откриване: 2 май, петък, 18:00 часа

Жури, утвърдено от УС на СБХ, избра творбите на 139 участници и определи следните номинации и награди:

+++

Награди 

• Награда за скулптура – Стефана Чернаева
• Награда за рисунка – Стефан Чурчулиев
• Номинации: Ангел Васев, Антон Терзиев, Атанас Атанасов, Богомил Живков, Гергана Димитрова, Дарина Цурева, Деля Чаушева, Иван Русев, Кирил Кръстев, Косьо Минчев, Лилияна Александрова, Мария Гергова, Меария Каракашева, Мартин Георгиев, Милко Добрев, Момчил Мирчев, Симона Александрова, Стефка Аройо, Хари Арабян, Юли Дерменджиев 

+++

Автори и творби

АЛЕКСАНДРИНА МИХАЙЛОВА
Там някъде, смесена техника, картон, 70х100

АЛЕКСАНДРА НИКОЛОВА
Резиденция I, туш, молив, 20х28
Резиденция II, туш, молив, 20х28
Резиденция III, туш, молив, 20х28

АНГЕЛ ВАСЕВ
Черно-бяло, въглен, 55х46
Черно-бяло, въглен, 55х46

АНДРЕА АТАНАСОВА
Несподелено, въглен, графит, 100х70

АНДРЕЙ ЯНЕВ
Париж, хартия, молив, 100х70
Париж, хартия, молив, 100х70
Париж, хартия, молив, 50х70

АННА КОРИСТАШЕВСКАЯ
Всичко хубаво се случва по причина,акрил, хартия, молив, пастел, 50х70 
Смарагдова стая,акрил, хартия, молив, пастел, 40х50 

АННА ЦОЛОВСКА
Тути-Патути или изкуството да водиш война, рисунка върху пясък, дигитален печат,
(13 части х 40/30)

АНТОН ТЕРЗИЕВ
I Will Dance All Over Your Face, въглен, молив, 62х83
The Big Red Mountain, сангин, 62х83
Три секунди и лицето ми ще срещне пода, молив, 62х83
Мускулна памет, въглен, молив, 62х83

АТАНАС АТАНАСОВ
Композиция I, камък, силикатни бои, h 30, голям
Композиция II, камък, силикатни бои, h 30
Композиция III, камък, силикатни бои, h 40
Градът в морето (По стихове на Едгар Алън По), цветни моливи върху хартия

БИЛЯНА БЪЧВАРОВА
Портали I, туш, креда, 100х70
Портали II, туш, креда, 100х70
Портали III, туш, креда, 100х70

БИСЕРА ВЪЛЕВА
Среднощна молитва, смесена техника, 19х28
Безсъници, смесена техника, 19х28 
Стаята I, смесена техника, 11х10
Стаята II, смесена техника, 11х10
Стаята III, смесена техника, 11х10

БОГОМИЛ ЖИВКОВ
Структура I, гипс, 55х50х40
Структура II, гипс, 55х50х40
Свастика, гипс, 30х40

БОРИС ГОНДОВ
Дилема, бронз, 30х25х18
Разпятие, бронз, 30х18х8
Рисунка I, въглен, 35х50
Рисунка II, въглен, 35х50
Рисунка III, въглен, 35х50
Рисунка IV, въглен, 35х50
Рисунка V, въглен, 35х50

БОРИС СТАЙКОВ
Сънят на майстор Манол, гипс, 40х5
Хомо Луденс, риолит, 40х20
Мечтател, мрамор, 40х10

БОРИС СТОИЛОВ
Concerto Movimento - Viola II, дигитален печат, 30х42
Concerto Movimento - Organ II, дигитален печат, 30х42
Concerto Movimento - Saxofón, дигитален печат, 30х42
Concerto Movimento - Guitar, дигитален печат, 30х42

БОЯНА ПОПОВА
Портрет на момиче, 50х70
Без име

ВАЛЕНТИН ПАНАЙОТОВ
Забава, глина, 20х40х16
Един момент, глина, 18х22х18

ВАНЯ ВЪЛКОВА
Раждането на машината, хартия, креда, пастел, 70х100
Раждането на машината, хартия, креда, пастел, 70х100

ВИКТОР ДЕЛЧЕВ
Без име, молив, 21х30
Без име, молив, 21х30

ВИОЛЕТА ЗАРАНКОВА
По-красива от теб, вероятно, керамика, 45х30х30

ВЛАДИМИР МОРЗОХАНОВ
Портрет, молив, хартия, 41,5х29,7

ВЛАДИМИР СПАСЕНКОВ
Устрем, фина керамика, h 42

ГЕОРГИ ЧАПКЪНОВ
Рисунка

ГЕРГАНА ДИМИТРОВА
Райската земя I, керамика, 30х25х25
Райската земя II, керамика, 45х35х25
Райската земя III, керамика, 35х30х3
Райската земя – след Апокалипсиса, темпера, 100х70

