СБХ :: Реално/Привиднореално. Изложба на Юлиан Табаков

Пространствена инсталация

Регионален център за съвременни изкуства Топлоцентрала, зала 3, Бял куб

+++

Еми Барух, куратор на изложбата:

Има въпроси, които ние постоянно отлагаме, защото бързаме.

Ден след ден към своя последен ден.

Такива са въпросите, които Юлиан Табаков поставя пред нас: разполага ги напряко на пътя ни. Можем да се спънем в тях, да спрем, да се замислим. Но можем и да ги заобиколим.

… за театралността на живот преминал през различните политически сезони – в неговия филм-импресия „Цветанка“;

… за крехкостта на тялото, за началото и края, за човешката преходност, за целофанния стереотип за красота – в съвместния менует със Златина Тодева в „Мигновения“;

… за опустошителното човешко високомерие и злощастната заблуда, че ние-хората сме най-важните същества на тази планета. И че всичко ни принадлежи: и водата, и горите, и живота на животните… В „Портрет на умиращ Титан“.

Ние – хората! В текст, който писах за онази инсталация, разказах едно лично преживяване, което никога няма да забравя. То е свързано с въпроса, който се повтаря във всички произведения на Юлиан

– Кои сме ние?

Историята е следната:

Преди време присъствах на корида. Бях настанена в ложата на VIP гостите. Един от биковете, след като го изведоха на арената, вдигна глава и сякаш се заслуша в кръвясалите крясъци на публиката, после ни огледа, пристъпи няколко крачки към подскачащия пред него червен плащ, поклати замислено рогата си и отказа да се бие. Тълпата ревеше. Искаше отрязани опашки, уши, кръв – всичко онова, за което беше платила. Започнаха да излизат персонажи от кулисите – матадори, пикадори, тореадори. Затанцуваха в нозете на животното, за да го раздразнят. Те – по-животни от него. Той – по-човек от тях…

Тази случка може да бъде разказана по много начини – вероятно защото тя съдържа толкова истини, колкото са били наблюдателите в арената.

И ето го въпросът на въпросите, поставен от Юлиан в „Реално / Привиднореално“:

Разбираме ли истински случващото се около и с нас?

Има ли я онази малка блестяща кристална сфера – Алеф-ът (по Борхес) – откъдето да видим всички части на вселената от всички възможни перспективи? На този въпрос Сол Белоу ни предлага отговор в своята Нобелова лекция: „Само изкуството прониква в привидните реалности на този свят… Има друга реалност, истинската, която я губим от поглед. Тя ни изпраща винаги намеци, които без изкуството не можем да получим.“

„Белият куб“ – боядисан в сиво от Юлиан Табаков, е пространство, населено от намеци.

( Думи на Еми Барух при откриването на изложбата, 28 септември 2022)

Юлиан Табаков:

Разбираме ли същността на случващото се около и с нас или виждаме единствено собствените си проекции?

Дали не приемаме тези проекции за абсолютна истина, превръщайки ги в индивидуална реалност, която впоследствие опитваме да наложим върху останалите?

Кое e истинско? Това, което изглежда такова, или това, което е?

Има ли обективна реалност, или съществуват толкова истини, колкото и наблюдатели

Ако противоположни реалности се срещнат, коя от тях е по-истинна?

Превръща ли се реалното в привиднореално заради различните възприятия на всеки?

+++

За изложбата

Реално/Привиднореално е изложба на визуалния артист Юлиан Табаков, включваща фотографии и обекти в обща пространствена инсталация. Художествен коментар от въпроси и споделени мисли за това как възприемаме битието и границата между субективна реалност и обективна истина.

„Реално/Привиднореално“ включва фотографските серии „Вакуум“ и „Лицето Божие“, триизмерните обекти „Майка и дете заедно“, „Черти“, „Подслон“, Без име за спасителите и спасените и видео инсталацията „Ad Infinitum“.

„Вакуум“ (2022) е серия от мало и широкоформатни фотографски изображения и кратки коментарни текстове, създавани по време на карантината от Covid-19.

„Лицето Божие“ (2004 – 2010) включва средноформатни фотографии, дигитални копия на хартия фото мат върху италбонд, заснети в Киев и София. Изображенията представляват алегоричен коментар върху войната в Украйна и настоящата ситуация в страната.

„Ad Infinitum“ (2022) е 17-минутна видео инсталация върху композицията на Емил Табаков Ad Infinitum.

+++

Изложбата е част от Деветия фестивал ФотоФабрика от Календара на културните събития на Столична община за 2022.

+++

За фестивала

ФотоФабрика е ежегоден фестивал и актуална международна платформа за най-високите образци на репортажната и художествена фотография, която следи и реагира на социалния пулс на съвремието. Всичко за фестивала можете да научите

тук

+++

За автора

Юлиан Табаков е визуален артист. Образованието му включва сценография в Национална художествена академия, София, изящни искуства в ENS des Beaux-Arts, Париж и Central Saint Martins College of Art and Design, Лондон. След 2002 се установява в Швеция и България, където осъществява сценографски и костюмографски проекти за над 60 театрални и оперни постановки, игрални и документални филми. Илюстрира детски книги и стихосбирки, режисира художествено-документални филми. Има самостоятелни изложби и участия в колективни представяния в България, Швеция, Чехия, САЩ. Някои от най-популярните му проекти са „Три сестри“ – авторски спектакъл по А. П. Чехов, пространствените инсталации „Мигновения“ и „Портрет на умиращ титан“ – серии фотографии и триизмерни обекти, документалния филм „Цветанка“.  Сред наградите му е призът „Стивън Доханос“, за рисунка „За по-зелена планета“ на Society of Illustration NYC и награда „Аскеер“ за костюмография на спектакъла „Идиот 2012“ по Достоевски. Отличен e със „Златен век“ за принос в развитието на българската култура.

+++