Вернисаж - 27 февруари, 17-19 часа

Преди 6 години Ателие – колекция Светлин Русев за първи път показа в галерия „Кръг+“ част от новите си постъпления. Второто издание на тази идея вече се развива в малко по-разширен вариант – нови постъпления и непоказвани произведения от колекцията – живопис, скулптура и рисунки. В определен смисъл това се наложи като отговор на някои от абсурдите, в които живее българската култура. Истинската колекция не е мъртъв музей, а жив организъм, който непрекъснато се променя, развива и допълва в духа, разбиранията и възможностите на колекционера.

2013 година беше изключително щастлива за колекцията ми, и то не само защото се обогати с редки и скъпи произведения, които са ме вълнували като художник и колекционер, но и поради нещо много по-съществено, което прави всяка колекция лична и неповторима. По случай годишнината си получих от приятели, колеги и ученици произведения, които са ми много по-скъпи и от най-скъпо платените произведения, защото носят душата на своите дарители. Причината обаче да разширя идеята с новите попълнения на колекцията и с непоказвани, малко известни произведения, също е вълнуваща, но с доста горчив привкус. През 2009 година беше приет от тогавашната тройна коалиция един колкото неграмотен, толкова и опасен закон за културно-историческото наследство, който вече е на път да роди своя Франкенщайн – законодателен кодекс, който трудно може да се обясни с нормалната правна логика. Дори не говоря за специфично професионална!

С наивитета на човек, който вярва в положителното развитие на човешкото съзнание реших да извадя в няколко цикъла (това е първият) непоказвани и малко известни произведения от колекцията – дано на някои, за които колекционерът все още е частник от времето на социализма, малко да им просветне за какво става дума!? Още повече, че в профила, в който колекционирам има много по-богати и съдържателни колекции (например на Боян Радев), които сами по себе си са една национална галерия. Когато започнах подготовката на изложбата, разбрах колко трудно е реализирането на идеята ми и колко много красиви вълнения ми достави срещата и преоткриването на значими произведения и посвещения, които струват много повече от самите произведения.

Убеден съм, че подобни прояви не се приемат еднозначно. Преживявал съм го много пъти, особено когато преди 30 години подарих в Плевен първата си сбирка. Нямам подобни илюзии – особено сега! Само по себе си неразбирането, предубеждението и завистта са наказание за този, който ги носи. Иска ми се да вярвам, че „тихата лудост“ на колекционера до голяма степен е спасение и за тях!

Светлин Русев

Февруари 2014