Идеята „На Руло” възникна в онлайн разговор между мен и  българската художничка, живееща и работеща в Щатите, Силвия Валентино, гост на миналогодишното издание на Фестивала „Процес Пространство”, където представи самостоятелен проект „Драйв” в рамките на фестивала като част от новата програма за индивидуална изява. Оттам тръгна и разговорът в посока на руло, тъй като нейните произведения са голямоформатни със смесена техника върху хартия.  Аз като художник също работя на хартия в големи размери, зная как се съхраняват и транспортират подобни произведения и оттам, покрай шегите за нашите рула, с които често пътуваме, решихме, че рулото може да прерастне в проект и тема на една изложба.

Какво се крие зад това заглавие, каква е концепцията?

Първоначално заглавието описваше само предполагаемата медия и формата на произведението, преди то да бъде представено. Но именно поради тази мистичност идеята за руло предостави широки възможности за решение по темата в различен материал, така че проекти с концептуален замисъл да могат също да намерят място в изложбата, където от  първостепенно значение бе мобилността. Повечето съвременни художници са винаги на път, за да се срещат със световното изкуство и за да може светът да открива техния талант,  едно руло би могло да бъде един своеобразен проводник за културен обмен – нещо като далекоглед. Е, разбира се, не е задължително всеки да може да вижда през него, но ако рулото представлява предизвикателство,  това е достатъчно.

Извеждането на първо място на функционалността в замисъла на една изложба не прави ли по-трудно нейното реализиране?

По отношение на функцията на пръв поглед нещата изглеждаха доста по-лесни за реализация, отколкото се оказаха в действителност. В изложбата бяха представени над 40 български и чуждестранни автори, някои от които изпратиха произведенията си по пощата, с други се срещнах лично и обсъдихме индивидуалното им  представяне, а значителна част от представените творби принадлежат на колекцията на Фестивала за съвременно изкуство „Процес Пространство”. В този смисъл, подборът на произведенията и тяхното ситуиране в пространството проличаха чак когато всички произведения пристигнаха в галерията за окачване. Интересното при подобен факт е как първоначалните представи за една изложба и реалните размери на пространството, което тя трябва да обхване, се допълват буквално за момент и мигновено проектът придобива една завършеност и цялост.

Какво намират за вдъхновяващо или интересно в концепцията на различните автори?

Идеята за мобилност определено се хареса сред авторите, както и фактът, че темата предоставя свобода на изказа и не налага ограничения в размера и техниката. Това според мен обогати изложбата и я разнообрази със светещи инсталации, видеопрожекции, скулптурно-пространствени решения, фини графични произведения и виртуозни ювелирни концепти, като всяко произведение представяше не само рулото като функция, но и като индивидуално присъствие, носещо определено послание или история.

Има ли разлика във възприемането на идеята, във възприемането на културните кодове на една и съща тема от художниците от различните страни?

Веднага си помислих, че ме питате за разликата в гледните точки на българските и чуждестранните художници, вероятно защото и друг път са ме питали. Не бих могла да кажа, че има разлика като цяло, а и не бих искала изкуството да се разделя на „българско” и „чуждестранно” и смятам, че изложбата доказа, че съвременното българско и чуждестранно изкуство се допълват и взаимно обогатяват. В този смисъл, смятам, че идеята „На Руло” се възприе положително от всички. Що се отнася до културните кодове, с нотка на съжаление ще кажа, че по отношение на прецизността у нас липсва съществена част от условията на комуникация, която да бъде в полза и на автора, и на организатора. Сякаш ни липсва още малко, за да ни бъде всичко наред… Ще го кажа направо – имена на автора; заглавие на произведението; техника и размери; цена и година на създаване. Не искам да звучи назидателно, но подобна информация получих от почти всички чуждестранни автори, а за съжаление при нас витае една разсеяност, несигурност и неувереност особено по отношение на цената и заглавието…

Ти си организирала и други международни прояви от този тип – с какво бе по-различна тази?

По принцип се занимавам с организацията на Фестивал „Процес Пространство”, където ежегодно каним художници да работят в рамките на две седмици, като накрая следва  изложба с произведенията. Координирам и още два арт форума в страната, но разликата е, че при фестивалите има директен контакт с авторите, където всеки един детайл бива обсъден и работата върви леко, докато тук основната комуникация протече в писма, което значително затруднява процеса на работа и детайлното събиране на нужната информация, както и някои уточнения за точното инсталиране на произведенията. Една изложба се нуждае от постоянни грижи особено когато в нея присъстват проекти с техническа специфичност в експонирането.

Какъв бе основният принцип на представяне на творбите?

Преди всичко, най-важното за подредбата на една изложба е тя да бъде така обмислена, че всяка работа да се отличава с индивидуалността си  и да бъде представена по начин, изтъкващ нейните качества, но не и за сметка на друга. В този смисъл фаворити нямаше и първоначална формулировка за подредбата на изложбата също нямаше, (например, както съм забелязала тенденциозно да правят колеги, по необясними за мен причини) – да има център, заеман от определени автори и да речем втори център също с не случайни автори, за сметка на много добри „други” произведения, които потъват накъде в пространството… Такъв принцип на пристрастна подредба за мен не съществува. В изложбата „На Руло” имаше по-скоро една приятелска комуникация сред произведенията (дори и музика в подредбата ако щете), която бе постигната благодарение на широкото пространство, което галерията на ул. „Шипка” 6 предоставя,  и съдействието на колеги и приятели, на които благодаря!
И на последно място, но не и по значение, за мен в една изложба е изключително важно присъствието на текст, съпътстващ изложбата и даващ детайлна информация за замисъла на проекта, както и поставянето на надписите с имената и заглавията да бъде не само на български език, но и на английски. Тъй като говорехме за мобилност и културни кодове, много ми се иска да бъдем по-старателни в това отношение и да проявяваме повече гъвкавост в мисленето и да прескочим тази себичност, за да бъдем разбрани от целия свят и да имаме самочувствието и увереността, че достойно се вписваме на сцената на световното изкуство.