вернисаж: 5 ноември, четвъртък, 18:00 – 20:00 часа

„Променада“ е изложбата, с която гостувам отново в специалното за мен експозиционно пространство на авторитетната столична галерия „Стубел“. Почти десет години след „Полифонии“ (2017), завръщането ми тук приемам като възможност за символично отбелязване на предстоящата ми 60-годишнина, но и като предизвикателство и отговорност в контекста на извървения дотук творчески път, от който съществена част е и споделянето му в любимата за художниците галерия.

„Променада“ е новият резултат на естествен творчески процес, продължил през последните няколко години и отразяван в изложби като „Хроматични вариации“ (2021), „Разпилени лица“ (2023) и „Лазури“ (2025) в галерия „Арте“, както и в мащабните експозиции с ретроспективен характер „Изкуството като противодействие“ (2022) в ГХГ – Варна, „Хроматични резонанси“ (2022) в ХГ – Русе и последната – „Цветни резонанси“ (2026), реализирана в централното фоайе на БАН по програмата „Съвременно изкуство в БАН“.

В „Променада“ представям платна от най-новата ми серия живопис, създадена специално за събитието. В унисон със заглавието в селекцията попадат и няколко по-стари произведения, включени с идеята за своеобразна разходка назад във времето и кратък поглед към отминали периоди.

В пространството на „Стубел“, в съзвучие и контраст, са аранжирани абстрактни живописни творби като „Сонатина на вятъра“, „Мултиплициране – импровизирани пейзажи“, „Хоризонти“ или „Соната Алба“. Картини, инспирирани от натурата и нейните преходни състояния – от простора на откритите хоризонти, небесната синева, лазурните дълбини, уловените въздушни вибрации или трептящата игра на светлините и сенките в разлистените корони на дърветата.

В „Променада“ е търсен и друг смисъл, свързан с

абстрактната същност на музиката като идентична на живописта абстрактност.

Асоциацията с една от най-известните музикални теми от основния мотив в клавирния цикъл „Картини от една изложба“ на Модест Мусоргски не е случайна. Хроматичните вибрации, колористичните резонанси и импровизацията стоят в основата на диптихи, триптихи и полиптихи от типа на „Акустика“, „Хроматична соната“ или „Мултиплицирани контрасти“. Структурата им се крепи на ритмичност, повторения, съзвучия и контрасти, и полихромни мултипликации.

Вярвам, че веднъж появила се, живописта заживява собствен живот. Инспирирана от природата или конструирана по подобие на музикалните композиции, тя има способността да говори на своя език. Надявам се, че моите картини в „Променада“ ще успеят да разкажат своята история сами. Да бъдат себе си. Да звучат.

С благодарност към Роси Доганджиева и галерия „Стубел“ за предоставената възможност!

Любен Генов – „Променада“ 2026

+++

За творчеството на Любен Генов

„В част от картините си Любен Генов ни отвежда отвъд границите на пейзажа, за да ни потопи в изживяването на чистата емоция. Красотата на природата и нейните многобройни състояния е „дълбок извор на вдъхновение“ за автора. Неговите платна въздействат и резонират с безмълвната смиреност на битието или избухват в експлозивен каданс, изисквайки време за сетивно съзерцание. Сложно изградени чрез пулсиращи стойности, те ни потапят в светове и паралелни реалности, сътворени от поетичната душевност на автора. Неговите пространства се превръщат в медитативно убежище на тишината.
Живописта на Любен Генов е територия на съзерцанието. Докосването до неговото изкуство изисква време за съпреживяване. Художникът улавя различните състояния на природата, ефирния повей на морския бриз, гледката към отсрещния бряг или тихото вглъбяване отвъд хоризонта, за да пресъздаде копнежа си по необятност и онова завладяващо усещане за абсолютна творческа свобода.“