ГЕРГАНА ПАЛИКАРСКА
Бряг, въглен, акварел, 76х56

ГЮЛЕРДЖАН ХАДЖИОГЛУ
Без думи, смесена техника, 25х30

ДАРИНА ЦУРЕВА – ПЪРВАНОВА
Свободен пад, стъкло, картон, 100х70
Молитва, стъкло, картон, 100х70
Ритуал, стъкло, картон, 100х70
Вестоносец, стъкло, картон, 100х70

ДАРИНА ЯНЕВА
Корени, хартия, моливи, 130х150

ДАТИМ ДИМОВ
Чекмедже с рисунки, 65х50

ДАЯН ГРАНТ
Модернистични цветя, 6 бр.36х48, м.б.

ДЕСИСЛАВА ДЕНЕВА
Poupee II, хартия, смесена техника, 107х80
Рисунка I, платно, въглен, сангин, 80х80
Рисунка II, платно, въглен, сангин, 80х80

ДЕСИСЛАВА КОСТАДИНОВА
Интровертно състояние I, креда, молив, пастел, 70х50
Интровертно състояние II, креда, молив, пастел, 50х70
Eкстатично, молив, хартия, 70х50

ДЕЛЯ ЧАУШЕВА
Гравитационен тласък, въглен, 50х70
Гравитационен тласък, въглен, 50х70
Без заглавие 1, въглен, 35х50
Без заглавие 2, въглен, 35х50

ДИМИТРИНКА ПОПОВА
Умиление, смесена техника, 70х30
Състояние, смесена техника, 70х30
Преодоляване, смесена техника, 70х30

ДИМИТЪР ГОЦАК
Танц, метал, 60х40х40
Сила, метал, 20х50х30
Мъдрост, метал, 40х20х30

ДИМИТЪР РАШКОВ
Котка I, туш, 18х12
Котка II, туш, 20х15
Котка III, туш, 18х14
Котка IV, туш, 18,5х15
Котка V, туш, 17х13
Разпятие, бронз, 24х23х8
Изгонване от рая, бронз, 28х25х12
Молитва, бронз, 39х9х9

ДИМИТЪР ЯНКОВ
№ 70, смесена техника, хартия, 64х48
№ 57, смесена техника, хартия, 64х48

ЕКАТЕРИНА ДЯКОВА
Любов, смесена техника, 60х40

ЕЛЕНА БЕЛОВА
Монолози, акрил, 30х40
Монолози, акрил, 30х40

ЕЛЕНА ПАНАЙОТОВА
Странни същества покрай Перловската река I, туш, хартия, 50х70
Странни същества покрай Перловската река II, туш, хартия, 50х70
Странни същества покрай Перловската река III, туш, хартия, 50х70

EМА ЙОРДАНОВА
Портрет на мъж, акрилни бои, въглен, сух пастел, 100х70

ЖИВКА МАРИНОВА
Артефакти I, смесена техника, 130х100
Артефакти II, смесена техника, 130х100
Артефакти III, смесена техника, 130х100

ИВАН БЕРОВ
Рисунка 1, молив, 50х70

ИВАН ВЕЛЧЕВ
Наоколо II, туш, 35х50
Наоколо III, туш, 35х50

ИВАН НИНОВ
Материя, темпера, 72х65
Натюрморт с рапан, темпера, 62х75
Рисунка, темпера, 71х53
Глава, темпера, 46х56

ИВАН РУСЕВ
Рисунка
Скулптура, камък

ИВАН ТОДОРОВ
Серия „Андрогени“, рисунка, 30х40
Серия „Андрогени“, рисунка, 30х40
Серия „Андрогени“, рисунка, 30х40
Серия „Андрогени“, рисунка, 30х40
Серия „Андрогени“, скулптура, 25х25

ИВЕЛИН СТОЯНОВ
Пространство I, смесена техника, 50х70
Пространство II, смесена техника, 50х70
Пространство III, смесена техника, 50х70

ИВОН КЮЧУКОВА
Созопол, въглен, 100х70
Созопол, въглен, 100х70

ИЛИЯН АНГЕЛОВ
Северно море, цветна креда, 70х100
Гнездо на корморани, креда, 100х70
Мираж, креда, 100х70

ЙОАННА КЕМИЛЕВА
Леда и лебеда, бронз, 40х25х20

ЙОВАНА ДИМИТРОВА
Пиета, керамика, 41х13х24
Голгота, керамика, 42х15х18
Жан Пол Сартр, молив, акварел, хартия, 43х34
Симон дьо Бовоар, молив, акварел, хартия, 43х34

