да вървиш към себе си, а така – и към другите.

Последната изложба на Станислав само се наричаше „изложба“. Тя беше доста повече от това –

един тотален спектакъл, някакво откровение на различни нива на възприемането,

което даже да не разбираш веднага, те обгръща с тежкия воал на витаещи въпроси, плътен, заради неразгадаемата същност на битието (предмет на изследването на автора), но някак отварящ хоризонта ти, ако съумееш да го разкъсаш.

Има неща, които са трудни за обяснение с думи и понякога тези думи стават абсолютно излишни и се превръщат във вредящи медиуми. Особено, когато образът е толкова силен, толкова натоварен с чувствителност и смисъл сам по себе си, че мълчанието става лек и изход.

Монохромноста в живописта на Станислав звъни повече от кадмий.

И не разсейва в празнословие и цветно опиянение. При него смисълът е намерил най-точния си изказ. Тонът гради убежище от евтиното и приятното, иконографията на образите дава възможен прочит на усилията ни да се измъкнем от профанното, картините са цял един свят, далечен на търсенето на леко удоволствие, но възнаграждаващи ни с много по-ценни и трайни открития.

Доста, наистина интелигентни и просветени хора казаха и написаха думи за художника. Самият той – мислител и естет, има забележителни текстове. Сега не е моментът да се упражнявам в реторика и да досаждам с обяснения на неща, които човек, ако има очи, ще види, особено – насаме с произведенията. А и наистина е трудно да говориш за нечий смисъл на съществуване... Гмуркането в дълбокото крие рискове. Рискове да откриеш под повърхността нещо друго. А в произведенията на Станислав винаги има нещо ДРУГО. Те, на пръв поглед, са естетизирани максимално, понякога са абстрактни, но вторият им прочит разкрива пластове, отвеждащи ни към най-дълбоките ни преживявания като човешки същества. Даже самите заглавия определят сложния начин на мислене на автора си. Не дават отговори, а задават въпроси. Или поне предлагат версии. Думите на самия Станислав са като ключета и е добре да се замислиш каква врата отварят и какво ни карат да видим. Той е художник, който като миньор навлиза все по-навътре в пластовете земя, история и духовност и създава нещо като невидима, но осезаема връзка минало-настояще-бъдеще. Всичките му произведения са като мистично-философски притчи за времето и за движението на духа през него. Образите му - видения налагат внушения на подсъзнателно ниво. И всяко рационално обяснение би нарушило смисъла от създаването им, така че спирам дотук.

Станислав Памукчиев, може би ексцентричен и труден в творчеството си, е един много голям художник, който се опитва непрестанно да ни върне някъде далече назад, за да успеем да продължим напред.
Благодарна съм, че сме приятели от толкова много години и дай боже да е така до края!

Десислава Минчева
септември 2023

+++

За автора

Станислав Памукчиев е роден на 9 май 1953 в София. През 1979 завършва Националната художествена академия (НХА), специалност „Стенопис“. Професор в НХА.

Самостоятелни изложби в България и чужбина, повече от 80, някои от последните години са: „Кула – убежище“, галерия „+359“, Водна кула (2022); „Закрити полета“, галерия Credo bonum, София (2021); „Завръщане“, Арт център „Уго Вутен“, Белгия, СБХ – зала „Р. Алексиев“, ХГ „Вл. Димитров – Майстора“, Кюстендил (2017); „Преминаване“, НГ (2016); „Утаено време“, СБХ – зала „Р. Алексиев“, София (2015); „Криптоси“, галерия „Арте“, София (2915); „Пепелни картини“, галерия „Академия“, София (2013); „Гранично – безгранично“, СБХ – Шипка 6 (2013); Spuria Home, Chapel Hill, NC – USA (2009); „Начала“, Музей за съвременно изкуство, Скопие, Македония (2008); „Пепели“, Музей за съвременно изкуство, Белград, Сърбия (2004); „93-03“, СГХГ (2003); частни галерии в България, Австрия, Германия, Холандия, Унгария, Румъния, Швеция, САЩ, Франция.

Групови и международни изложби, селекции на съвременно българско изкуство: „Искри на въображението. На честотите на Бойс“, НГ, София (2022); Alegoria Sacrа, СБХ – Шипка 6 (2021); Safe the dreams, Benetton Collection, Imago Мundi, Венеция (2015); Музей West Lake, Ханджоу, Китай (2014); „Скулптура и обект“, Международен фестивал за съвременно изкуство, Братислава, Словакия (2011); „Колекция на Европейския парламент“, Брюксел (2011); Музей „Лудвиг“, Аахен, Кобленц, Германия (2008); Donumenta, Регенсбург, Германия (2005); Биенале за съвременно изкуство, Национална галерия, Прага (2005); Триенале, Делхи, Индия (2005); Музей за съвременно изкуство, Каракас, Венецуела (2004); ААF Лондон (2002); Европалия, Брюксел, Белгия (2002); Център EFA за съвременно изкуство, Ню Йорк (2001); Участие във фестивали на изкуството, представен от Eve Art Gallery, Будапеща, Унгария: ART Zurich; ART Fair,Стокхолм; ART Fest, Страсбург; Lineart, Gent; MIART, Милано; ART Junction Кан; ART Fest Bazil.

Има 12 национални и международни награди, между които: Орден „Кирил и Методий“ І степен (2016), Национална награда за живопис „Владимир Димитров – Майстора“ (2015), Национална награда за живопис „Захари Зограф“ (2004), Голямата награда на Международното триенале за живопис, София (1996), Първа награда на Международен младежки конкурс за живопис, София (1984).

+++