откриване: 9 април, вторник, 18:00 часа

Куратори: Иван Кънчев и Захари Каменов

Участници: Анжело Красини, Венко Колев, Емил Бачийски, Емил Попов, Захари Каменов, Зеятин Нуриев, Зоран Мише, Иван Кънчев, Иван Русев, Любен Генов, Людмил Георгиев, Петер Цанев, Петър Дочев, Роберт Цанев, Слав Недев, Станислав Божанков, Станислав Памукчиев

+++

Петер Цанев за изложбата

Тази изложба не е ретроспективна експозиция, посветена на Никола Терзиев, нито отбелязва конкретни дати и събития, които са свързани с него, а представлява съвременна изложба в режим на художествено изследване. Художници от различни поколения, работещи в различни посоки и направления, представят творби, с помощта на които търсят контакт с особената нематериална „тежест“ на формата в изкуството на Никола Терзиев. Това е

изложба изследване, опитваща се да установи онтологични взаимодействия

с творбите на художника.

Изкуството е инструмент за възприемане на изкуството. Изкуството е най-сложният и най-истинският инструмент за разбиране на изкуството. Ето защо тази изложба е изследване, посветено на непокорното и непредвидимо проучване на художествените феномени, които дълбаят изкуството отвътре. Без инструкции и без зададени граници всяка една творба пътува към друга творба в пълно отдаване и ангажиране със света на формите, за да стане форма и за да живее като форма.

Целта на тази изложба е да провокира интерес към изкуството на Никола Терзиев извън историческите артикулации и обобщаващи наративни структури. Изложбата събира съмишленици, обединени около усещането за неуловимите прозрения на въображението и закрепването му към богатството и плътността на материята, където идеите се оформят и обработват в глина, камък, метал, дърво стъкло, хартия, восък, платно и т.н. Това е изложба за

силата на формата и формообразуващото въображение на твореца,

което надхвърля параметрите на културата, в която се намира. Напомняне, че не може да има аналогия между въображението и културата, защото въображението е това, което винаги недостига в една култура.

Изложбата е напомняне за фигурата на твореца, който понякога като безмълвен храм оставя след себе си следи от свещени ритуали. Напомняне за уникалната освобождаваща способност на художествените форми да поставят под въпрос пътищата, чрез които светът се преживява. Напомняне, че за Никола Терзиев скулптурната форма е най-първичният и най-честен инструмент за влизане в духовните пространства на изкуството.

+++

Проектът се реализира с подкрепата на Съюза на българските художници и Сдружение за изобразително изкуство „Съдът – смисъл и форма“.