ЙОНКО БОНОВ
Любопитство 3, хартия, акварел, молив
Любопитство 4, хартия, акварел, молив

ЙОРДАН ЛЕКОВ
Untitled, туш, 210х100
Untitled, туш, 140х100

КАЛИНА ХРИСТОВА
Клада на съмнението, въглен върху мукава, 100х70

КИРИЛ КРЪСТЕВ – КИРОКИ
Пенчо, смесена техника, хартия, 90х60
Дончо, смесена техника, хартия, 60х90
Дарко, смесена техника, хартия, 60х90
Стойко, смесена техника, хартия, 60х90
Гордън, смесена техника, хартия, 60х90

КОНСТАНТИН МАРКОВ
Банско, молив, хартия, 35х50
Лято, тънкописец, хартия, 50х35

КОСЬО МИНЧЕВ
Рисунка 1, креда, 28х21
Рисунка 2, креда, 28х21
Рисунка 3, креда, 28х21
Рисунка 4, креда, 28х21
Рисунка 5, креда, 28х21

КРАСИМИР ДОБРЕВ
Споделено равновесие с Иван Кирков, акварел, черен туш, хартия, 75х55

КРАСИМИР ЦАНОВ
Трагикомик, смесена техника, 50х35
Ловец, смесена техника, 50х35
Муза, смесена техника, 50х35

КРИСТИНА ВЪТОВА
Следите остават I, рисунка, въглен, молив, 60х70
Следите остават II, рисунка, въглен, молив, 60х70
Следите остават III, рисунка, въглен, молив, 60х70

ЛИЛИЯНА АЛЕКСАНДРОВА
Автопортрет 1, туш, хартия, 15х21
Автопортрет 2, туш, хартия, 15х21
Автопортрет 3, туш, хартия, 15х21
Автопортрет 4, туш, хартия, 15х21
Автопортрет 5, туш, хартия, 15х21
Кост 1, туш, хартия, 15х21
Кост 2, туш, хартия, 15х21
Кост 3, туш, хартия, 15х21

ЛЮБИМА БЪРДАРОВА
Без име I, смесена техника, 42х30
Без име II, смесена техника, 42х30

ЛЮБКА КИРИЛОВА
Балерина, бронз, 40х9х6

ЛЮБОМИР КАРАЛЕЕВ
Война на конете I, смесена техника, 70х70
Война на конете II, смесена техника, 70х70
Война на конете III, смесена техника, 70х70

ЛЮДМИЛ БЛАЖЕВ
Блус, бронз, 13х43х11

МАГДАЛЕНА КАЛИЕВА
Сложни взаимоотношения 1, туш, хартия, 33х49
Сложни взаимоотношения 2, туш, хартия, 33х49
Сложни взаимоотношения 3, туш, хартия, 33х49
Сложни взаимоотношения 4, туш, хартия, 33х49
Цъфтящи взаимоотношения, туш, хартия, 33х49

МАРИНЕЛА МИЛАНОВА
Полет 1, креда, 49х68,5
Полет 2, креда, 49х68,5
Полет 3, креда, 49х68,5

МАРИАНА МАРИНОВА
Дете и лебед, сангин, акварел, 30х40

МАРИЯ БИЧАКДЖИЯН
Малкият принц, смесена техника, 50х40
Пиета, смесена техника, 50х40

МАРИЯ ГЕРГОВА
Страст, бронз, 55х30х30

МАРИЯ ВУТОВА – КАРАКАШЕВА
Очите никога не лъжат, туш, перо, 68х32
Очите никога не лъжат, туш, перо, 31х35
Очите никога не лъжат, туш, перо, 31х35
Очите никога не лъжат, туш, перо, 31х35
Очите никога не лъжат, туш, перо, 31х36
Минута мълчание, шамот, 42х18х17
Полъх, шамот, 36х20х17
Очакване, шамот, 28х19х13

МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
Форми или For me I, рисунка, хартия, 100х70
Форми или For me II, рисунка, хартия, 100х70

МАРИЯ РАЙЧЕВА
Триптих „Някога дом“ 1, хартия, смесена техника, 120х120
Триптих „Някога дом“ 2, хартия, смесена техника, 120х120
Триптих „Някога дом“ 3, хартия, смесена техника, 120х120

МАРИЕЛА МАЛАМАТ
Две фигури, стъкло, 28х30х3

МАРИЯНА СТАМАТОВА
Серия „Животни“ – Боян, въглен, 30х42
Серия „Животни“ – Пако, въглен, 47х31

