откриване: 17 октомври, петък, 18:00 часа

В своята изложба Петер Цанев изгражда сайт-специфик пространство, в което разполага концептуален перносаж с названието Дихотом. Дихотомът, по думите на художника, е едновременно експозиция на теоретичен медиум и образна спекулация на неразпозната радикалност по отношение на времето. Както и в предишни свои изложби, авторът създава специален корпус от взаимно свързани обекти, насочени към конституиране на изцяло нов художествен институт. Защитник на идеите на постсъвременното и контрасъвременното изкуство, в настоящата изложба той експериментира с контрадискурсивния смисъл на изкуството, като постоянно самоотменящ се процес на заявено обозначение: зрители, които не могат да бъдат продължени като зрители; инсталации, които не могат да бъдат продължени нито като обекти, нито като образи; категории на изкуството, които не могат да бъдат продължени като изкуство.

В концепцията към изложбата Петер Цанев пише: „Транстемпоралното състояние на изкуството не е времеви статус, а форма на интензивност, която дава възможност на изкуството да вижда с помощта на нашето максимално

раздвоение между настоящето и онова, което още не сме достигнали в него.

Това противоречиво усещане за присъствие на нещо, което е съставено от двойнствени, несъвместими или дори трансестествени елементи, може да бъде наречено „дихотом“ (dichotom). Дихотомът е едната част от нещо, което е изначално разделено. Например, мъртвата част от нещо, което е било живо, или живата част от нещо, което вече е мъртво. В този смисъл едно произведение на изкуството винаги достига до нас като дихотом. Транстемпоралният дихотом е онази част, която остава извън времето и не може да бъде преживяна като време. Дихотомът е част от нещо, което е прекъснато и отделено. Естетическата значимост на едната част, на единия дихотом, се дължи на значението на другата част – на липсващия дихотом. Дихотомът поражда транстемпорално напрежение, при което художественият обект е едновременно достъпен и непостижим. Една част от него сякаш вече е била, а друга още не. Една част от него ще се повтаря във времето, а друга никога вече няма да бъде.“

+++

За автора

Петер Цанев e роден през 1967 в Габрово. Завършва Националната художествена академия (НХА) в София, специалност „Графика“ (1992). Защитава научна и образователна степен доктор (1999) и доктор на науките по изкуствознание (2010). Професор по „Психология на изкуството“ в НХА. Преподавал е „Теория на изкуството“ във Великотърновския университет (2005 –2009), „Окото и картината“ в магистърска програма Философска антропология във Философския факултет на Софийския университет (2014 – 2018) и „Визуален образ и възприятие“ във Факултета за науки по образованието и изкуствата (2019 – 2025). Гост-професор в Психологическия институт в Москва, катедра „Философска антропология и арт терапия (2014 – 2015) и в Московския социално-педагогически институт (МСПИ) във Факултета по приложна психология (2015 –2018), където през 2016 е избран за „почетен професор“. Член на Съюза на българските художници (СБХ). Съосновател на Асоциацията на българските арт терапевти (AБAT). Автор е на книгите „Психология на изкуството“ (2021), „Образ и съзнание в арт терапията“ (на руски език, в съавторство с Владимир Никитин, Москва: Когито, 2018), „Неразказаната българска абстракция“ (на български и английски език, в съавторство със Станислав Памукчиев, София: СБХ, 2014) и „Психологически подходи в изкуствознанието“ (2009).

+++