„По дефиниция Утопия (oт гр.ез. - Не-място) е въображаемо измерение или състояние, където всичко е идеално. 

От представите за Райската градина , „Държавата” на Платон, пасторалната идилия на Аркадия, от социалните и икономически утопии от недалечното минало до днешните утопични идеи за технологичното ни бъдеще на безсмъртни хибриди между биология и технологии, генно инженерство и създаване на раса от суперхора, обитаване на други планети и т.н. утопичните идеи винаги събуждат човешкото въображение.
Утопията като че ли е е по-скоро измерение в човешкото съзнание, отколкото конкретно място. 
Човешкият мозък е устроен така, че забелязва и визуализира злото, тъмното по–добре и с големи подробности. Примерите са безброй в историята на изкуството и литературата. Съвременните проблеми и дебати не правят изключение: задълбочаващо се социално неравенство и регионални войни, глобални катастрофи, свързани с човешката дейност, финансови кризи, свръхнаселеност на планетата, глад и миграция, мрачни перспективи за бъдещето.
Като контрапункт в съзнанието ни има едно „утопично” измерение или импулс, стремеж за трансцеденция, въображение за спасение, но то е винаги някъде другаде, не тук, винаги не толкова ясно представимо като битие.
Често на утопичните представи не се гледа сериозно, като че ли са нереална, несериозна и скучна тематика или пък е трудна за въобразяване и визуално изражение. 
Именно тази област, това утопично „не-място” ми се струва интересно предизвикателство за въображението. Участващите автори интерпретират в широки граници, черпейки вдъхновение както от историята, така и от утопичните идеи за бъдещето или от собствените си импулси към трансцеденция, които всеки носи съзнателно или не."

Юлиана Текова, куратор