МАРТА МОМЧИЛОВА
Мотив от Брюш, акварел, 50х60

МАРТИН ГЕОРГИЕВ
Пролетно, дърво, 32х28х28
Спирамида, месинг, 33х22х22

МАРИНЕЛА МИЛАНОВА
Пътят Дао, месинг, 55х12х12
Венера, месинг, 31х10х9
Енигма, месинг, 33х8х4,5

МИРА ГЕНОВА
Тоалет, гипс, 58х20х20
Мисли, гипс, 60х20х20

МИЛАН СТЕФАНОВ
Нов живот, мрамор, 45х35х19

МИЛКО ДОБРЕВ
Генезис, пясък, 57х22х20

МИЛОСЛАВ БОНОВ – МИБО
Вавилон I, метал, 35х15х15
Вавилон II, метал, 35х15х15

МИРОСЛАВА ПЪДЕВСКА
Голо тяло, маслен пастел, 50х70
Голо тяло, восъчен пастел, 50х70

МОМЧИЛ ГЕОРГИЕВ
Серия „Восъчни фигури“

МОМЧИЛ МИРЧЕВ
Орфей, бронз, 58х22х15
Орфей, керамика, 55х15х15

МОНИКА ПОПОВА
Бродираната, рисунка, бродерия, 70х50
Растерната, рисунка, 70х50

НИКОЛА ДИКОВ
Триптих: Буря, акрил, платно, 80х90
Триптих: Експлозия, акрил, платно, 80х90
Триптих: Изплуване, акрил, платно, 60х90
Драперия, дъб, 35х10,5х9,5

НИКОЛА ЕНЕВ
Странник, бронз, дърво, цимент
Сивото пиле, черен метал, дърво
Вестител, бронз, дърво

НИКОЛА БУЗОВ
Маска 94, смесена техника, 50х35
Маска 95, смесена техника, 50х35
Маска 96, смесена техника, 70х50
Маска 97, смесена техника, 70х50

НИКОЛАЙ ЗЛАТАНОВ – КАЙО
Откриване, рисунка, смесена техника, 85х64
Свят, стъкло, липа, 34х34х34

НИКОЛАЙ КАРАМАНОВ
Невидими детайли, молив, 75х75

НИКОЛАЙ МАРИНОВ
Лабиринт А, молив, акварел, 40х30
Лабиринт B, молив, акварел, 40х30
Лабиринт C, молив, акварел, 40х30
Лабиринт D, молив, акварел, 40х30

НИКОЛАЙ МАРТИНОВ
Gravity I, кедър, акрил, 60х20х20
Gravity II, кедър, акрил, 60х20х20

НИКОЛАЙ ЯНАКИЕВ
Голо тяло I, смесена техника, 100х70
Голо тяло II, смесена техника, 100х70
Голо тяло III, смесена техника, 100х70

НИКОЛЕТА ИВАНОВА – СТОИМИРОВА
Серия „Крачки“, месинг, неръждаема стомана, 15х10х10
Серия „Крачки“, месинг, неръждаема стомана, 15х9х11
Серия „Крачки“, месинг, неръждаема стомана, 15х12х10
Серия „Крачки“, месинг, неръждаема стомана, 15х15х7
Серия „Крачки“, месинг, неръждаема стомана, 15х15х9

НИКОЛИНКА КЛИМУКОВА 
Сините камъни

ОЛЕГ ГОЧЕВ
Заспиване, смесена техника, 21х29,5
Завръщане при жена и млада любовница, смесена техника, 25х40
Истории на плажа, смесена техника, 25х40
Майка с двете си дъщери, смесена техника, 25х40

ПЕНЧО ДОБРЕВ
Песен, месинг, 25х26х19
Предчувствие, месинг, 25х20х17

ПЕТЪР МИТЕВ
Отдалечаване I, цветни моливи, 40х50
Отдалечаване II, цветни моливи, 40х50
Приближаване, цветни моливи, 40х50

ПЕТЪР МАЛАМАТ
Прозрачен мъж, стъкло, месинг, 52х33х16
Контрабас, стъкло, месинг, 52х25х13

ПЕТЪР СТАНИМИРОВ
Театърът на Перуций, рисунка, 50х70
Село Върбов рът, рисунка, 50х70
Пристанището на Тарис, рисунка, 50х70
Чешмата на Пан, рисунка, молив, 35х50

ПЕТЯ ДЕНЕВА
Улавяне на несъзнаваното, платно, въглен, 80х100

РУМЯНА РУСИНОВА
Легенда, бронз, 35х35х12

РАДКО МУРЗОВ
Съзерцание I, смесена техника, 50х70
Съзерцание II, смесена техника, 50х70