Диана Драганова-Щир – „Цветни резонанси“ 2026

„Цветът и светлината, вибрациите и мелодиката са главни господари (...), но не стихийно хаотични, а подчинени, овладени в собствена организация, структурност, в хармония. Път, по който Любен Генов върви от самото начало. Опитомяването на петната, с рационално въздействие върху тях предпоставя привидно импулсивно създадената абстрактна композиция да се подчини в съзнателен процес на обработка и преследване на сложни градации. Така е и в тази изложба, в която художникът продължава своите търсения в материята на цвета. И навярно всички, които познават творчеството му, ще решат, че тя не изненадва с някакви радикално нови посоки. Но всъщност именно подобна констатация би подкрепила необходимостта от по-сериозно вглеждане в новите работи на Любо. Ще се убедим, че работата му в ателието е системна и методична и нейните плодове днес сочат именно развитието по този негов път. А в сърцевината му стои разбирането, че живописта е преди всичко форма на изразяване, език, образ на вътрешни състояния. Рефлексията към света е сведена по-скоро до откриване на силата на хроматичното, до максималното приближаване към същността на цветовия говор, до стремежа той да бъде овладян, опитомен, поднесен фино, непринудено.“

Анелия Николаева – „Лазури“ 2025

„В цялата експозиция Любен Генов остава верен на себе си – фантазия и реалност вървят ръка за ръка чрез опияняваща сила на цвета. Изненадва не експресивната мазка или екстатичният жест, а интерпретацията на визуалното. Форматите варират. Композициите като цяло са статични, за сметка на трепкащата полихромна мазка, която привлича, провокира, опиянява. Има серии от малки платна, в които силуетните транскрипции варират така, че отразяват дискретна смяна на емоцията. Има и големи платна, в които разкадрованата повторяемост е подвластна на имагинерната мощ на цвета. Абстрактният експресионизъм и символичната метафорика уплътняват паната. Силата на енергичния жест прави така, че да бъдат възприемани на един дъх, а повторяемостта е използвана на няколко нива – при трактовката на образи, при залагането на асоциации, при колоритни комбинации и композиционно построение. Загадъчното, недоизказаното, възможността за ре/де-конструкция подчертават симбиотичната връзка между лично и универсално.“

Даниела Чулова-Маркова – „Разпилени лица“ 2023

„Картините на Любен Генов са вихър от цвят и нюанс, тайнствени, магични и метафорично зрелищни в духа на информел. Създадени като че ли наведнъж, с бързина и категоричност, те все пак не губят стройната композиционна рамка и вътрешна организираност. Чрез жеста на повторяемост, в мултиплицирането на образи и ритмична тоналност Любен Генов достига до медитативен потенциал, необичайна и мистериозна логика.“

Надежда Джакова – „Разпилени лица“ 2023

„Любен Генов използва повторяемостта много внимателно и винаги акцентира на градацията и възможността за развитие. Тази изложба е поредното доказателство за способността му да открива разнообразие в подобието. В експозицията се очертават две линии – първата отразява съпоставката цвят и звук, а втората проследява образните транскрипции на преклонението пред природата.
Трансферът звук–цвят вълнува Любен Генов отдавна и на много нива. Художникът търси аналогии между видовете изкуства, като изтъква родството на живописта и музиката по посока на максимално абстрактна, независима от сюжет и образ изразност. Той проследява отражението на мелодията в цвета, като претворява акорди в колоритни комбинации.“

Даниела Чулова-Маркова – „Хроматични вариации“ 2021

„В последната си изложба Любен Генов потвърждава вече твърдо заявената от него още от края на 90-те години артистична позиция, като продължава да експериментира в полето на абстрактния живописен образ (в най-широкия смисъл на това понятие). Той остава верен на себе си и на пластичните си търсения, съумявайки да се дистанцира от външни влияния и фактори, както културни, така и социално-битийни. Паралелно с развитието на една последователна линия в живописта си той изследва границите на абстрактния, нефигуративен образ, експериментирайки с нови техники и формални похвати. Обект на интерес за него са безкрайните съотношения между цветовете, техните нюанси и контрасти. Визуалната поезия в платната му е резултат от задълбочено изучаване на истинската същност на живописта, структурните взаимоотношения между отделните пластове и техните съставни части – линия, петно и мазка.“

