откриване: 22 октомври, четвъртък, 18:00 часа

Настоящата изложба е резултат от дългогодишна работа и проучване на духовното наследство на българите. Това голямо наследство има своя израз в паметниците, намерени по нашите земи, в митологията и вярванията, обредността и ритуалите, в които символите и знаците маркират българския мироглед за живота, устройството на света и вселената. Това доказва дълбоките,

древни корени на нашия завет, пренасян от българите в тяхното движение от Памир и Хиндокуш до заселването им в Европа, и наследило също така богатата традиция на тракийската култура.

За реализацията на тази идея са използвани изследвания на историците Петър Добрев, Лиляна Дончева-Петкова, проф. Бешевлиев, проф. Кръстьо Миятев, проф. Васил Маков, Димитър Маринов и други публикувани материали. Според изследванията на Лиляна Дончева-Петкова в България са открити над 1337 старинни знаци, без повтарящите се образци. Голяма част от тях са издълбани по стените на крепости и храмове, върху надгробия, предмети от бита и други. Много от откритите знаци принадлежат към руническия вид, някои от които се използват в българската руническа писменост.

Тълкуванията на руническите знаци са различни:

от родови печати и строителни маркировки до символи на слънцето и огъня,

и такива с религиозно-магическо съдържание. Употребата на тези знаци е характерна за периода преди покръстването на българите в границите на България между VII и X век. Това доказва, че още в древни времена България е имала собствена писмена и знакова система, което я отличава от съседните балкански страни. Голяма част от тези знаци са намерени в Плиска, Преслав, Мадарското плато, двореца на Омуртаг при Тича, Калугерица (на територията на днешна Македония), Охрид, Прилеп, Шудиково, Виница, Девня, Шабла, с. Бяла, Силистра, Балчик, Плевен, Долни Луковит, Червен бряг, Лом, Враца, Видин, София, Хасково, Перник, Мелник, Дупница, Престовац (Сърбия), селища в Румъния и най-вече върху скалните църкви при Бесараб (северна Добруджа) и други.

В изложбата е включена и група от символи, изобразявани върху обредните хлябове, които задължително са присъствали в празничните ритуали на българите.

+++

За авторите

Майя Христова Горова е родена през 1946 в Пловдив. Завършва Художествената гимназия в град София (1966). В периода от 1967 до 1972 учи в Художествената академия – София и завършва със специалност „Декоративно-монументална живопис“ при проф. Георги Богданов. Член на Съюза на българските художници.
Майя Горова представя множество самостоятелни изложби в София, Кюстендил, Златоград, Сопот, Перник, Ловеч, Радомир, Созопол, Велико Търново, Русе, Пловдив, Габрово, Шумен, Варна, Бургас, Разград, Велинград, Пазарджик и други градове в България. Също и в чужбина: Сирия – Дамаск, Хомс; Ливан – Бейрут; Англия – Брайтън, Пенсуик; Малта – Сейнт Джулианс; Япония – Осака, Кобе, Тамана, Тенсуи, Хърватска – Бьеловар, Джурджевац и други. Участва в представителни изложби на българско изкуство у нас и в чужбина. Пленери: Полша – Бяловиежа; Югославия – Прилеп; България – Шкорпиловци, Златоград, Поморие и други.
Майя Горова работи и в областта на сценографията – проектиране на сценични костюми за хорови и танцови фолклорни ансамбли. Наградена с Втора награда в национален конкурс за натюрморт (1975). Нейни творби са притежание на частни лица и художествени галерии в България и в чужбина: Полша, Литва, Холандия, Ливан, Германия, Япония, САЩ, Франция, Финландия, Англия, Турция, Малта, Македония и други.

Богомил Владимиров Живков е роден през 1946 в Перник. В периода от 1965 до 1971 учи в ВИИИ „Николай Павлович“ (Художествена академия – София), специалност „Скулптура“. Член на Съюза на българските художници. Богомил Живков работи по множество пластики, публични сгради и обхваща монументални скулптури, бюст-паметници, емблеми и пластични архитектурни мотиви в различни градове в България. В творческата му дейност се отличават Паметник на загиналите партизани от с. Радово, Трънско; Паметник на Евлоги Агаин в град Радомир; Входен знак на град Перник, Бюст-паметник на Фердинанд Тодоров в град Перник; Бюст-паметник на Темелко Ненков в град Батановци; Бюст-паметник на Владо Тричков в град Трън; Бюст- паметник на Иван Кръстев в град Разград; Пластични колони на паметника „1300 години България“ в Национален дворец на културата, София; Пластична колона „Дървото на живота“ в София; Чешмичка „Ябълката“ в София; и други.
Представя редица самостоятелни изложби в чужбина: в Берлин, Хойерсверда, Лукау, Каменц (Германия); Брайтън и Пенсуик (Англия); Сейнт Джулианс (Малта); Осака, Кобе, Тенсуи и Тамана (Япония); Братислава (Словакия); Виена (Австрия). Открива самостоятелни изложби и в България, в София, Пловдив, Пазарджик, Бургас, Варна, Созопол, Русе, Шумен, Велико Търново, Димитровград, Перник, Радомир, Велинград, Дупница и други. Участва в скулптурни симпозиуми в Бургас, Червен Бряг, Мадара, София, Перник, Поморие, и в Германия – Хойерсверда. Богомил Живков участва в редица представителни изложби на българското изкуство в Германия, Франция, Швейцария, Русия, Англия, Чехословакия, Полша, Румъния, Италия, Португалия, Унгария, Белгия, Холандия, Гърция, Турция, Зимбабве, Нигерия.
Богомил Живков е отличаван с множество награди, сред които се отличават следните международни отличия: Първа награда от Международен симпозиум по скулптура в камък – град Бургас, България (1974); Награда от Федерацията за атлетически спортове на Испания от Международно биенале на спортна тематика, под егидата на Международен олимпийски комитет в град Барселона (1979) и награда от изданието в град Мадрид, Испания (1981). Богомил Живков е лауреат от Международно биенале за малка пластика – град Будапеща, Унгария (1978); получава почетен диплом от Международно биенале за скулптура, посветено на творчеството на Данте Алигиери – град Равена, Италия (1983); Златен медал, с автор Джакомо Манцу, награда от Организационния комитет на Международно биенале за скулптура, посветено на творчеството на Данте Алигиери – град Равена, Италия (1988). Авторът е отличаван и с националните награди: Награда за скулптура от Министерство на културата, от Национална художествена изложба в град София (1975); Награда за скулптура от Национална художествена изложба в град Перник – (1983); Наградата на Съюза на българските художници на името на Марко Марков за кавалетна скулптура (1986); Голямата награда на град Перник за постижения в изобразителното изкуство – (1986); Награда за скулптура на Българските професионални съюзи (1987); Наградата на град София за постижения в скулптурата от Национална художествена изложба в София (1989); Първа награда за скулптура от национален конкурс „Изразяване на увреждането“, организиран от Фондация Фламандско-български форум и СБХ (1996); Втора награда от национален конкурс за паметник на цар Самуил в София (2014); Наградата за скулптура от зонална изложба „Струма – 2016“; Наградата на СБХ от зонална изложба „Струма – 2026“. Негови творби са притежание на редица галерии и частни сбирки в Германия, Англия, Франция, Испания, Италия, Холандия, Белгия, Австрия, Унгария, Полша, Гърция, САЩ, Япония, Корея и други.