За изложбата

Зала „Райко Алексиев“ открива на 3 април 2015, петък, една уникална изложба на Юлиян Табаков. Проектът носи името „Мигновения“ и включва няколко серии от широкоформатни фотографии – портрети на голямата българска актриса Златина Тодева.

Фотографиите са заснети през януари 2007 година, три месеца преди Златина Тодева или мама Злата, както е по-известна в театралните среди, да напусне този свят. Така това стават последните фотографии, които запечатват крехкия образ на нейната голота. Забележителна не само като актриса, тя е известна и с това, че на върха на своята професионална кариера има смелостта да експериментира във всички форми на изкуството. Изложбата обещава да покаже на всички посетители точно това нейно уникално качество.

Мигновения / поглед към изложбата в зала „Райко Алексиев“, СБХ

Познанството на Юлиян Табаков и Златина Тодева датира от представлението „Анатомия на крайното“, по което те работят няколко години по-рано. Двамата се срещат покрай заснемането на плаката за представлението, за който на мама Злата й се налага да се съблече. Впечатлен  от присъствието ѝ младият творец ѝ предлага да направят съвместна фотосесия. Откровеността и отношението на актрисата помагат за доразвиването на идеята и дават възможност на Юлиян да създаде една уникална серия от снимки. Внезапната смърт на Златина Тодева обаче става причина тези фотографии да не видят бял свят до 2015 година.

„В допълнение към широкоформатните изображения планирам да представя и части от други фотографски серии в по-малък формат. Желанието ми е

да предизвикам размисъл върху някои от вечните теми, които ни вълнуват: старостта, смъртта, любовта, началото  и края.

Това са винаги присъстващи теми в мислите на всеки един от нас, било то на съзнателно или подсъзнателно ниво. Те са неразделна част от живота като такъв, което ги прави универсални“, споделя Юлиян Табаков.

Неразделна част от фотографската изложба е и образът за Марий Росен, който е по-известен като член на електронното дуо „Help me Jones“. Той е известен в арт средите , като вокалист на дуото, а също така и като режисьор, актьор, поет и текстописец.

+++

За автора

Завършва ССХУПИ специалност детски играчки, НХА „Николай Павлович“ специалност сценография и ENS des Beauix Arts в Париж – ателие „Фишер“ / Дитман, през 2002.

От 2002 година живее и работи в Швеция като художник и сценограф. През последните 15 години прави сценорафски и костюмографски решения за над 40 представления в Швеция, България, Русия и Литва, както и многобройни самостоятелни изложби в България, Швеция и Чехия.

2000 – Прави режисьорски дебют с авторския спектакъл „Три сестри“ по А. П. Чехов.

2011 – Отличие „Златен Век“ за принос в развитието на Българската Култура.

2012 – Дебют с художествено документалният филм „Цветанка“ – носител на 12 международни и национални отличия, две национални номинации, официално селектиран на над 20 международни фестивала между които: Doc Fortnight 2013 – Музей за съвременно изкувство MoMA Ню Йорк, CPH:DOX, Копенхаген; DOK Lepzig; DOC POINT, Хелзинки / Талин; Trieste IFF и тн.

През 2013  получава наградата „Аскер“ за постижения в областта на костюма за  „Идиот 2012“ по Достоевски.

+++

За Златина Тодева

Златина Гочева Тодева, известна още като Мама Злата, е родена на 27 февруари 1926 в Стара Загора. Нейното име е свързано основно с пет провинциални театъра – Стара Загора, Пазарджик, Димитровград, Хасково и Пловдив. За  творчеството ѝ може да се каже категорично, че е изиграла почти всички класически женски роли и че е работила с повечето от най-известните български режисьори. 1991 след смърта на своят супруг Никола Тодев, Златина решава да се одтегли от творческият си път но не след дълго по настояване на Юлия Огнянова се завръща с моноспектакъла „Забравените от небето“. Този спектакъл дава началото на нов творчески възход в нейният живот, който се откроява с предизвикателни предложения за участия в нестандартни театрални форми, кино и дори анимация.                                                                                

Начинът по който изглежда в тези години – старостта с нейните деформации, съчетани с едно по детински бодро и „хитро“ излъчване, неизчерващата ѝ се енергия за игра, я превръщат в любим артист на публиката и вдъхновение за много творци до края на дните ѝ.

Дори и сега след толкова много години образът на Мамето остава един от най светлите и незабравими в българският театър и кино.