В тази изложба в представените картини и скулптурни инсталации липсват каквито и да било квинтесенциални особености на традиционната българска живопис и скулптура. Изложбата е крачка напред по посока на съвременното изкуство.

Вероятно за мнозина тя ще бъде трудна за възприемане и разбиране, защото е презентирана изобразителност, отдавна напуснала полето на до болка познатите ни наративи, свързани с битийния всекидневен свят на човека.

Борис Колев със своите платна и Емил Бачийски с двете скулптурни инсталации „Минало” и „Бъдеще”, които фланкират въвеждащия панел на изложбата, са изправили зрителя пред енигмата на своите постмодернистични търсения. Изправили са го пред загадките на повърхността, именно тя осъществява комуникацията си с него посредством своята текстура и фактура, с помощта на следи и сенки, оставени върху нея. Тези „говорещи следи” в живописта на Колев са всъщност хабитусът на различни повърхности – реални или имагинерни, върху които са проектирани творческите инвенции на художника, майсторски фиксирани от него с восък или смесена техника.

Тези повърхности, например „Триптих 1” и „Триптих 3”, вълнуват както зрителя, така и критиката със своята изопанхроматичност – тук цветът е не само тематично претворяване на мислите, вълнували твореца в момента на създаване на платното, но е и движение от плавните преливания между жълто и кафяво към драматичен сблъсък на черно, жълто и бяло, които маркират звучността на градивния материал.
Какво е общото между живописта на Борис Колев и скулптурните инсталации на Емил Бачийски. Първата обща черта е, че и за двамата повърхността е общ модел за художествено пресътворяване.

На второ място стоят общите им есхатологични виждания за миналото и бъдещето. С това е свързано вглеждането им в микрорелефа и обработването на неговата „семинатурна знаковост” и превръщането му в йероглифен ноумен и пластичното му претворяване в дву- или тримерен обект. В дадения случай тези творци по парадоксален начин продължават линията „Повърхност”, започната от Петър Дочев (изохроматично – черно, злато, „слонова кост”).

Третото, което не само ги обединява, но и ги допълва е, че повърхността на платната на - Колев е концептуалният фонов субстрат, върху който се проектират скулптурните обекти на Бачийски: „Миналото” това, което е било и което вече се е осъществило, и „Бъдещето” – това, което е предначертано да се осъществи. Сякаш застинали в пространството часовникови махала, част от гигантски механизъм, останал някъде в миналото, се проектират върху тъмната, силно набраздена и хоризонтално нагъната небитийност. А разчупилите повърхността си обекти (може би яйца, може би семена) се експонират върху светлата и вертикално нагъната повърхност и я пробиват за да внушат, че нейната застиналост е само привидна, че тя всъщност трупа сили за да може само след миг животът да направи пробив. Повърхността да оживее, да смени своя хабитус, като радикално осъществи крачка към нова образност – красноречива и кохерентна, характерна тук и за двамата творци. Естетиката на техния „образ-повърхнина” е разбита и пръсната щедро в произведенията им, а зрителят е оставен да я събере и „реорганизира” според собствените си разбирания и опит в полето на визуалното.

Концепцията на тази изложба конституира целостта на континиума, разбиран като единство между структурата и текстурата.

Единството на текстура и фактура, изразено в хабитуса на повърхността на работите на Колев, се ограничава от структурата на земната повърхност, разбирана като протоформа на художественото изображение на неговите картини.

Изложбата работи като своеобразна реципрочна система на взаимно обогатяване на сходни авторски парадигми, ситуирани в различни области на изкуството. Тя експонира съдържанието на стихии, сдържани от повърхността, поставя на изпитание организацията на релефа на картините, тяхната цветова хармония и съотношението реалноабстрактно както в платната, така и в скулптурните инсталации.
Според мен успехът на изложбата се състои в това, че тези идеи и това взаимопроникване са убедително защитени. Като резултат се получава нещо слято и цялостно – обектите и картините взаимно се допълват и обогатяват.

Юлиан Митев