РАДОСЛАВ НЕЙЧЕВ
Рисунки, 3 бр., акварел, молив, 50х70
Рисунки, 3 бр., акварел, молив, 50х70
Рисунки, 5 бр., акварел, молив, 50х70

РАДОСЛАВ СИМЕОНОВ
Спомен I, хартия, 70х50
Спомен II, хартия, 70х50
Кучешки свят I, хартия, 35х35
Кучешки свят II, хартия, 35х35
Стела, бронз, 40х11х10

РАЙНИС ГЕЛОВ
Дамянчо, бронз, 53х36
Светлина, неръждаема стомана, 54х57

РАЙЧО ЧАКЪРОВ
Композиция I
Композиция II
Композиция III

РАЛИЦА МИРЧЕВА
Състояние, въглен, сангин, 50х60

РОСЕН СТАНОЕВ
Архитектурен план за циганска къща, колажи и рисунки
Рисунка 4, колажи и рисунки
Корида, колажи и рисунки
La Sagrada Familiа, колажи и рисунки
Икар, бронз
Нефертити, бронз
Ф 2, бронз

САВА ЦОНЕВ
Прегръдка, пясъчник, 37х20
Форма, базалт, 45х15
Форма, базалт, 30х15

СВЕТЛАНА ЖЕЛЯЗКОВА
Уединение, молив, 26х24
Лепидоптерофобия

СЕРГЕЙ КОСТОВ
Голо тяло, хартия, молив, 42х30
Голо тяло, хартия, молив, 42х30
Голо тяло, хартия, молив, 42х30

СИЛВИЯ БОГОЕВА
Крикор Азарян, въглен, 154х114

СИМОНА АРСОВА
Стъпка, гипс

СНЕЖАНА ГЕНОВА
Танц 1, хартия, туш, 100х70
Танц 2, хартия, туш, 100х70

СОНЯ КОВАЧЕВА
На двора, смесена техника, 4 листа 50х70

СПАРТАК ДЕРМЕНДЖИЕВ
Карнавал, бяла глина, печена, 30х27х18

СТАНИСЛАВ МИКОВ
Голо тяло I, въглен, 30х40
Голо тяло III, въглен, 30х40

СТАНКО ГОСПОДИНОВ
Денис, молив, 50х70

СТЕФАН ПЕТРУНОВ
Подготвителна рисунка 1, молив, 21х30
Подготвителна рисунка 2, молив, 40х50
Рисунка, смесена техника, 30х40
Яна, въглен, 30х40
Ива, въглен, 35х50
Дигитална рисунка, дигитален печат, 30х30

СТЕФАН СТЕФАНОВ
Странник, дърво, 67х22х35

СТЕФАН ЧУРЧУЛИЕВ
Рисунка 1, акварел
Рисунка 2, акварел
Рисунка 3, акварел
Рисунка 4, акварел
Рисунка 5, акварел

СТЕФАНА ЧЕРНАЕВА
Раненото животно, бронз, 33х33

СТЕФКА АРОЙО
Златна есен, хартия, 50х70
Кукери – ангелска музика, хартия, 50х70
Празници – приказка, хартия, 50х70
Птичи песни, хартия, 50х70
Съзерцание, хартия, 50х70

ТАНЯ ЦАНОВА
Бежанци, дърво, 58х22х22

ТЕОДОСИ АНТОНОВ
Без название, бронз, 40х20х5
Ветрецът, мрамор, релеф, 30х20х8
Данте е навсякъде и всякога, бронз, кръгов релеф, 40х40

ТОНЯ ГОРАНОВА
Рисунка 1. Молив, 70х50
Рисунка 2. Молив, 70х50
Рисунка 3. Молив, 70х50
Рисунка 4. Молив, 70х50
Рисунка 5. Молив, 70х50

ТЕОДОР ТОДОРОВ
Живот, тънкописец, 17х22

ТЕОДОРА СТОЙЧЕВА
Очакване, молив, 20х29

УБАВКА ТОНЧЕВ – СИМЕОНОВА
Размисъл, бронз, 40х15х15

ФИРИП ФИЛИПОВ
Колона 1, месинг

ХАРИ АРАБЯН
Торс, стъкло, 35х20х63
Слепците (по Брьогел), 60х20х35

ХРИСТО ЙОНКОВ
Черна кула, шамот, 42х10х9
Бяла кула, шамот, 38х9х9
Структура, шамот, 41х18х18

ЦВЕТОСЛАВ ХРИСТОВ – ЦУПИ
Рисунка 1, графит, 30х25
Рисунка 1, графит, 30х25
Ангелски танц, дърво, камък, 30х30х15

