откриване: 11 октомври 2023, сряда, 18:00 часа

Николай Майсторов: Опит да обясня идеята си за последния ми живописен цикъл „Пътят“ по Евангелията на Матей, Марко, Лука и Йоан

През призмата на времето, в което живея, мисля си, че времето е част от хаоса на взаимоотношенията между държавите и народите, а така също е и част от българската реалност. Във всичко това се втъкава интимният път на моя живот, най-вече като образ на художник, който исках да бъда, и винаги се изкушавах да правя това, което усещах.
Поисках да нарисувам образа на Христос. Началото започна от моето семейство с религиозна нагласа. По-късно прочетох и препрочитам Евангелията. Като вярващ, но не религиозен, като слаб човек – определих страха си като първична единица на своята
неопределеност, т.е. нещата от живота нямаха отговор на поставените от мен въпроси.
Затова моето интимно откровение беше към Бога и неговия син Христос. Но човекът Христос пристъпва до мен със своята сила
и слабост. Вдъхновен съм от един образ на „Вечния революционер“, а това значи борец за Истината, като естествен и безкраен ритъм, вибрация, която пулсира във всеки човек, но единици дръзват да бъдат „Богове и синове“ на Творящата сила.
Затова реших да нарисувам този „Път“ на този Човек и Бог. Искам да материализирам своята енергия, да преживея вътрешната свобода на Бого-Човека, да прехвърля относителния образ на Битието, да наситя своята слабост със силата на „Вечния живот“.

Аксиния Джурова за изложбата „Пътят“, или „Страстите Христови по Четирите евангелия“, на Николай Майсторов

Още с първите си платна в началото на 70-те години Николай Майсторов се разкри като художник, който търси опорни точки на предизвикателствата от живота в книгата на света – Библията, книгата, събрала в себе си извечните истини за човека и човешкото. И с последователна упоритост – въпреки казаното от австрийския естет К. Зекел и повторено от Ницше: „Бог вече не прави човека от глина, не създава светлина и не отделя сушата от водата. Бог пресмята“ – се опитва да даде отговор на днешния кризис на хуманността и постмодерното безгрижие, релативизъм, всепозволеност и лицемерие.

Каквото и да кажем за изминатия от художника път до мащабната му последна изложба „Пътят“ или „Страстите Христови по Четирите евангелия“, ми се струва, че ще е непълно поради невъзможността да се обхване необхватното.
Още в началото на 70-те и особено през 80-90-те Николай Майсторов прозря в картините си настъпващия свят на насилие, отразено в неговите образи със застинали в гърлото викове и потушени стонове, в конвулсивно сгърчени тела, носещи белезите на хиперболизирана художествена деформация. Винаги съм се учудвала как този стеснителен и лесно нараним художник стига до такава откритост в картините си – до епистоларна изразност, граничеща с изповедност.

Още през 1982 графичните му листи по Евангелието на Лука носеха човешката драма пред дилемата добро-зло, а изложбата му през 1984 и особено през 1986, с показаните три цикъла/притчи: два живопис – „Човекът“ и „Стадиони“, и трети – графика по Бодлер, го утвърдиха като творец, носещ тревогата за утрешния ден, настъпващ с безпокойството и страхът от загубата на нравствеността. И още нещо съществено – нареди го сред най-ярките представители на неоекспресионизма в Европа наред с Едвард Мунк, Ото Дикс, Кете Колвиц, Ернст Кирхнер, Георг Грос, Оскар Кокошка, Франсис Бейкън, Атанас Пацев.

Живописта му в част от неговите картини, и тогава, и сега, бе контрапункт и ярко доказателство за разминаването между романтичния герой и тълпите в градските подлези. Неговият човек задаваше основния въпрос от познатата ни притча, опираща до Спасителя – за какво сме създадени. След него следваше: докъде ще стигне Той – Човекът в безконтролния прогрес, създал най-съвършените машини за самоунищожение. И картината му „ХХ век“ с препускащи в зелени пламъци коне, от които бяха останали само скелети, запечата този страшен въпрос, останал и днес без отговор.

