мн.ч, бутафории, ж.р.
1. Спец. Само ед.ч: В театъра – предмети и вещи, изработени от лек материал (картон, шперплат и др. ), които наподобяват истинските и се употребяват вместо истински.
2. Прен. Нещо фалшиво, показно; имитация.
прил. бутафорен, бутафорна, бутафорно, мн.ч. бутафорни.

Проблемът, разработван в изложбата, е бутафорията,  изразена чрез бутафоричността в природата.  Бутафорията е феномен, който постоянно присъства в живота на човека (и изкуството), но по нашите географски ширини бутафорията има не само широко разпространение, но представлява част от една паралелна реалност, която е  на път да погълне или измести реалния свят. Тук става дума за модели на поведение, начин на изразяване, концептуално отношение към света, в които преобладава показната имитация, близост с реалността, но същевременно заместването и с образи -  материали, форми на изразяване и поведение, които не са автентични. Става все по-трудно да се определи границата между автентичното и имитацията и големи „парчета” от действителността се оказват подменени от бутафорни конструкции. Това се отнася и за природата.  Тяхната лековатост, липсата на истинския субстрат, заместването му с нетрайни и временни подобия се открива по болезнен и драматичен начин, носейки фатално драстични, дори трагични в много случаи последствия. Завесата се раздира, вследствие на катаклизъм или екстремно, разрушително събитие и зад нея кухината се оказва изпълнена с нескопосна и срамна имитация на истина. Този непрекъснато редуващ се цикъл  на бутафорни изграждания и драматичното им крушение не акумулират опит, който да премахне този повтарящ се абсурд. По-скоро обратното - създава се  атмосфера на несигурност, в която човекът все по-често избира имитацията, която осигурява комфорт пред истинността, която не винаги е лицеприятна.

Изложбата е опит за концептуално изостряне на този проблем, тъй като третира бутафорното представяне на възможно най-автентичната даденост – природната среда. В този смисъл тя е и предупреждение...

• Повече за авторката:

Снежана Симеонова е родена в София. Завършила е Художествена Академия в София, специалност „Скулптура”.

Избрани самостоятелни изложби:

2012 – “no CONTACT” – галерия Аросита, София

2011 –Градска Галерия , Пловдив

2009 – Дом Витгенщайн, Виена

2008 – Софийска Градска художествена Галерия „Платноходки”

2006 – Археологически Музей, Варна „Камъни от градината”

1998 -  Галерия „Райко Алексиев”, София „Кули”

1995 – НО Галерия, Берлин „Мрежи” и още 15 самостоятелни изложби.

Избрани групови изложби ( последните 3 год.):

2012 – NordArt 2012, Германия

2011 - NordArt 2011, Германия

2011 – Paper Art Fest, София

2010 – Биенале на фигуративното изкуство, Badajoz, Испания

2010 – New Plimouth, New Zealand

2009 – Oбернкирхен, Германия

2009 – Balkan Art Inspiration, Румъния и др.

Взела е участие в 51 Скулптурни Симпозиуми в камък, бронз, теракотa в България, Германия, Унгария, Япония, Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка и др.

Награди:

2004 -  Награда за скулптура от Второто  Биенале в Плевен, България

2001 -  Втора награда за скулптура от скулптурен Симпозиум  , Финес, Испания

1993  - Награда на Асоциация “Art Dialogue”, Франция

1991 -  Първа награда от скулптурен симпозиум в Ниредхаза, Унгария

1989 – Трета награда за скулптура СОФИЯ 89, България

1986 – Национална награда за скулптура ”М.Марков”, България

1985 – Награда от Скулптурен Симпозиум в Дзинтари, Латвия

Нейни работи са притежание на НХГ, СГХГ, ХГ в Пловдив, Враца, Варна, Добрич и др., „А.С.Пушкин”, Москва, Съюз на Полските скулптори, Музей на камъка, Сакурагава, Япония, Кметството на Изерлон, Германия,;Кметството на Маалот, Израел; Университета в Испарта, Турция; Бератцхаузен,  Обернкирхен, Германия; Кметството на град Алмело, Холандия и др., както и частни колекции в България,  Белгия, Австралия, Холандия, Н.Зеландия, Швейцария и др.

Живее и работи в София и с.Илинденци

www.snejanasimeonova.com