ЦВЯТКО ОСТОИЧ
Фигура 1. Акварел, 30х40
Фигура 2. Акварел, 30х40
Фигура 3. Акварел, 30х40
Фигура 4. Акварел, 30х40
Фигура 5. Акварел, 30х40

ЮЛИ ДЕРМЕНДЖИЕВ
Катедрала, дърво, акрил, 60х15х12
Посоки, камък, дърво, 20х32х3

ЮЛИАНА ТЕКОВА
Териер 1, графит, 50х70
Териер 2, графит, 50х70
Териер 3, графит, 50х70

ЯВОР ПОПОВ
Съзерцаване, молив

ЯВОРА ПЕТРОВА
Cum figuris I, молив, въглен, 100х70
Cum figuris II, молив, въглен, 100х70
Cum figuris III, молив, въглен, 100х70

ЯНА ГАЙСВАЙЛЕР
Ухото на Гъливер, молив, туш, 36х46
Рибишки мистерии I, туш, 70х51
Рибишки мистерии II, туш, 70х51
Вещици, молив, 47,5х60
Утро, туш, молив, 52х58,5

+++

дизайн на рекламните материали: Радослава Бор

+++

За изложбата „Рисунка и малка пластика / 2025“
Погледът на набедения „куратор“

Сега, когато изложбата се е запътила към небитието и абстракцията на спомена, си давам сметка, че освен архивните фотоси като единствено присъствие ще останат записите на споровете, които тя повдигна заради своята еклектичност и „многотия“. Имаше упреци, че изложбата е със случаен резултат, че не е проведена селекция и всеки „платил си” е станал участник. Имаше упреци за присъствието на суха игла и принтове. Въпреки че изискванията към конкретната им природа на рисунъчен акт и неговото описание бяха посочени в статута, се чуха гласове, че кощунствено присъстват „компютърно генерирани” изображения. Имаше упреци дори за това, че членове на журито участват в изложбата.

Всичко това, а и големият труд на мнозина, ме задължава да дам своите отговори в качеството си на набеден за „куратор”, а всъщност този, който поде идеята и организацията – но не и без помощта и подкрепата на колегите – за възстановяването на любимата на мнозина периодична обща изложба.
Идеята за тази изложба е трансформирана от една друга идея за мой локален кураторски проект, касаещ рисунката. Но това съвпадна с други изяви в посоката и се показа необходимостта от възстановяването след деветгодишно отсъствие на националната изложба „Рисунка и малка пластика“, която измежду познатите ОХИ-та беше харесвано и относително достъпно място за забежки от големите директиви и генералните линии за развитието на изобразителното/визуалното ни изкуство.

С такова виждане за пробване на границите, за широко представителство и далеч от всяка елитарност, херметизация и ограничения, подходих към изложбата и оформяне на статута. Това без някакви уговорки беше потвърдено и от поведението на журито, а и безспорно посочено от представените за участие работи.
Общата изложба очаквано се яви точно обратното на формàта на преднамерения, измислен и контролиран кураторски проект, който се поставя в услуга на дадена теза или виждане на куратора. Тук водещото беше да бъде уважено правото на присъствие и публична изява на максимален брой наши членове, а с допуска на нечленове да пуснем и свежа кръв, въздух отвън в залите на Съюза. Така почти стихийно се срещнаха всякакви художници със своите присъствия, особености, настроения, включително от различни периоди в творчеството им. Сякаш се изля една дълго заприщвана вълна и тя носеше всякаква „вода“ в себе си.

Забъркан в този водовъртеж, у мен някак естествено, с усмивка, възникна едно работно заглавие за изложбата: „Гласът на народа”, като израз на уважение, топлота, симпатия и самоирония към това невъобразимо присъствие. Единствената кураторска роля тук можеше да бъде изложбата да не бъде „курирана“.

В резултат получихме една голяма изложба с много наситено пространство и противоречиви присъствия, трудносмилаема, далече от идеалната среда и контролираното послание. Изложба, която не предлага готови отговори и господстващи решения.

Малката пластика

В малката пластика се появиха изпълнения в материали, различни от традиционно разпознаваемите за този формат метал и по-рядко камък. Бяха допуснати пластики, изпълнени в дърво, стъкло, керамика, смесена техника и дори гипс. Скулпторите знаят, че изборът и изпълнението в материал са решаващи както за крайната реализация на творбата, така и в замисъла ѝ. Приемането на толкова работи в различни техники и материали отговаря на разнообразните търсения на колегите в днешния ден и на желанието им за преодоляване на традиционните технологични граници и известната жанрова чистота.

Това техническо разнообразие неизбежно доведе и до идейно такова, въобще до една еклектика, която обаче не предизвика такива вълнения и реакция на пуризъм, както при рисунката.