Неговата епистоларна изразност неминуемо стига и до другия извечен въпрос – този за Истината.

Осъзнавайки сложността на отговора, в едно мое интервю, взето от него през 2014, той споделя: „Абсолютната истина е много абстрактна, ако я отправим към божествената стойност – тя е последното стъпало на откровението. Но тя не топли, не ни спасява, ако ние не я преживеем като конкретно проявление и съмнение.“ (А. Джурова, Изчезващата памет. Срещи по пътя, София, 2019, том VII, 160).
В този разговор го попитах също дали и той като Франсис Бейкън, създателят на неоиконографията на ужаса в ХХ век, не рисува твърде много страха, ужаса и злото. Отговорът му бе: „Картините ми не са илюстрация на злото. Картината е екзистенция на същността на живота – съществуването като база на трагизъм… Преживяване на всекидневието като Апокалипсис.“ (А. Джурова, op.cit.159–160).
Сегашната изложба „Пътят“ или „Страстите Христови по Четирите евангелия“ включва както тези терзания на художника през годините, така и борбата между уютното негово пребиваване с Бога и експресията на четката и цвета. Наясно е и, че той не е единственият, а поредният в опита да предложи своята интерпретация на евангелските текстове. Осъзнава ценността на риска и го поема. За него той е в поредната интерпретация да тръгнеш по пътя към Христос чрез своята, само на теб принадлежаща чувствителност. Път, който е освен чистата любов и примирението, но преди всичко борба, път от позицията: „Аз съм един обикновен човек, който се гърчи… не съм готов за смъртта.“ (А. Джурова, 2019, 162–163).

Следила съм творческия път на Николай Майсторов още от началото му през 70-те години, откривала съм голяма част от неговите изложби, имала съм и различни инциденти по време на живите предавания за него по „Всяка неделя“. В един от тях зрител от залата прекъсна предаването с упрек защо поощрявам такава ужасяваща, плашеща самотност, която се излъчва от картините му. Друг не можеше да приеме яростната му цветност и художествена деформация. В един разговор с Николай той сподели: „Самият аз се стряскам от резултата на енергията, която е втъкана в тях.“

Сравнявайки направеното преди и живописната му панорама в тази изложба, откривам, че в нея се оглежда смисълът на живота на самия художник и на всеки от нас

„смисълът на живота като смисъл“, както се изразява Николай Майсторов.

Живописният цикъл „Пътят по Четирите евангелия“, работен над 10 години, включва общо 215 творби, от които 48 голямоформатни картини (210 х 290), 100 цветни проекта към тях и 65 подготвителни рисунки. Подобна панорама на евангелския цикъл у нас не е правена. Художественият живот чакаше търпеливо столетия след Новото време да се появи художникът, който чрез съвременни средства да намери пластичен еквивалент на Живота, Чудесата и Страстите Христови. И го намери.

„Вярата покрива живота ми“ – казва Николай Майсторов като вярващ, но не религиозен човек, като слаб човек. „Определих страха си като първична единица на своята неопределеност, т.е. нещата от живота нямаха отговор на поставените от мен въпроси. Затова моето интимно откровение беше към Бога и неговия син Христос… Затова реших да нарисувам този „Път“ на този Човек и Бог.“

Ако проследим избраните за онагледяване пасажи от Четирите евангелия на Николай Майсторов, ще открием, че основният смисъл на неговия цикъл е в опита той да намери отговор на въпроса:
„Къде отиде Богът на любовта“, т.е. на съзидателната Божествена любов. Този вълнуващ смисъл, занимаващ художника над половин столетие, е илюстриран в мащабните му платна този път без яростта на цветните контрасти. Колоритната гама е значително успокоена, на места приглушена, но изтеглянето на композициите почти en gros, запълващи цялото картинно пространство, експресивните жестове, конвулсивно оплетените тела, болезнени гримаси, всичко в цяло показва, че Николай Майсторов си остава в полето на неприкритата емоция и магнетична, стряскаща изразност, граничеща със съкровена изповедност.
Тук бих добавила и изключителна смелост на откровението.

