10 септември 2009 г. поредната обща годишна изложба на представителството на СБХ в Перник тук, в София, на ул. „Шипка” 6, е реалност. Изложбата се случва паралелно с тази на Разградското представителство - интересен факт и добър случай за публиката и арт гилдията да направят своите наблюдения, съпоставки, изводи, открития и равносметки.

Жалка е истината, че въпреки скромните териториални предели на България, която в рамките само на един ден можем да прекосим от единия до другия край, ние, художниците, все още изпитваме финансови затруднения при организирането и осъществяването на подобни изяви. Все се налага да се движим на ръба на компромиса при преодоляване на дистанциите между изисквания и възможности. За това считам, че независимо от споровете около смисъла на подобен тип изложби, те имат своето място и значение в общата картина на културния живот. Безспорно това е сцената, на която всички ние имаме шанса да се изявим, и това е мястото, на което можем да видим какво се случва с изкуството ни в различните региони. Уви, до голяма степен изложбеният комплекс на СБХ през последното десетилетие изгуби от някогашния си блясък, въпреки частичните ремонти на някои от залите. Това рефлектира върху добрата визия на експозициите. За радост интересът на жадния за изкуство зрител към това място все още не е спаднал, но с това не бива да се спекулира. Истина е, че не винаги успяваме да поддържаме едно супервисоко ниво на нашите изложби и дано горепосочената причина да се окаже единствената... Защото другата (по-сложната) би могла да е единствено и само в самите нас и в това, което правим и показваме... и тук ще замълча, защото всеки сам преценява... Искрено се надявам и много ми се иска да вярвам, че един ден ще успеем да открием онзи инвеститор, с чиято помощ ще можем да създадем едни съвременни, модерни, добре осмислени, професионално оборудвани и осветени пространства...

По същество, стане ли въпрос за представителството на СБХ в гр. Перник, веднага в съзнанието ми изниква споменът от това, което съм чувал за зоналните изложби „Струма”, и няколко имена, на чието творчество се възхищавам или най-малкото наслаждавам. Няма как да не спомена името (емблематично за град Перник) на един от основателите на групата – Любен Гайдаров, чиято ретроспективна изложба, посветена на 100-годишнината му, видяхме в НХГ през 2006, а още приживе, 2001 г., тук, точно на този етаж, в една от националните изложби на секция „Живопис” бе негово почетното участие. Самият той, в отлична кондиция, присъстваше на 95 години! Сега той отново е сред нас чрез  великолепната творба на скулптора Емил Попов.

Настоящата изложба впечатлява с достойното присъствие на доайените на арт обществото в Перник, живописците Цани Цанев и Йордан Пейчев. Други от авторите са добре познати от многобройните си изяви и лично за себе си съм приемал творчеството им като образец и не мога да премълча пристрастието си към това, което съм виждал преди, и това, което показват сега майсторите на колорита  Валентин Топалов, Васил Крапчански, Дончо Захариев, Данаил Атанасов и скулпторите Богомил Живков и Емил Попов.
С удоволствие откривам други свои задочни познанства с абстракциите на Елена Темелкова, поантилизма на Богомил Благоев, лицата на Силвия Топалова и деликатния естетизъм на Ангел Атанасов.

Приятно ми е да открия живописта на Михаил Деянов с характерната си цветова експресия. Нови положителни усещания ми носят творбите на художниците Симеон Александров, Васил Добренов, Димитър Делийски, Сашо Евтимов, Валтер Гогов, Румяна Секулова, Йоанна Николова, акварелите на Костадин Костадинов и концептуалният принт на Красимир Андреев. Специално искам да подчертая силното впечатление, което ми направиха „прегорелите” ръждиви нюанси в информела на Здравко Стойнев и фигуративно-поетичната абстракция на Нено Тодоров.
За да съхраня някаква интрига в казаното дотук, съзнателно ще спра с цитирането на имена и творби, без да подценявам стойността на останалата част от изложбата. Тя, както вероятно се досещате, ще си спечели голям брой симпатизанти, приятели и почитатели, но ще има и своите критици и тотални отрицатели. И така е нормално да бъде. Има хора, които умеят да виждат хубавото навсякъде и във всякакви ситуации, има други, които са безкомпромисни, а има и такива, които просто обичат да „оплюват” – въпрос на манталитет. Независимо от оценките, които могат да се направят, аз приемам изложбата като реалност, едно откровение, една може би не дотам пълна картина на това, което нашите колеги от представителството на СБХ в гр. Перник „тук и сега” творят. Важно качество е общото и позитивно излъчване, което вярвам ще дари с удоволствие част от аудиторията. Да благодарим на колегите за това, че се разкриват пред нас, да ги похвалим за ненапразно положените усилия и да ги поздравим за постигнатия резултат!

Любен Генов