Панчо Панев завършва специалност Графика в Художествената академия в София. Неговите графични картини са образец на майсторство и се отличават с елегантни и изчистени щрихи. След графичния си период художникът се обръща към акварелната техника и се превръща в един от най-добрите български акварелисти.

Цялото творчеството на Панчо Панев е посветено на хармонията между човека и природата. Неговите картини излъчват нежност и топлота, които докосват душата на всеки зрител. Сред тях неизменно присъстват прекрасни сезонни и селски пейзажи, одухотворени женски образи и морски акварели.

Повече за автора:

Панчо Панев е роден на 29 май 1937 г. в с. Крепост, община Димитровград, област Хасково. Починал e на 10 декември 2015 г. в София.

През 1966 г. завършва Художествената академия в София, специалност "Графика", при проф. Евтим Томов и проф. Веселин Стайков. Творческият му път започва от град Пазарджик заедно с неговите колеги и приятели Димитър Казаков – Нерон и Аспарух Славков. С тях има общи изложби.

През 1972 г. става член на Съюза на българските художници. От 1966 г. редовно участва в общите национални художествени изложби в столицата и страната.

Участва в „Международна изложба за солидарност и дружба“ – София, Международно биенале на графиката – 1981 г, Международно триенале на графиката – 1995 г. Участва в групови международни изложби.

Самостоятелни изложби прави в Петербург, Букурещ, Будапеща, София, Димитровград, Хасково, Перник, Пазарджик, Пловдив и др.

Негови творби притежават Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, галерия „Питер Людвиг“, Германия, и редица галерии в страната и частни галерии в чужбина.

Повече от 20 години е работил в „Пространствено оформление“ към СБХ. Автор е и на нежни и проникновени стихове, част от които са издадени в стихосбирката „Настъпва ден“ през 1999 г.

Носител на наградата „Мечът на Ромфея“ за най-добра изложба на 2009 г.

Удостоен е със званието почетен гражданин на Димитровград. Панчо Панев и брат му Христо Панев в продължение на над 20 години изрисуват безвъзмездно стените на общината, училището, читалището, църквата, здравната служба и много други сгради в родното им село Крепост, като го превръщат в своеобразна галерия на открито и туристическа атракция в региона.

Творчеството му е посветено изцяло на хармонията между човека и природата. През последните години от живота си рисува предимно акварели, които се отличават с изключителна нежност, хармония и топлота. Сред тях са прекрасни селски пейзажи, колоритни български мадони, сезонни пейзажи и морски акварели.

През по-голямата част от живота си живее и работи в София.

„Изпъкват графиките на Панчо Панев, писани широко, с елегантен и сигурен рисунък, измерени и изчистени като щрих и форма“. Кирил Кръстев, сп. Изкуство, бр. 2/1969

„Творбите на Панчо Панев се отличават със силно чувство за поетичност, изящност на линията, лирика и красота.“ Хр. Ковачевски

„Панчо Панев е един лирик в живописта. Нещо от настроението и колорита, от преклонението на Владимир Димитров-Майстора пред гиздавата българка се усеща в женските му портрети, някакъв тайнствен шепот сякаш раздвижва дърветата и тревите в импресивните му пейзажи“. Таня Кондакова, в. "Седмичен труд", бр. 6, 7.02.2002

„Надарен с тънко чувство към красотата на мимолетните природни състояния, към притихналия миг, в който денят се стапя зад селските баири, а нощта едва пристъпя, или към крехката ажурна хубост на вълната, докосваща крайбрежните скали — художникът създава произведения, наситени с тишина, в която нещо става, нещо се заражда или отмира, безшумно и някак достолепно, беззвучно и в целебен унисон с всемирната хармония“. Елена Попова, в. "Култура", брой 39, 24.09.1993

„Картините на Панчо Панев са безкористни и затова красиви. Той притежава изключително графично чувство с една точна и същевременно много свободна ръка.

Творбите му са изпълнени с лиричност и деликатност на внушението, породено от контакта с природата. Панчо Панев е един от най-добрите наши акварелисти.“ Иван Маразов

Одухотворените образи, които Панчо Панев създава, идват сякаш от мечтите, създадени с простота, непринуденост и естественост, те излъчват красота, възвишеност и любов.