2 септември 2023

+++

За автора

Николай Майсторов е роден в София през 1943.
През 1969 завършва специалност „Живопис“ при проф. Ненко Балкански в Художествената академия „Николай Павлович“, София. Почетен професор в Нов Български Университет, София. Твори в областта на живописта и графиката. Член на Съюза на българските художници.

Педагогическа дейност: от 2013 – Нов Български Университет, София – почетен професор; от 2007 – Нов Български Университет, София – редовен професор; от 2001 – Великотърновски Университет „Св. Св. Кирил и Методий“, Факултет за изобразително изкуство, катедра „Рисуване“ – професор; 2004 – Ателието на Николай Майсторов във Велико Търново получава наградата „За творчески и нестандартен подход в преподаването по рисуване“; 1998 – 1999 – Славянски Университет, София, Факултет „Изкуство на книгата“ – назначен на щат с ценз „доцент“; 1997 – 1998 – основава и ръководи „Ателие 19“ в София; Резултат на педагогическата му работа в „Жул Паскин“ и „Ателие 19“ е организирането на студентски изложби през 1994 г. в Музея „Земята и хората“ a през 1995, 1996 и 1998 в СБХ; 1993 – 1997 Първа Частна Художествена Академия „Жул Паскин“, София – поканен за Главен художествен ръководител; 1990 – 1993 – ВИАС, поканен за хоноруван преподавател; 1973 – 1976 ВИАС – редовен асистент, назначен с конкурс; 1972 – 1973 – Художествена гимназия, София – щатен преподавател, назначен с конкурс; 1976 – 1990 – художник на свободна практика.