Ани Венкова – „Полифонии“ 2017

+++

За автора

Любен Генов е роден през 1966 в град Оряхово. Учи в Средно специално художествено училище за приложни изкуства в Троян (1981 – 1985). Негови учители са живописците Владо Киров и Володя Вълчев. През 1991 завършва Педагогическия институт в град Дупница, където му преподава художникът Ивайло Попов. През 1996 се дипломира в Частната художествена академия „Жул Паскин“ в София в класа на Долорес Дилова и Николай Майсторов. Приет е за член на Съюза на българските художници (2001). През 2002 е сред спечелилите конкурса на СБХ за творческа резиденция в Cité internationale des arts, Париж. Завършва магистратура в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, специалност „Образователни аспекти на пластичните изкуства“ (2011). От 2008 до 2011 е член на Управителния съвет на СБХ и завеждащ изложбената дейност. От 2011 Любен Генов е председател на СБХ.
Избрани самостоятелни изложби: „Цветни резонанси“ – Централно фоайе, Българска академия на науките, София (2026); „Лазури“ – галерия „Арте“, София (2025); „Разпилени лица“ – галерия „Арте“, София (2023); „Хроматични резонанси“ – Художествена галерия, Русе (2022); „Изкуството като противодействие“ – Градска художествена галерия, Варна (2022); „Колористични импровизации“ – галерия „Видима“, Севлиево (2022); „Любен Генов – албумът“ – галерия „Шипка 6“, зала 1Б, София (2021); „Хроматични вариации“ – галерия „Арте“, София (2021); „Живопис“ – галерия „Околийска къща“, Дупница (2018)
Избрани групови изложби: „Море. Бряг“ – Любен Генов и Мария Райчева, галерия „Ларго“, Варна (2024); „Вътрешни пространства“ – Любен Генов и Мария Райчева, галерия „Средец“, София (2021); „Уфици – Астри – Уфици“ – галерия „Астри“, София, съвместно с Вежди Рашидов, Емил Стойчев, Захари Каменов, Крум Дамянов, Николай Янакиев и Светлин Русев, куратор Вихра Пешева (2014); „Цветовете на промяната“ – живопис, галерия „Артис“, Бюрен, Швейцария, съвместно с Михаил Лалов, Милко Божков и Николай Алексиев, куратор Анелия Попова (2010); „Абстрахирано“ – живопис, галерия „Шипка“ 6, София, съвместно с Момчил Георгиев и Юлий Таков (2005); „Живопис и скулптура“ – галерия „Кръг +“, София, съвместно с Нина Русева и Павлин Радевски (2003); „Звук Вибрация Тишина“ – живопис, галерия „Шипка“ 6, София, съвместно с Юлий Таков и Георги Карантилски (2002).
Сред негови участия в множество общи, национални и международни изложби са: „Проект за съвременно изкуство 506“ – СБХ, галерия „Шипка“ 6, София, куратор Красимир Русев (2025); „Никола Терзиев – Желязото. Посвещение“ – галерия „Средец“, София, куратор Иван Кънчев (2024); „Паралелни светове“ – СБХ, галерия „Шипка“ 6, София (2024); „Ахимса. Ненасилието“ – СБХ, галерия „Райко Алексиев“, София (2023); „Минимализъм – BG“ – СБХ, галерия „Шипка“ 6, София, куратори Красимир Русев и Румен Жеков (2020); „Съвременни български художници“ – зала „Константин Бранкузи“, Дворец на парламента, Букурещ, Румъния, куратор Валери Чакалов (2019); „Неразказаната абстракция“ – СБХ, галерия „Шипка“ 6, София, куратори Станислав Памукчиев и Петер Цанев (2014); „Волността на изкуството“ – West Lake Museum, Ханджоу, Китай, куратор Десислава Минчева (2014); „Арт колекция на Европарламента“ – Брюксел, Белгия (2011); „Съвременната художествена сцена на България“ – Музей „Лудвиг“, Кобленц, Германия, куратор Беате Райфеншайд (2008); „Информал“ – СБХ, галерия „Райко Алексиев“, София, куратори Димитър Грозданов и Борис Климентиев (2001).

+++

портрет на художника / фотография: Цветан Четъшки©

+++

Адрес:

Галерия „Стубел“ – София
1113 София, ул. „Коста Лучев“ 2B

Точната локация ще откриете тук