вернисаж - 3 ноември 2020 (вторник) от 17:00 до 19:00

За Ива Хаджиева животът се разгръща като в стая за игра. Куклен дом, в който тя вае своите видения в материал. Вдъхва живот на мъртва материя. Сътворява скулптури и кукли, които вълнуват – усмихват, тревожат. Настоящата изложба е първи по рода си опит за поглед към творчеството на художничката – към нейните рисунки, скулптури и сценографски решения; към стаята за игра на една жена на 85, в очите, в ръцете, в силуета на която се чете несломимо любопитство към света.

Името Ива Хаджиева не е непознато на българската публика. Тъкмо напротив – с него се свързват десетки куклени спектакли, реализирани в страната. Емблематични представления като „Еленово царство“, „Шестте пингвинчета“, „Яйцето“, „Бръмчилото“, осъществени на сцените на куклените театри в София, Пловдив, Бургас. За тях Ива Хаджиева създава не само сценографията, но и най-важното – куклите, които оживяват изпод ръцете на талантливи актьори.

Други познават Ива Хаджиева като верния спътник на един от най-талантливите и интелигентни български художници – Димитър Арнаудов (Диди), чието творчество отдавна е получило високата оценка на публика и критика. Тя го следва от първата среща от началото на 50-те години на миналия век в ателиетата на Художествената академия в София до сетния му дъх през 1989 г.

Малцина са обаче ония, които познават скулпторката Ива Хаджиева. Жената, която дръзва да пристъпи в тежкото творческо поле на жената-ваятел на тримерни образи. Животът обаче се стича така, че я отдалечава от изложбите и я повлича в полето на кукления театър, на който тя отдава цялата си творческа енергия. А скулптурата? – към нея се обръща само когато има какво да каже, има идея, която да материализира. И така вече 85 години. (Пламен В. Петров)

В изложбата са включени творби от Централния куклен театър в София, Националната галерия, ХГ Добрич и частни колекции.

***

Ива Хаджиева | живот в дати

5 януари 1935                  ражда се в Габрово в дома на индустриалеца инж. Борис Хаджиев, възпитаник на Лвовската политехника, с чието име се свързва изграждането на една от първите водноелектрически централи в България. По майчина линия Ива Хаджиева е наследничка на художниците Петър и Димитър Димчеви. И двамата учат в академия „Албертина“ в Торино (Италия) – първият между 1896 и 1900 г., а другият между 1905 и 1906 г.

1952                                      завършва средното си образование в Априловската гимназия в Габрово. Посещава кръжок по рисуване заедно с Христо Явашев, с когото я свърза приятелство от детство

1953                                      приета е като студентка по живопис във Висшия институт за изобразителни изкуства „Николай Павлович“ (днес Национална художествена академия)

1954                                      запознава се с бъдещия си съпруг, тогава също студент по живопис – Димитър Арнаудов (Диди)

1955                                      по настояване на преподавателя и скулптор проф. Михаил Кац постъпва в ателието по скулптура, където ще продължи обучението си

1957                                      дипломира се, а междувременно е направила своите първи крачки на художествената сцена, участвайки в няколко общи художествени изложби. Поканена е в Габровския любителски куклен театър да работи като художник-скулптор. Същата година за скулптурната си композиция „Помакини“ е отличена със сребърен медал на Международната младежка изложба в Москва. Сключва брак с Димитър Арнаудов

1958                                      започва кариерата ѝ в Централния куклен театър като художник-скулптор, а по-късно ще бъде назначена да работи като създател на кукли в ателието на Учебния куклен театър във Висшия институт за театрално изкуство (днес  Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“)

1968                                      въпреки че вече трайно се е установила в полето на изкуството на кукления театър, тя продължава да се изявява и като скулптор. Взема участие в Международна художествена изложба за мир и дружба, където композицията ѝ „Майчинство“ е отличена с награда

1970                                      в рамките на Седмицата на куклено-театралното изкуство в Шумен получава първа награда за сценографските си решения за спектаклите „Искам да стана голям“ (Габрово) и „Отложеният концерт“ (Плевен)

1985                                      работата ѝ по куклите и сценографията на пиесата „Яйцето“ (Видин) е отличена с награда в Петия национален преглед на държавните куклени театри в България. Присъден ѝ е орден „Св. св. Кирил и Методий“, II степен

1990                                      за художественото решение на спектакъла „Еленово царство“ (София) е удостоена с престижната награда „Златен делфин“ на едноименния фестивал във Варна

2015                                      получава почетна награда за цялостния си принос в куклено-театралното изкуство в страната. Наградата ѝ е присъдена от Съюза на артистите в България и Столичния куклен театър по случай нейния 80-годишен юбилей

2019                                      организирана е съвместната изложба „Заедно“, в която са представени нейни творби, редом с картини и рисунки на съпруга ѝ - художникът Димитър Арнаудов. Куратор на изложбата е доц. д-р Ружа Маринска

2020                                      подрежда първата си самостоятелна изложба в живота в Галерия-книжарница София Прес. Изложбата е озаглавена „Поглед“ и в нея са показани нейни оригинални рисунки, скулптури, кукли и сценографски решения за множество театрални постановки. Куратор е Пламен В. Петров