Самостоятелни изложби: в страната: 2023 – галерия Шипка 6, СБХ, живопис/рисунки, „Пътят“ по Евангелията на Матей, Марко, Лука и Йоан, София. 2019 – Галерия „Контраст“, живопис, портрети, София. 2018 – Галерия „Владимир Димитров - Майстора“, живопис „100 икони х 100 сонета“ по любовната лирика на Пабло Неруда, Кюстендил. 2016 – галерия „Райко Алексиев“, живопис и рисунки „100 икони х 100 сонета“ по любовната лирика на Пабло Неруда, София; галерия „Резонанс“, „100 икони х 100 сонета“ по любовната лирика на Пабло Неруда, Пловдив; галерия „Св. Лука“, рисунки по 4-те Евангелия „Пътят“, София. 2014 – галерия „Лоран”, рисунки по 4-те Евангелия „Пътят“, София. СГХГ, живопис/рисунки/графики, София. „Апокалипсис сега или винаги“– Библия, Новия завет. 2013 – галерия „Лоран“, живопис – „Картини от чекмедже“, София. 2012 – галерия „Лоран“, цикъл литография „Дон Кихот“, Сервантес/Унамуно, София; галерия „Пролет“, цикъл литография „Песен на песните“ по Соломон, Бургас; Галерия „Възраждане“, Рисунки „100-те любовни сонети“ на Пабло Неруда, Пловдив. 2009 – Галерия Шипка 6, СБХ, живопис/рисунки, София, „Сътворение“ по І-ва книга Битие - БИБЛИЯ, Стария завет. 2006 – Галерия „Възраждане“, графики, Пловдив/Старият град. 2005 – галерия „Ирида“, графики, София Галерия „Кръг +“, живопис, София; Музей Самоков, живопис, Самоков. 2004 – галерия „СИБАНК“, живопис/рисунки, София (93 автопортрета). 2004 – галерия „Зала България“, графики, София. 2003 – галерия „Възраждане“, живопис/рисунки, Пловдив/Старият град. 2003 – Фестивал на изкуствата „Аполония“, графики, Созопол; Национална художествена галерия, живопис, София, галерия „Рафаел Михайлов“, графики/рисунки, Велико Търново, галерия „Кръг +“, живопис/рисунки/графики, София. 2002 – Музей Дом на хумора и сатирата, графики/рисунки, Габрово, галерия „Възраждане“, графики, Пловдив/Старият град. 2001 – галерия „Райко Алексиев“, живопис/графики, София. 1998 – СГХГ, живопис, София, СГХГ, колекция на галерията, живопис/пастели, София. 1996 – Музей „Школото“, графики/рисунки, Трявна. 1994 – СГХГ, графики/пастели/рисунки, София. 1993 – галерия „Александър“, графики, София. 1992 – градска художествена галерия, графики, Русе. 1991 – галерия „Витоша“, графики, София. 1990 – градска художествена галерия „Кольо Фичето“, живопис/рисунки, Дряново. 1990 – градска художествена галерия, живопис/рисунки, Габрово. 1989 – галерия Руски 2, СБХ, живопис, София. 1988 – Есенни салони, СБХ, живопис, Пловдив/Старият град. 1987 – галерия Шипка 6, СБХ, живопис/графики, София. 1984 – галерия Шипка 6, СБХ, живопис, София. 1982 – галерия Руски 2, СБХ, графики, София. 1980 – галерия „Райко Алексиев“, СБХ, живопис, София. 1979 – галерия Раковски 108, СБХ, живопис, София. в чужбина: 2014 – църква Арт Център „Св. Никола“, (Bergkerk), живопис/рисунки - цикъл „Сътворение“ Библия, Стария завет, Дейвънтър, Нидерландия. 2013 – църквата Grote Kerk Epe, живопис, цикъл „Сътворение“, Нидерландия. 2011 – Областният съд на гр. Бон, живопис, Германия; CBK GSA galerie Hilversum, живопис, Нидерландия; Галерия De Queeste, живопис, Хеерде, Нидерландия. 2008 – Посолството на България, графики, Хага, Нидерландия; Галерия De Queeste, живопис/графики, Хеерде, Нидерландия. 1998 – E.M.Sandoz et M.David-Weill, (Cité internationale des arts), графики, Париж, Франция. 1993 – Галерия (към групата на художниците), графики, Ландсхут, Германия. 1992 – Градският театър, графики, Дюсердорф, Германия. 1988 – галерия Gemeindegalerie, живопис/графики, Rheden, Нидерландия. Галерия Olievaar, живопис/графики, Uithoorn, Нидерландия; галерия De Hof, живопис/графики, Amersfoort, Нидерландия; галерия Pictura, живопис/графики, Дордрехт, Нидерландия; галерия Merwedeziekenhuis, живопис/графики, Дордрехт, Нидерландия.; галерия Gemeindegalerie, живопис/графики, Hilvarenbeek, Нидерландия. 1987 – галерия Micro, живопис/графики, Oosterhout, Нидерландия.

Групови изложби: Многобройни участия в изложби, организирани от СБХ в страната и чужбина. 2005 – Биенале - пластични изкуства, живопис, Флоренция, Италия; 2003 – Музей за модерно изкуство, графики, Токушима, Япония; Градски музей на изкуствата, графики, Киото, Япония; Първо международно биенале на изкуствата, Пекин, Китай. 2001 – Музей за чуждестранно изкуство, София, галерия „Леседра“, (проект българо-японска графика); Трето Биенале на графиката, София; Национална библиотека, графики, Прага, Чехия. 1995 – Швейцария – графики. 1990 – Индия – графики; Биела, Италия – графики. 1989 – Втори международен фестивал на гравюрата „Източни страни“ Ментон, Франция. 1988 – Първа световна културна олимпиада, живопис, Сеул, Южна Корея. 1986 – Биенале на графиката, Краков, Полша. 1985, 1988, 1996 – Триенале на живописта, София. 1985, 1987 Биенале на „Хумора и сатирата“, Габрово. 1985 – Триенале на графиката, Люблин, Полша. 1984 – Есенен салон, Париж, Франция. 1983, 1985, 1987, 1990, 2001 – Биенале на графиката, Варна. 1978, 1981, 1987 – Триенале на рисунката, Вроцлав, Полша.

