откриване: 12.09.2022 (понеделник) от 18:00 часа

Куратор: Илиян Урумов
Представяне и анализ: Петер Цанев

+++

Илиян Урумов за изложбата

„Та кой е сънувал всичко това?“, пита черното си коте Алиса, след като се е завърнала от огледалния свят. Неслучайна аналогия с паралелните реалности на всеки от нас, както и препратка към черно-бялата шахматна дъска. Магичните и алогични неща, които се случват зад сребърната повърхност, са отражение на съновиденията ни, на разчупеното въображение у всеки творец. От друга страна, дигиталната графика може да бъде тълкувана като пътуване отвъд конвенционалните форми на печат. Като фантазна изобразителна среда, в която инструментите са извън физическата сфера и съответстват на илюзиите без ограничения.

Тук е мястото да се отбележи, че посланията на графичните творби, създадени по виртуален начин, са също толкова силни, колкото са при гравюрата, офорта, литографията, сухата игла, сериграфията... А техническите възможности за репродуциране и разнообразието на медии нарастват прогресивно с годините. Затваряйки ремарката, нека си припомним факта, че графичното (и не само) изкуство се подчинява на няколко компонента: подход, фантазия, игра и математика.

И отново в подкрепа на нашите парчета огледална реалност любезно се отзовава другият план в романа на Луис Карол – шахматната дъска. Еманация на черното и бялото, тоест на контраста, на четливостта, на знаковия образ. Особените светове, които си съчиняваме и на които придаваме плът, вещественост. Принципът на неопределеност във всяка игра и незадължителност тя да бъде спечелена, но все пак красиво изиграна. Изчисленията, които правим от зрънцето идея до убедителното ѝ разгръщане пред публика, могат да се обяснят с една дума: архитектоника. Внимателно подреден хаос от чувства, подплатен с много лична за всеки автор деликатност. Поканени сме изначално да преминем през мамещото огледало и да прекосим всички квадрати на нашата графична партия шах. Но задължително наобратно, нали? Защото, ако не обърнем гледната точка, как ще разберем кой е сънувал всичко това?

Регина Далкалъчева / ТопоГрафика / Мюнхен F/12 70х100 см. CGD, хартия 2020

Ограниченият брой автори и малкото, но стойностни произведения, които са представени, са съобразени с пространството на галерията. Творбите са отпечатани на разнообразни медии, също така има и видеоинсталации в подкрепа на някои от творбите, присъстват арт книги, вписващи се хармонично в двойната функция на галерия-книжарницата. Ще бъде създаден и представен пред публика каталог на изложбата. Целта на изложбата, освен представяне на спектър дигитални художници, е тя

да бъде повод за разговор относно CGD

и да сложи началото на подобен род събития, които постепенно да разширят кръгозора в тази посока и да се прокара път към периодичен форум, даващ възможност на повече автори в сферата на цифровите графични технологии, да представят творбите си пълноценно в едно обозримо бъдеще.

+++

Участници

Снежина Бисерова, Ваня Вълкова, Регина Далкалъчева, Цвета Петрова, Десислава Христова, Мариана Янкова, Диян Ангелов, Георги Георгиев, Веселин Дамянов – Вес, Александър Дойчинов, Николай Девненски, Онник Каранфилян, Слав Недев, J. Pank, Радослав Пенчев, Филип Попов, Росен Станоев, Светлозар Стоянов – Свесто, Илиян Урумов, Буян Филчев.

+++

За техниката CGD

Computer Generated Design (компютърно генериран дизайн, изписва се CGD, отбелязва се лимитираният тираж) е графичен термин за изписване на дигитално създадени произведения, официално приет от гилдията през 2002. Дотогава тази техника, възникнала през 90-те години на XX век, е била наречена CAD (Computer Added Design) трябва да се разбира като оригинален дизайн, създаден от художника чрез цифрова технология. Може да използва елементи (сканирани например), които не са изцяло създадени от самия художник, но дизайнът и композицията са изключително оригинални. В тази специфична област подписът на художника върху отпечатъка е от особено значение за потвърждаване на оригиналността на произведението.

Има подвидове в зависимост от начина на спекулация с техниката и технологичните похвати, използвани от авторите. Примерно – Р, Р5, Р6, Р7, Р9, а за генерирана репродукция се изписва CRD (XXIX Congress, Frederikshavn DK, 2002). В България този формат навлезе по-късно, но при условие че вече е широко застъпен на графичните форуми и конкурсните изложби в цялата страна, е вече добре приет и от Съюза на българските художници.