Аржентинският писател Хорхе Луис Борхес казва, че всеки текст е фикция. Същото може с пълно основание да се твърди и за всяка картина, за всяка пластика и графика, за всяко произведение на изкуството. Неподлагането на съмнение на това твърдение, нито на двете основни философски категории обаче е имало предвид ръководството на секция „Живопис”, когато е предложило обединяващата тема на тазгодишната секционна изложба да бъде Реалност/Фикция. Според авторите на замисъла тя би трябвало „да концентрира идеи за енергията, заложена в природата на изкуството като проекция, за илюзията и въображението, които представят определено съдържание за реалност”. Не знам кой какво е разбрал от това обяснение на идеята и от съпътстващите я опорни точки, но част от многобройните желаещи да участват в изложбата не само не бяха си дали труда  да вникнат в смисъла й, а и не бяха направили дори някакъв опит да отидат по-далеч – да ни покажат своята реалност „фантазно, утопично или поетично трансформирана”. Вместо това бяха представени немалко работи, в които присъстваше изцяло лишена от въображение реалност. Затова журито /между членовете му бях и аз/ се опита да изгради експозицията с автори, за които Реалност/Фикция е не просто поредната възможност за изява.

Независимо че работите в изложбата са обединени от формални и тематични връзки, съществуват и два ясно разграничени полюса. Първият е по-близък до реалността, вторият – до фикцията. По-близкият до реалността естествено включва фигуративността и конкретно разпознаваемия образ, изразени в различни медии. Най-ярък представител на този полюс несъмнено е Михаела Власева, играеща си с двойствеността на прочита в триптиха си „Малкият - голям световен проблем”. Другите безспорни постижения са работите на Марианжела Анастасова, Александър Вълчев, Иво Бистрички, Момчил Георгиев, Гълъб Гълъбов, Стоян Куцев, Светослав Недев – различни линии на интерпретация по темата „Реалност/Фикция”, които слагат отпечатък върху цялата изложба.

На другия полюс по-осезаемо присъства фикцията, изразена чрез абстракцията и информела и неизменно съпътстващата ги експресия и свобода на формата. Напълно логично, на зрителя е дадена възможност сам да се ориентира в тази вселена, съществуваща на границата на въображаемото и реалното. И тук има много успешни работи. Сред тях са „Композиция” и особено „Придвижване” на Деля Чаушева – поредното доказателство за способността на художничката да обновява своите творчески извори. В контекста на идеята на изложбата ново значение получават поетичните метафори на фикцията на Мария Райчева и Любен Генов, повърхностите на Симеон Стоилов, силната пластичност на Ивайло Аврамов и Георги Щърбев.

Отдавна търся повод да похваля секция ”Живопис” за проектите, които „измисля” и след това последователно осъществява в големи, запомнящи се изложби. Сред тях са „Лични митологии”, „Трафик”, „Близка дистанция” и сегашната „Реалност/Фикция”. Струва ми се, че е време секционните изяви да се обединяват не само по тематичен принцип, но и по определен пластически проблем. Успехът на изложбата „Ахрома” през 2002 година, а към тази тенденция причислявам и проекта „10х5х3”, доказа, че подобни идеи са жизнени и привличат вниманието и на художниците, и на критиката, а и на публиката. За да се развива динамично, българската живопис има нужда от предизвикателства.

Румяна Константинова