Награди: 2016 – Национална награда за живопис – „Владимир Димитров-Майстора“ – от Министерство на културата, СБХ, Община Кюстендил и Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“; Годишната награда на Столична община за ярки постижения - област „Изобразителни изкуства“ - за изложбата „100 икони х 100 сонета“ по любовната лирика на Пабло Неруда в галерия „Райко Алексиев“, София. 2005 – Национална награда за живопис „Захари Зограф“. Награда за графика - Галерия Възраждане, Пловдив/Старият град; 2003 – „Златно перо”, Годишна награда за култура на Галерия „Макта“ и „Classic FM“ радио. 2001 – Наградата на фондация „Св.Св. Кирил и Методий“ - Единадесето международно биенале на графиката „Варна '01“. 1998 – Почетна грамота на Министерство на културата на България за принос към българската култура. 1996 – Награда за живопис - Международно триенале на живописта „София '96“; голямата награда за годишна изложба на СБХ. 1987 – Награда за графика - Международно биенале на хумора и сатирата, Габрово. 1986 – Голямата награда за живопис Владимир Димитров-Майстора , СБХ. 1984 – Наградата на „Критиката“ за живопис, СБХ. 1982 – Награда /раздел фигура/ - изложба на илюстрацията, СБХ. 1980 – Награда /раздел рисунка/, СБХ.

Негови творби са притежание на: Националната галерия, София, Софийската градска художествена галерия, Градските художествени галерии в България: Пловдив, Благоевград, Варна, Добрич, Стара Загора, Сливен, Димитровград, Габрово, Трявна, Търговище, Кърджали, Велико Търново. Кюстендил, колекцията от българско изкуство на Петер Лудвиг в Германия; Графична колекция, Дюселдорф, Германия; Музея за съвременно изкуство в Берлин, Германия; Музея за съвременно изкуство в Сеул, Южна Корея; Колекция за съвременно изкуство, Университет Hang-Ihq, Сеул, Южна Корея; Музея на Кметството в Дордрехт, Нидерландия, Galerie en Beeldentuin De Queeste, Нидерландия.

Автор на поетичните книги: 2023 – „Разговор със себе си“, издателство „Захари Стоянов“. 2021 – „Сълза в окото на сянката“, издателство „Захари Стоянов“. 2020 – „Дневник на страха“, издателство „Захари Стоянов“. 2018 – „Светлини и сенки“, издателство „Захари Стоянов“. 2015 – „Пирувам с вярата“ издателско ателие Аб. 2011 – „Студената пот на дъжда“ издателско ателие Аб. 2005 – „Не ставай градинар на любовта си“, издателско ателие Аб. За тази книга получава Наградата „Златен есенен лист“ за късен литературен дебют. 1995 – представен със самостоятелна статия в 34-томната световна енциклопедия на изкуствата „Макмилън“, Лондон.

Автор на илюстрациите на няколко издадени книги: „Цветя на злото“ от Шарл Бодлер, „Любовта е куче от ада“ от Чарлз Буковски, Любовна Поезия (превод Александър Тончев), издателство АртГраф. На поетични книги от Любомир Левчев, Владимир Левчев, Георги Рупчев, Минчо Минчев и други както и на апокрифна поезия в „Самиздатстките“ издания на Едвин Сугарев преди 10 ноември 1989.

+++

За изложбата на Николай Майсторов „Пътят“ можете да чуете в интервю пред БНР „Христо Ботев“

тук

+++

фотограф: Елена Спасова