Рисунката

Защо е тази различна реакция? Къде са границите на едното и на другото, има ли рисунката един особен статут, който да я поставя на един тесен пиедестал и единствено качена на тясната му основа, тя може да бъде призната и ценена. Кои са „родовите белези“ (по проф. Чавдар Попов), които са изконно нарушени в изложбата? Нима не можем да кажем, че рисунката е изобразяване върху равнина на триизмерна реалност посредством линия, петно и точка? Какво определя по-тесни граници на рисунката извън тази дефиниция? Защо рисунката върху платно или всякаква друга основа или медия, различна от хартията, да бъде атакувана като не-рисунка? Тогава какво да кажем за праисторическите рисунки по каменните стени на пещерите или тези върху кожа и папирус отпреди откриването на хартията? Какво да мислим за рисунките на Микеланджело върху стените на новооткритото му скривалище във Флоренция? Ако тези изображения, които очевидно не са живопис, не са и рисунка, какво са тогава? Някои изкуствоведи ще кажат, че рисунката е призната като отделно изкуство едва в епохата на утвърждаването на хартията като основна медия и с възникването на колекционерството на рисунки. Но това променя ли същността на рисувалния акт, на стремежа към реалистично изобразяване? Да погледнем материалите. През Ренесанса се използват сребърна игла, сангина и разни креди. Скоро се появява тушът, който може и да се разлива с четка, и е съвсем различен от сребърната игла. Може ли материалът и основата да определят рамките на рисунката? Може би трябва да признаем за родов белег и изходна позиция научността и реализма на рисунката в Ренесанса? За мен това е по-смислено в дълбочина. Но какво да кажем тогава за субективността на много по-късни произведения, която е твърде далече от научния реализъм на ренесансовата рисунка? Трябва ли да заключим процеса само в този аспект? А трябва ли да отречем дискретно оцветената рисунка на Северния Ренесанс? Знаем, че има различни видове рисунка – по функция, стил и характер.

Рисунката е директният плод на ума на художника, на целия му опит и култура. Затова не може да се приеме и тезата, че тя е нещо мигновено, родило се от само себе си, просто един жест. Това е един концентриран момент от рисувалното изкуство, безспорно очарователен. Но заради него не бива да се отрича целият останал свят на рисунката. Днес не се рисува със сребърна игла, но пък мнозина ползват съвременната гама от инструменти. Най-съвременният такъв инструмент се явява таблетът или нашият телефон, който събира в едно медия и инструментариум. Той е мобилен, нашето ателие в джоба или чантата, както скицникът досега. Тук категорично става дума за конкретни рисувални програми, които нямат нищо общо с „компютърно генериран” образ. Същевременно възможността за тираж или директно публикуване в мрежата не са минуси, а даже предимство. С посланието си можем да стигнем по-бързо и до повече хора и всичко е „оригинал”. Разбира се, не е вълнуващият уникат на конвенционалната рисунка, но това не ограничава съдържанието и майсторството на изображението. Трябва ли да отхвърлим този начин на рисуване, развиван днес от хиляди художници по света?

Самото битие на изкуството ни е показало, че не можем да се заключим в една догма или тясна традиция, като същевременно съм далеч от мисълта, че „всичко е рисунка”. Рефлексията и психомоторните реакции категорично не са рисунка.

Още за този спор може да се прочете в онлайн изданието Портал Култура, „Рисунки и малка пластика – посоки и проблеми“, дебат за изложбата с модератор Тони Николов между проф. Чавдар Попов, Филип Зидаров и „куратора“ Радослав Симеонов.

Участието на членове на журито в изложбата

Може би тук е мястото да благодаря на членовете на журито за отдаденото време и сериозна работа.
Членовете на журито не подлежат на номиниране и награди. Участието на членовете на журито в изложбата е традиционно и може да се разглежда като известно задължение и уважение към журираните колеги.

Таксата

Стана дълго, но трябва да отговоря и на внушенията за таксата като индулгенция за участие. Това просто не отговаря на истината. В статута ясно пише, че членовете на Съюза трябва да са с редовно платен членски внос, а неприетите за участие гости не получават обратно заплатената такса. В крайна сметка, имаме десет процента автори с неприети работи. Ако погледнем и статутите на изложбите в страната и в чужбина, ще видим, че също се искат такси за участие.

Нека четем внимателно, преди да обругаваме усилията на хората, отдали времето си за реализацията на този форум, в който и ние участваме, и да го принизяваме.

А ако някой колега случайно се е „промъкнал“ и участва, без да е коректен с членския си внос към Съюза, и после хвърля упреци, то това не му прави чест.

