Александър Неговански е роден 1949 г. в Перник. Фамилията псевдоним Неговански идва от родното село на баща му - Негованци, Радомирско. Селото става неговото място, там живее, обича неговите скромни и отрудени жители, там е и ателието му. Улицата отпред е наречена на него след ранната му смърт.

От 1972 г. Александър Неговански става известен на художествения свят със своите участия в младежки, окръжни, зонални и национални изложби. Има международно участие в Лихтенщайн.

Представени са над 80 картини от различни периоди. Всички са собственост на семейството, пазещи неговия свят за близките му хора. Тази интимност, лични преживявания и емоции дават един сантиментален тон на изложбата, събиращ психологически състояния от безнадеждност до радост от нежния първи сняг. Темите, които вълнуват художника, са проблемни и сега – изолацията на индивида, самотата на детето в урбанизираната среда, пустотата пред възрастните хора, заплахата от екологичната катастрофа, отиващият си свят на българското село. Героите му са сами със своите нерадостни мисли, всеки пред своята непреодолима, окървавена стена.

Иронията към „развития социализъм“ не пречи на Неговански да прозре деградацията на човешките ценности в зората на демократичните промени. Образованият просяк, износващ костюмите си с протегната за милостиня ръка, отчаянието на стария човек, бедността. Това безсилие и и обреченост са балансирани от топлите пейзажи на Радомирския край. Наричали са Александър Неговански художникът на топлите зими. Село Негованци е в центъра плодородното Радомирското поле, където се ражда най-хубавата пшеница. Затова и го вдъхновява връщането на земята в реални граници; чувства, че лишен от земята си, човек не е пълноценен.

В изложбата присъстват няколко автопортрета на художника, силно изразяващи отношението му към статуквото и към конкретни събития в обществения живот.

Още за художника:

Александър Неговански е член на Съюза на българските художници от 1995 г. Жанровете, в които работи, са живопис, графика, акварел и монотипия.

Дарител и кръстник на училище за чужди езици в Перник, дарител на училище по електроника в гр.Радомир, както и на фонд „1300 века България“.

Негови картини има в Корея, Италия, Швеция, бивша Югославия, Дания, Холандия, Гърция, галерии и частни колекции у нас. За художника са заснети два документални филма.

*„Никой не продава мечтата на своя живот“ са последните написани думи на художника