Накрая си позволявам да представя една автоанкета с въпросите, които възникнаха у мен след откриването на изложбата и от разни приказки в мрежата. Така се надявам да бъда докрай изчерпателен и да закрием тази изложба на чисто, с поуките за следващата и с благодарност към всички съпричастни колеги.

1. Претрупана ли е изложбата?
Да и не.
2. Еклектична ли е изложбата?
Да.
3. Има ли произведения, които със сигурност не бих допуснал в нея, ако решавах сам?
Да, но благодарение на подреждането те заживяха заедно с околните и сега не бих махнал нищо.
4. Тези произведения правят ли изложбата по-малко качествена?
Не, защото стойностните произведения са в нея и се отличават.
5. Жива и атрактивна ли е изложбата?
Да, еклектичността и многотията дават един особен „ток“ на изложбата, за какъвто аз поне не си спомням на „Шипка“ 6.
6. Има ли прояви на лош вкус?
Нека се дефинира това. Има произведения, които не се харесаха на цялото жури, но бяха приети по вишегласие, а експозицията посредством критикуваната подредба ги асимилира (усвои) и в нея те живеят с останалите работи. Това е интересен за разглеждане момент.
7. Има ли неуместни или професионално недопустими прояви?
Това е свързано със статута. Ако има работи в нарушение на статута, това може да се смята за неуместно и неетично, но според мен не е достатъчно. Трябва работите и да са на ниско ниво или обратното това да им дава нерегламентирано предимство, довело до номинация или награда. Има и забежки от статута, от които изложбата определено печели и тяхното присъствие досега не е предизвикало полемики. Участието на членове на журито също се счита от някои за неетично. Но това е традиционно практикувано, поне в последните две издания със сигурност. А за мен е и задължение, да се поставиш на мястото на „съдените“, да докажеш, че мястото ти е там, в изложбата и журито, или пък да си береш срама, като се изложиш със слаби работи. Така показваш честност и съпричастност към колегите и процеса.
8. Статутът сполучлив ли е и доколко евентуалните неудачи се дължат на него?
Статутът дали е сполучлив тепърва ще се разбере. Има, макар и единични, отрицателни реакции за присъствието на сухата игла и принтовете. За мен те идват от неразбиране за границите на рисувателния процес и ограничаването му в пряката рефлексия или реализация върху хартията. Суха игла е приемана и в предишни издания, новост са принтовете.
9. Принтовете доколко са допустими?
В статута е описано какви принтове са приемливи и могат да се смятат за част от рисунката и това е една много малка, ограничена част от дигиталното творчество. За съжаление само един автор даде работи точно в изискванията, а други двама-трима – с компромис. За мен е незначително нарушение при 140 автори. Малка цена за опита да видим къде са границите в момента, но все пак някои се дразнят.
10. Страда ли от това изложбата?
Не страда, напротив, убеждавам се все повече, че тези несъвършенства я правят жива, провокативна и в крайна сметка харесвана. Ако ми се случи да организирам отново такава изложба, сигурно бих повторил такова поведение. Категорично намирам изложбата за сполучлива и много симпатична.
11. Може ли изложбата да се нарече снимка на моментното състояние на двата жанра и връзката между тях в национален план?
В изложбата участват художници от всички възрасти, от цялата страна и от чужбина, от целия съюз и доста нечленове. Дори единият от номинираните е съвсем младо момче, нечлен на съюза. Същевременно имаме забележимо присъствие и на немалко утвърдени и големи имена. Изобщо изложбата представлява едно широко представителство, но е по-скоро снимка на интереса към самата нея и доколко той е сериозен, отколкото да изразява пълно едно общо състояние. В момента в страната върви същата, но регионална изложба. Доста стойностни автори, които дори биха я изнесли в друг план, за мое съжаление, не се отзоваха. Все пак изложбата изпълни в много голяма степен това, което си представях, отговори на нуждата, запълни продължителната липса и даде повод за продължение.
12. Има ли основа за изкуствоведско изследване и изводи?
Намирам изложбата за доста стихиен, суров, ръбат и жизнен материал, съвместил несъвместимости, по който един изкуствовед може да поработи аналитично и критично без дежурните анонимни нищохвалебствия. Но е трудно смилаема, не може да се обобщи и за всякакъв анализ ще е нужно време. Изложбата предизвиква определени изводи като основа и дава идеи за бъдещи тематични кураторски проекти. Доказва също така жизнеността и интереса към формата Обща изложба.

Радослав Симеонов

+++

фотограф (интериори и творби): Елена Спасова

фотограф (откриване): Виолета Апостолова – Лети

+++

Кадри от откриването може да разгледате

тук